О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 26.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3181/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№38909/27.12.2012г.,подадена от С. К. С.,чрез пълномощниците му адвокат Е. Д. и адвокат Ц. Ч.,против решение №2176 от 15.11.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1290/2011г. по описа на същия съд,с което се отменя решението на Варненски районен съд,постановено на 05.12.2008г. по гр.д.№329/2007г. и поправено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм/ с решение от 18.07.2009г.и вместо него е постановено:осъжда М. И. Ф.,И. Е. Ф.,Д. К. Н.,М. И. Н.,Д. Х. П.,действащ чрез настойника си Л. В. П.,И. И. Г.,Н. Х. М.,П. С. М.,С. К. С.,С. П. С.,В. К. К.,Ж. Г. Ж.,Т. С. Ж.,Л. В. П.,Г. Д. М.,М. А. К.,Р. Б. В. и [фирма] В.,да премахнат изградената съгласно разрешение за строеж №0-4/06.01.2005г. в УПИ V-5 в кв.36 на 8-ми подрайон В. жилищна сграда,състояща се от партер и три жилищни етажа с административен адрес [населено място], [улица] с която пречат на К. Т. К. пълноценно да упражнява правото си на собственост върху описания недвижим имот,чието право на собственост е придобил с договор за покупко-продажба по нот.акт №30,т.31,д.№8227/1996г. на нотариус О.С..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,респективно незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№1811/18.01.2013г.,подадена от Н. Х. М.,чрез пълномощниците му адвокат Е. Д. и адвокат Ц. Ч.,против горепосоченото въззивно решение,с което се иска обезсилването му като недопустимо,евентуално неговата отмяна като неправилно и необосновано.
По жалбата на С. К. С.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява на първо място,че решението е недопустимо,тъй като е постановено по нередовна искова молба,която се състои в приетото от съда, че иска с правно основание член 109 от ЗС,с който е бил сезиран,е неоценяем и в тази връзка е определил дължимата държавна такса,като /цитирам/:
„Считаме,че по този начин Варненският окръжен съд е постановил решение в противоречие със задължителна практика на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1,т.1 от ГПК по следния процесуално-правен въпрос:
Допустимо ли е съдебно решение,постановено по нередовна искова молба?”,след което се и цитират и прилагат съдебни решения на ВКС,постановени в производство по член 290 от ГПК.
Освен това на второ място,във връзка с твърдението за постановено недопустимо решение,касаторът посочва,че” съдът е уважил искова претенция,предявена на основание член 109 от ЗС,с която ищецът поддържа,че е налице действие на ответниците/зазиждане/,което съдът е установил,че не е налице,но е „установил”,че е налице действие,което не се твърди и поддържа от ищеца?”,от които разяснения изложени в тази връзка в мотивите на въззивното решение,според касатора съдът в случая се е произнесъл по незаявена претенция,като в подкрепа се цитира решение на ВКС,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК.
В точка второ римско от изложението на касатора,са формулирани въпроси, свързани със задълженията на съда при произнасянето по иск по член 109 от ЗС,а именно:за причинна връзка между действията на ответниците и „увреждането на ищеца”,защитимо ли е по реда на член 109 от ЗС правото на собственост на ищеца,когато последният с извършено преустройство е променил предназначението на имота/в случая на засегнатите помещения/,длъжен ли е съдът при иск по член 109 от ЗС да установи кои от самостоятелните обекти в сградата-етажна собственост въздействат върху имота,в каква степен следва съдът да засегне собствеността на ответниците за защита на накърненото право на собственост на ищеца,с оглед съблюдаване принципа на пропорционалност?,които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
В писмения си отговор,ответникът по касационната жалба К. Т. К.,чрез пълномощника си адвокат Е. А.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че не се спори между страните,че ищецът К. Т. К. е собственик на недвижим имот-жилище на първи етаж от жилищна сграда,построена в дворно място в [населено място], [улица],представляващо УПИ ІV-4 по плана на [населено място],а ответниците М. Ф.,Д. К. Н.,Д. П. и И. Х. Г., като собственици на съседния на ищеца имот-УПИ V-5,сключили с другите двама ответници Н. М. и С. С. договор за учредяване право на строеж и поемане на задължение за строителство ,като последните двама са изградили на регулационната линия с имота на ищеца К. процесната жилищна сграда.Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства,във връзка с извършеното строителство,като е посочил,че същото е започнало още при издаването на разрешение за строеж №0-4/06.01.2005г. и одобрени инвестициионни проекти със Заповед №Г-29/16.02.2004г. на заместник кмета на [община],която към датата на издаденото разрешение за строеж не е била влязла в сила,а впоследствие по депозирана жалба от настоящия ищец е била отменена като незаконосъобразна.Във връзка с констатациите по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза,че извършеното строителство е довело до покриване на южната фасада на съществуващата сграда в УПИ ІV-4,собственост на ищеца К. и прозорците на две от стаите на жилището на последния/използвани като спалня и детска стая/,а според заключението на вещо лице М.,депозирано пред въззивния съд застъпването между двете сгради е 5,16 м в частта на входното антре на сградата на ищеца и 2,35 м в частта,където са сегашните прозорци на жилището му.В резултат на закриването на тези два прозореца,съдът е приел,че се препятства достъпа на светлина и въздух до тези стаи,съобразно предназначението им съгласно Наредба №7-чл.101 и чл.113,нарушени са санитарно-хигиенните изисквания за тези две стаи и те са практически неизползваеми,поради което съдът е стигнал до извода,че е налице смущаване правото на собственост на ищеца,като извършеното от ответниците строителство в съседния УПИ V-5 недопустимо засяга правото на собственост на ищеца,поради което подлежи на премахване.Във връзка с възражението за законността на извършено от ищеца преустройство,засягащо двете процесни стаи,съдът е изследвал всички доказателства в тази връзка,независимо от това че строежът извършен от ответниците е незаконен по смисъла на член 225,ал.1т.2 ЗУТ,като е прието за установено по делото,че покритата от новопостроената сграда фасада на съществуващата в УПИ ІV-4 сграда не е калканна стена по см. на пар.5 т.53 от ЗУТ,тъй като същата е съществувала преди строителството на новата двуетажна постройка в УПИ-5,когато имота е бил един общ имот с две самостоятелни постройки,впоследствие разделен на отделни парцела/РП 1965г./Съдът е приел,че извършените преустройства от ищеца не нарушават императивни разпоредби на закона,както и въпрос на преценка на собственика е с какво предназначение ще използва отделните помещения в собствената му жилищна сграда.
Във връзка с формулираните от касатора въпроси,чието разрешаване според него води до недопустимост на постановеното въззивно решение,касациониният съд намира,че същите са неотносими към рещаващите мотиви на съда.Едно от изискванията за редовна искова молба,съгласно предвиденото в член 68 ГПК и чл.127,ал.1,т.3 ГПК,е посочване цената на иска,ако той е оценяем,което следва да се направи от ищеца,а ответника,с оглед посоченото в член 70,ал.1 ГПК може да повдигне въпрос за цената на иска най-късно в първото заседание по разглеждане на делото.Значението на цената на иска е във връзка с обуславяне на родовата подсъдност /чл.104,т.3 и 4 ГПК/, и в зависимост от нея се определя държавната такса.Видно от данните по делото,с исковата си молба ищецът К. е посочил като правно основание на заявената от него претенция член 109 от ЗС,като неоценяем иск.Тази негова квалификация на иска,както и че е предявеният иск е неоценяем,/макар че иска по член 109 от ЗС е оценяем иск,тъй като се отнася до защита на имуществено право/,е била възприета от съда и иска е разгледан като неоценяем такъв,а от своя страна ответниците,включително и настоящия касатор,също не са възразили срещу това,каквато възможност са имали до първото съдебно заседание.Ето защо,въпреки че съдът е приел,че иска по член 109 от ЗС е неоценяем и е постановил решението си,това не води до неговата недопустимост ,още повече до нередовност на исковата молба, за каквото се заявява от касатора и се обосновава формулираният от него правен въпрос.
По отношение на посочените от касатора в точка втора от изложението му правни въпроси,те са свързани с решаващите изводи на съда по възражението,което последните са направили във връзка с извършените от ищеца преустройства на собствения му имот.Тези въпроси са формулирани в контекста на твърденията на ответниците,един от които е настоящия касатор, за поведението на ищеца,което само по себе си според тях, довело до нарушаването на правото му на собственост,при изграждането на незаконния строеж от ответниците в съседния имот,т.е. ищеца сам е създал с тези преустройства,извършени години преди строежа на ответниците ,предпоставки за ограничаване правото си на собственост по констатирания от съда начин.Така поставените от касатора като правни въпроси,всъщност са по същество на спора,във връзка с предприетата от него защита,и са решени конкретно от съда, в зависимост от преценката му на събраните в тази връзка доказателства по делото.Тази преценка обаче е предмет на касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,но не е свързана с визираните в член 280,ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Н. Х. М.:
В началото на изложението си,депозирано чрез пълномощниците му-адвокат Д. и адвокат Ч.,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С настоящото изложение заявяваме,че поддържаме всички конкретно поставени въпроси,по които въззивният съд-Варненски окръжен съд,се е произнесъл според нас с обжалваното решение по материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,които са изложени по допустимостта на жалбата ,подадена от С. К. С..”
По тези въпроси,формулирани в изложението на касатора С. К. С.,касационният съд, съобразно гореизложеното по жалбата на последния,е констатирал,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Наред с това,в изложението си, касаторът М.,формулира още три въпроса/цитирам/:
„1.Съставлява ли осъщественото ново строителство,извършено в съответствие с одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила строително разрешение неоснователна пречка за спокойно упражняване на собственическите правомощия на ищеца,обуславящо отговорността на собственик в новопостроена сграда по чл.109 от ЗС?”,за което се цитира задължителна практиката на ВКС.
Така формулираният въпрос от една страна съдържа твърдения на ищеца относно разрешеното строителство и оценката му като незаконно такова,направена с оглед събраните и обсъдени доказателства по делото,като с постановеното по него съдът отхвърлил тези твърдения като неоснователни.Следователно, същите са по същество и са с оглед преценката,направена и възприета от съда по делото и не съставляват правен въпрос,по смисъла на приетото в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.Същото се отнася и до посочените от касатора въпроси в точка 2 и 3 от изложението му,тъй като преценката дадена от съда е свързана с наведени касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК.Ето защо,не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационни обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2176/15.11.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1290/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. К. С. и Н. Х. М. за заплатят на К. Т. К. от [населено място] сумата 600 лева/шестотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: