Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.София, 08.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю. Геолгиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 474 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.11.2008г. по гр.д. № 489 / 2008г., с което Великотърновски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 26.06.2008г. по гр.д. №150/2007г. на Плевенски ОС, е отхвърлил предявения срещу И. К. , в качеството му на частен съдебен изпълнител, иск с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Жалбоподателят – “И” ЕООД моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. К. не е взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационна обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с определение от 04.06. 2009г. и по същество приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения срещу И. К. , в качеството му на частен съдебен изпълнител, иск с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители за сумата 100 000 лева, предявена като претенция по частичен иск, целия с размер 183 617 лева. Съдът е изложил съображения за това, че не са установени от доказателствата по делото предпоставките за търсене отговорност от ответника за причинени от него вреди в качеството му на частен съдебен изпълнител. Изложил е съображения, за това че с решение от 28.09.2007г. по ч. гр.д. №563/2007г. Плевенски окръжен съд е отменил действия на частния съдебен изпълнител-опис на селскостопанска продукция и последващо продаване на същата, но не е установено по делото ЧСИ виновно и противоправно със своите действия да е причинил вреда на дружеството ищец в размер на исковата сума. Прието е също така, че ищецът не е доказал качеството си на ползувател на процесния блок в землището на с. Б., от който е получена пшеницата, предмет на изпълнението, тъй като изпълнителното дело е било с взискател Н. Н. и длъжник “А” ООД, като последният е осъден за неизпълнено задължение по договор за аренда от 16.06.2003г., за период от 2003 до 2004г. и съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал качеството си на собственик и респективно на трето лице, чийто права са засегнати от изпълнението.
Като е допуснал касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е приел, че с въззивното решение е дадено разрешение на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно относно предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, по който въпрос липсва съдебна практика.
По поставеният за тълкуване въпрос настоящата инстанция приема, че от значение при установяването на предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност следва да се има предвид, че се касае се за специален закон, който изключва приложението на общия. Ищещът – жалбоподател е твърдял причиняване на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител при и по повод изпълнение на дейност по съдебното изпълнение. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.
С оглед на така даденото тълкуване на поставения въпрос настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна.
За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел за установено по делото, че частният съдебен изпълнител И. К. , с район на действие ОС – гр. П., е образувал изп. дело № 111/2007г. по молба на взискателя СД „Агро-продукт Н. Г. и сие“ против „Агро продукт“ ООД, гр. П., въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГРД № 608/06г. на Районен съд-гр. Плевен, като длъжникът „Агро породукт“ ООД, гр. П. е бил осъден да предаде 433 170 кг пшеница, представляваща дължимата арендна вноска за периода на стопанската 2003-2004г. на СД „Агро-продукт – Н. – Г. и сие“- взискател по изпълнителното дело.становено е също така, че на 20.06.2007г. след като взискателят – трето на настоящия спор лице, установил, че е започнала жътва в масивите, в които се намира запорираната пшеница, е поискал от съдия-изпълнител да назначи пазач на запорираната продукция и да се насрочи по-ранна дата за нейното предаване. С Решение № 523 от 28.09.2007г. по ЧГРД № 563/2007г. Плевенският окръжен съд е отменил на основание чл. 332, ал. 2 от ГПК (отм.) действията на ЧСИ И. К. по изп. д. № 111/2207г., изразяващи се в извършване на опис на 20.06.2007г. на селскостопанска продукция, хлебна пшеница, реколта 2006-2007г. в землището на с. Б., намираща се в описаните масиви, по протокол от същата дата и последващите действия за принудителното отнемане и предаване на същата селскостопанска продукция, като незаконосъобразни по жалба на „И. -М“ ЕООД, тъй като по ч. гр. д № 563/2007г. на Плевенски ОС, е приложена карта на блок на земеделско стопанство – с дата 05.02.2007г., в която като ползувател е посочен жалбоподателя-ищец „И. -М“ ЕООД, гр. П. на блок на земеделско стопанство с площ и начин на трайно ползване – зърнени култури. Пред въззивната инстанция е представен и договор за наем от 22.01.2007г, съгласно който длъжникът по изпълнителното дело „Агро продукт“ ООД, представлявано от управителя Н. Р. в качеството на наемодател от една страна и от друга „И. -М“ ЕООД, представлявано също от управителя си Н. Р. , в качеството на наемател, са сключили договор, съгласно който са предоставени за временно ползуване 9 267 дка земеделска земя в землището на с. Б., за срок от четири години, като земите не са индивидуализирани и този договор е бил регистриран в ОбС ”З”- П. на 24.01.2007г., след като Н. Р. , който е собственик на фирмата ищец, е бил съдружник и в осъдената фирма “А” ООД –длъжник по изпълнителното производство и е прехвърлил своите 475 дяла към 13.03.2007г. В противоречие с тези данни са констатациите на съдебно-агрономическа експертиза, че фирмата ищец съобразно разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗСПЗЗ е записана като ползувател на земеделска земя и по силата на споразумение с “В” ЕООД/неучаствуваща в спора страна/ и че през 2007г. по искане на Н. Р. комисия е извършила замерване на ожънати декари, като е констатирала извършена жътва на 910дка от блок №06495-60-1 в с. Б., цялата с площ от 1834дка. При тези доказателства въззивният съд правилно е приел, че претендираните вреди не са причинени от неправомерни действия на ответната страна и нямат причинна връзка с отменените действия на съдебния изпълнител по опис на селскостопанска продукция и последващо продаване на същата. Липсва причинна връзка на тези действия с претендираното увреждане на ищеца – жалбоподател. Невъзможността на фирмата ищец да ожъне и продаде реколта от 924дка земя не е в резултат на пряко действие на ответната страна в служебното й качество и не е установено по делото да е във връзка с изпълнителното дело, така че частният съдебен изпълнител не може да носи отговорности за други лица при изпълнение на служебните си задължения. Обстоятелството, че проведените действия по изпълнението са отменени при тяхното обжалване не сочат на основателност на предявения иск при липса на доказателства, че вредите са настъпили за ищеца като пряка последица от тези изпълнителни действия, тъй като с отменените изпълнителни действия се е целяло именно да се спре извършването на жътвата и продажбата на реколтата от третина спора лица. Претендираните вреди от допускането на лица да ожънат 940 дка пшеница от блока, който ищецът арендува, нямат причинна връзка с действията на частният съдебен изпълнител по изпълнителното дело. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че не е осъществен фактическия състав по чл. 74, ал.1 ЗЧСИ.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.11.2008г. по гр.д. № 489 / 2008г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: