О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 23.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1512/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. А. К. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат Ц. П. против въззивно решение на СГС, ВО, ІV В състав от 10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 15070/2010 г., с което е отменено решение на СРС, 66 състав от 15.10.2010 г. по гр. д. № 45917/2009 г., с което е уважен предявения от Ц. А. К. срещу Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. иск за обявяване за нищожно саморъчно завещание от 26.08.2005 г. на основание чл. 42, б. „б” ЗН, като е признато за установено, че саморъчното завещание, с посочена в него дата на съставяне 26.08.2005 г. на Б. Ц. П. ЕГН [ЕГН], починал на 15.09.2006 г., обявено на 15.02.2007 г. по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН от нотариус Д. Д., рег. № 117 по регистъра на НК, с което на Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. е било завещано цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя е нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН, поради липса на посочване в него на действителната дата на съставянето му и е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с разбирането, че въззивното решение е постановено по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, като са приложени копия от Р. № 601/8.11.1005 г. по гр. д. № 302/2005 г., ВКС, постановено в производство по чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./; Р. № 892/4.11.99 г. по гр. д. № 214/99 г., ВС, І г. о.; Р. № 1050/21.10.1991 г. по гр. д. № 853/91 г., ВС, І г.о.; Р. на Берковски районен съд от 5.05.2011 г. по гр. д. № 103/2011 г. /няма данни да е влязло в сила/. От съдържанието на изложението може да се извлече материалноправен въпрос: ако датата на саморъчното завещание предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, описан в завещанието, нарушени ли са императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН с последица нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б” ЗН.
За ответниците по касация Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв., както и че не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК- липсва ясно формулиран правен въпрос, няма ясно и точно посочване на противоречива практика, относима към конкретния казус. Претендира се присъждане разноски за касационната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Липсват данни за процесуална недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, като е приел, че не е нарушено императивното изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН за означение на датата, на която е съставено саморъчното завещание, въпреки че предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, описан в завещанието. Съдът се е позовал на заключения на единична и тройна съдебно-почеркова експертизи, че завещанието е написано ръкописно изцяло от завещателя, посочена е дата на съставяне на завещанието и същото е подписано от лицето, от чието име изхожда и е счел, че са налице изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Съдът е приел, че е без значение, че в документа са посочени други обстоятелства, вкл. лични данни или документи, които не са свързани с императивните изисквания на закона. Посочването на допълнителни данни, верността на информацията и евентуални грешки в тях, според въззивния съд не са пороци на волята на завещателя, чиято последица да е признаване на недействителност на завещателното разпореждане.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по посочения с изложението материалноправен въпрос.
При служебна проверка се установи, че приложеното към изложението решение на Берковски районен съд, І състав от 5.05.2011 г., постановено по гр. д. № 103/2011 г. по идентичен случай е влязло в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 15070/2010 г. по касационна жалба от Ц. А. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] чрез адвокат Ц. П..
УКАЗВА на Ц. А. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място]” [улица] едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд сумата 40 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и в същия срок да представи платежен документ, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при ВКС, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: