О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2560/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 2235 от 30.12.14г., постановено по в.гр.д.№ 3203/14г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2844 от 04.07.14г. по гр.д.№ 9844/13г. на Пловдивския районен съд, ІV с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. В. Т. против П. Г. Б. иск за делба на апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], бл.132-А-5, вх.Б, ет.4, с площ от 45,88 лв.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 26.04.2000г. до 07.07.2009г. С нот.акт № 109 от 18.09.2000г. ответницата е закупила от майка си процесния апартамент по реда на ЗУЖВГМЖСВ за сумата 10 751, 20 лв. За да отхвърли иска съдът е приел, че жилището е закупено изцяло с лични средства на ответницата /3067,68 лв. изтеглени от влог на нейната дъщеря, 4700 лв. дарени й от нейния баща и 3438,72 лв. компенсация по притежавания от нея жилищно-спестовен влог/, като се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. следва ли да бъде установено по категоричен начин, че при придобиването на имота са вложени лични средства на този съпруг, т.е. че придобиване правото на собственост въз основа на договор за продажба част от цената на имота е била платена именно с лични средства на този съпруг; 2. следва ли при оборване на презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ страната да се докаже, че е притежавала лични средства към момента на сделката и че те са вложени при закупуването на имота; 3. как трябва да бъдат преценявани от съда показанията на свидетел, който не е пряк очевидец, а предава думите на страна по делото; 4. допустимо ли е да се приема, че е оборена презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ при положение, че не е обследвано материалното състояние на съпрузите и на родителите им; 5. трябва ли въззивният съд, след направена служебна проверка на делото при установяване непълнота и неточности в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд във връзка с направено оплакване на една от страните по делото, да отстрани пороците в съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд като допусне събирането на нови доказателства съгласно чл.266, ал.3 ГПК с оглед на установяване на фактите и прилагане на правото като осигури равенство на страните при упражняване на процесуалните им права; 6. допустимо ли е съдът да аргументира своето решение на документ, който е оспорен по реда на чл.193, ал.1 ГПК при положение, че не е провел процедура по чл.193, ал.2 ГПК и не е направил проверка на документа; 7. допустимо ли е оборване презумпцията за СИО и доказване на личен принос при покупка на имот от свободния пазар чрез покупко-продажба и заплащането му в момента на покупката в брой, а не от [фирма] по реда на ЗУЖВГМЖСВ в случаите, в който парите от т.н. лихвочисла са платени след прехвърляне на собствеността и 8. прилага ли се нормата на чл.142, ал.1 ГПК в хипотезата на чл.38 ЗА, когато адвокатът не е в състояние да се яви, а страната не разполага с достатъчно прави познания за да организира адекватна защита. Поддържа се, че първите пет въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението, респ. от касационната жалба.
Поставеният от касатора и уточнен от съда седми въпрос, а именно – налице ли е влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсаторен жилищен фонд е платена след сключването на договора, обуславя изхода на спора и тъй като по него липсва задължителна практика на ВКС, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед нейното създаване.
По отношение на останалите поставени въпроси релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първите четири поставени въпроса не са решени в противоречие с представената във връзка с тях задължителна практика на ВКС / Р № 81 по гр.д.№ 172/10г., ІІ г.о., Р № 249 по гр.д.№ по гр.д.№ 1037/10г., ІІ г.о. и № 865 по гр.д.№ 628/05г., І г.о./, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по разгледаните с нея правни въпроси. Освен това същите имат отношение към преценката на доказателствата по делото, каквато ВКС не би могъл да извърши в настоящото производство.
Следващият въпрос също не е решен в противоречие с ТР № 1/13г. на ОСГТК и Р № 123 по гр.д.№ 137/14г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като в случая по делото не са установени непълноти и неточности в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, а направеното във въззивната жалба искане за събиране на гласни доказателства е оставено без уважение, тъй като те са поискани за установяване на обстоятелства, които не са нови и не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
По отношение на останалите два въпроса не са налице посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, тъй като не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, с която решението е съобразено. Във връзка с шестия поставен въпрос в допълнение следва да се отбележи, че представената по делото разписка за дарена сума е била оспорена от ищеца само относно датата на нейното издаване, а не и относно авторството и съдържанието й, като относно момента на дарението съдът не е основал решението си на същата, а на гласните доказателства.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 2235 от 30.12.14г., постановено по в.гр.д.№ 3203/14г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ с-в.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 25 лв. и да представи вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: