О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 18.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4625 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Б. срещу решение № 4759 от 30.06.2017 г. по в.гр.д.№ 15528 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 22707 от 2013 г. на Софийския районен съд, 70 състав.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1. Може ли да се приеме, че извършени от единия от бившите съпрузи плащания по време на фактическата раздяла /преди развода/ са извършени с лични средства на този съпруг ?
2. Може ли във втората фаза на делбата, в производството по сметки, да се претендират извършените по време на фактическата раздяла от единия от бившите съпрузи- съсобственици на делбения имот плащания към кредитор с лични средства ?
3. Когато един имот е закупен незавършен /на замазка и шпакловка/, представлява ли довършването му до необходим за ползването му вид подобрение и може ли вложената в довършването сума да бъде претендирана във втората фаза на делбата ?
В писмен отговор от 13.11.2017 г. ответницата по жалбата Р. Б. Д. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване, посочен в чл.283 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че делбата на процесния апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като съсобствеността върху апартамента е смесена /комбинирана/.
По претенцията на съделителката В. Д. Б. за заплащане на сумата 11 344,44 лв., представляваща платена от Б. сума от 11 344,44 неденоминирани лева за погасяване на заем към Д. с лични средства, въззивният съд е приел, че това искане по същество представлява искане за признаване на частична трансформация по смисъла на чл.21 СК от 1985 г. Поради това, според съда, това искане не подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата, а е следвало да бъде заявено в първата фаза.
По претенцията на В. Д. Б. за сумата 23 250 лв., представляваща разноски за извършени подобрения в делбения имот, съдът е приел, че тази претенция следва да бъде квалифицирана като иск по чл.30, ал.3 ЗС, тъй като подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик. Приел е, че размерът на претендираните подобрения /5 615 лв., според притежаваната от другия съсобственик квота в съсобствеността- 1/2 ид.ч. от подобрения на обща стойност 11 231, 10 лв./ е установен от заключение на вещо лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му за изнасяне на делбения имот на публична продан. Относно тази част от решението касаторката не е посочила правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпрос от значение за конкретното дело, който да е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Само на това основание касационното обжалване на решението в частта му по извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан не следва да се допуска.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване на решението и в частта му по претенцията на В. Б. за заплащане на извършени подобрения в делбения имот. Относно решението в тази му част касаторката е поставила следния правен въпрос: когато един имот е закупен незавършен /на замазка и шпакловка/, представлява ли довършването му до необходим за ползването му вид подобрение и може ли вложената в довършването сума да бъде претендирана във втората фаза на делбата ? По този въпрос обаче не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Освен това, няма противоречие между обжалваното решението и константната практика на ВКС: В решението напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че вложените средства за завършването на процесния апартамент от груб строеж в годно за обитаване жилище са довели до увеличаване стойността му /тоест представляват подобрения/ и че тези подобрения могат да се претендират във втората фаза на делбата. Затова е разгледал тази претенция на съделителката В. Б. и я е уважил по размер съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, касаеща претенцията на В. Б. за заплащане на сумата 11 344,44 лв., представляваща платена от нея по време на фактическата раздяла сума от 11 344, 44 неденоминирани лв. за погасяване на заем към Д.. Предвид мотивите на въззивния съд за отхвърляне на тази претенция, вторият поставен от касаторката правен въпрос /може ли във втората фаза на делбата, в производството по сметки, да се претендират извършените по време на фактическата раздяла от единия от бившите съпрузи- съсобственици на делбения имот плащания към кредитор с лични средства/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- въпрос, който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос не е посочена съдебна практика, но произнасянето на ВКС по него би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице неяснота и противоречиво прилагане и тълкуване на закона /конкретно на разпоредбите на чл.346 ГПК и чл.127, ал.2 ЗЗД при уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи относно заплатени от единия от съпрузите, по време на фактическата раздяла, задължения на семейството/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4759 от 30.06.2017 г. по в.гр.д.№ 15528 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 22707 от 2013 г. на Софийския районен съд, 70 състав за отхвърляне на предявения от В. Д. Б. срещу Р. Б. Д. иск за заплащане на сумата 11 344,44 лв., представляваща изплатена от Б., след фактическата раздяла с бившия й съпруг Б. Д. Б., сума за погасяване на заем към Д., взет от съпрузите за покупката на делбения апартамент.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4759 от 30.06.2017 г. по в.гр.д.№ 15528 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в допуснатата до разглеждане част в размер на 226,88 лв. /двеста двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.