2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 03.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 152 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 1511 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 4928/2015г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 6337 от 07.09.2015г. по гр. д. № 2255/2014г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е обявен за окончателен сключеният на 20.02.2009г. предварителен договор за продажба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 15, намиращ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] 3 етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 95,82 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.265.3.15, съгласно заповед РД-18-14/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.4360.265, при съседи: на същия етаж: 68134.4360.265.3.14; 68134.4360.265.3.16; под обекта: 68134.4360.265.3.8; 68134.4360.265.3.22, заедно с прилежащите му части – избено помещение № 15 с площ от 3.06 кв.м. и 1.983 % ид.ч. от общите части на сградата, с продавач Н. П. Л. и купувач П. М. М., при продажна цена от 25 000 евро; осъден е П. М. М. да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК сумата 471,67 лв. – нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност; осъден е П. М. М. да заплати в полза на Столична община, район „Л.”, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК сумата 798,27 лв. – данък за възмездно прехвърляне на имущество и е осъдена Н. П. Л. да заплати на П. М. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 057 лв. – разноски по делото. С въззивното решение Н. П. Л. е осъдена да заплати на П. М. М. направените от него разноски във въззивното производство в размер на 1400 лв., съставляващи адвокатски хонорар.
Касаторката – ответница въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните материалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Допустимо ли е съдът да се произнесе при условията на чл. 363 ГПК по искане на заинтересованата страна, когато и ако следва да извърши действия, касаещи проверката на нотариуса при прехвърлителна сделка?“; 2/ „Към кой момент следва съдът да се произнесе по допустимостта и основателността при условията на чл. 363 ГПК – към датата на подписването на договора и тогава действащото законодателство и нормативна уредба или към датата на подаване на исковата молба?“; 3/ „Следва ли съдът да изиска от заинтересованата страна и другите участници в прехвърлителната сделка /в т.ч. да ги задължи/ да представят изискуемите от закона документи за удостоверяване на правната сделка, респективно обявяването на договора за окончателен?“ и 4/ „Допустимо ли е съдът да се произнесе при условията на чл. 363 ГПК, без да е представена декларация по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМСИП/?“. С оглед твърдяните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторката обосновава необходимост от тълкуване с цел точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като правната уредба на предварителния договор в българското законодателство като цяло била доста оскъдна, а практиката на съдилищата по нея – по-скоро противоречива. Релевира и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Дали съдебното признаване на факт е основание за съда да приеме този факт за доказан, без да изследва и съпоставя дали това признание се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства?“, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение с решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр. дело № 952/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 972 от 21.10.2011 г. по гр. дело № 358/2011 г. на ВКС, І г.о. и определение № 1484 от 07.12.2009 г. по гр. дело № 1128/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о..
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – П. М. М., подава писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Поддържа и че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси нямат значение за изхода на конкретното дело, а и по тях е налична безпротиворечива задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответницата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв., но не са налице посочените от касаторката общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Въззивният съд е приел за установено по предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от приетите доказателства, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни дялове – факт, по който страните и не спорят. Посочил е, че ответницата не оспорва също и автентичността на подписа си, положен за продавач в предварителен договор за продажба от 20.02.2009г., като е навела само твърдение, че този нейн автентичен подпис е положен на бял лист хартия, при което отразената като заплатена от купувача на продавача продажна цена от 25 000 евро в т. 2 на предварителния договор, реално не й е престирана.
САС е споделил виждането на първоинстанционния съд, че заплащането на продажната цена не е предпоставка за успешното провеждане на трансформиращото право, защитимо с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че съдържанието на чл. 2 от предварителния договор удостоверява заплащането на цялата договорена продажна цена от купувача – ищец на продавача – ответницата. Въз основа на приетото по делото заключение на техническата графическа експертиза на вещото лице Г., според което подписът на ответницата не е бил положен на бял лист хартия, а след отпечатване текста на документа, тъй като при полагане на подписа, механичното движение на пишещото средство /химикал/ е премахнало частици от печатната паста на отпечатаното в предходен момент многоточие за място на полагане на подписа, въззивният съд е приел, че е налице автентичен частен свидетелстващ документ, удостоверяващ осъществено плащане на продажната цена от 25 000 евро по процесния предварителен договор за продажба на идеални части от апартамент. Приел е също, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели на ответницата за опровергаване материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление за плащане на продажната цена в процесния предварителен договор, освен с оглед тяхната недопустимост съгласно чл. 164, т. 6 ГПК, при липсата на съгласие за гласните доказателства от страна на ищеца, но и поради опита с тези гласни доказателства по позитивен път да се установят отрицателни факти /че ответницата не е получавала парична сума, защото „би споделила с приятелката си и колежка за това“, респ. би платила операция на майка си, ако би притежавала пари/. Апелативният съд е посочил, че при твърдения за отрицателни факти, доказателствена възможност за позитивното им установяване има противната страна – в случая ищецът, който противопоставя частен писмен свидетелстващ документ за осъществяване на плащането на продажната цена от 25 000 евро. Приемайки, че източникът на средства, с които е платена продажната цена и законността на същите, дали те са декларирани, съответно – обложени с данъци, е извън предмета на делото, САС е счел приетата от СГС счетоводна експертиза за приходите и реализирания годишен финансов резултат на ищеца за периода 2002г. – 2012г., обхващащ датата на сключване на процесния предварителен договор, за неотносима към спора. Като е заключил, че предварителният договор за продажба на процесната 1/2 ид.ч. от процесния апартамент от 20. 02. 2009г., обективира същественото съдържание както на предварителен договор за продажба, така и същественото съдържание на окончателния договор за продажба /достатъчно индивидуализирани имот и продажна цена/, САС е приел за възникнало и изискуемо потестативното субективно право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца, а предявеният конститутивен иск с този предмет – за основателен.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ответницата Л. не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Зададените от касаторката въпроси от една страна са прекалено абстрактно формулирани, за да могат да бъдат квалифицирани като правни въпроси, относими към конкретиката на правния спор, а от друга страна съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби. С оглед цитирането на нормата на чл. 363 ГПК в изложението на ответницата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, макар същото да е абстрактно и без да е изведен разбираем правен въпрос, следва да бъде посочено, че по конкретното дело страните не са спорили досежно правото на собственост на продавача по предварителния договор и наличието на предпоставките за прехвърляне на процесната 1/2 ид.ч. от имота по нотариален ред, установени и с приетите доказателства, поради което зададените въпроси относно нормата на чл. 363 ГПК не биха могли да са обуславящи за изхода на конкретния спор. Представянето или непредставянето на декларация по чл. 6 ЗМСИП с цел идентифициране на клиентите на нотариус /за физическите лица като по процесния предварителен договор – чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер/ е ирелевантно към извършваната от съда проверка по чл. 363 ГПК и по никакъв начин не опорочава решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, заместващо несключения окончателен договор за продажба. Процесуалният въпрос за съдебното признание на правнозначими факти е формулиран от касаторката изцяло абстрактно, без по никакъв начин да е свързан с разрешения от въззивния съд конкретен правен спор чрез излагане на обстоятелства, относими към последния. Освен това такъв въпрос САС въобще не е обсъждал в своето решение, доколкото изведените фактически и правни изводи са обусловени от приетите по делото доказателства, но не и от съдебно признание на факти. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ответницата не осъществяват освен общото и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, доколкото по приложението на чл. 363 ГПК и по конститутивните исковете за обявяване на предварителни договори за продажба за окончателни, както и досежно процеса на доказване на правнорелевантните факти в исковия процес, е налична многобройна безпротиворечива задължителна практика на ВКС, ненуждаеща се от осъвременяване и корективно тълкуване, с която обжалваното въззивно решение е съобразено.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторката – ответница следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 2 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1511 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 4928/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.
ОСЪЖДА Н. П. Л., ЕГН: [ЕГН], да заплати на П. М. М., ЕГН: [ЕГН], сумата 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: