Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
София, 07.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2002 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. , представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството и на С. Ц. К., действащ като Е. „С”гр. София против решение № 75 от 15.01.2008 г., постановено по гр.д. № 710 по описа за 2007 г. на Пловдивския окъжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 165 от 29.01.2007 г. по гр.д. № 432 от 2006 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго за признаване по отношение на Д. , че „КЦМ” А. гр. П. е собственик на технологичния отпадък „клинкер”, депониран в депо „К”, с. К., община К., област П. , описан в А. за изключителна държавна собственост № от 17.06.2004 г.
В жалбата на Д. са изложени твърдения за процесуална недопустимост, поради липса на правен интерес, допуснати съществени процесуални нарушения относно подсъдността, цената на иска и начина на определяне на държавната такса, както и за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяна на атакуваното решение.
В жалбата на С. Ц. К., действащ като Е. „С”гр. София, участващ в производството като трето лице-помагач на Д. , са изложени твърдения които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите, че процесният клинкер е бил включен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество и за неправилно приложение на материалния закон – нормата на чл.16, ал.1 от Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили при минали действия или бездействия, при приватизация, като се иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касационните жалби „КЦМ” А. , гр. П. оспорва същата, като претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивният съд е приел, че процесният клинкер е актуван с акт за изключителна държавна собственост на основание протокол на С. експертна комисия при МОСВ и удостоверение за търговско откритие за недвижим имот – находище „К” с площ 8803 кв.м., в което се намират утвърдени запаси от технологичен отпадък „клинкер”, с възможност за добиване на мед, цинк и сребро от насипище „К”, съгласно геоложки доклад за резултатите от проведени проучвателни работи на производствени технологични отпадъци от „КЦМ” АД. Безспорно е, че посочения „клинкер” е депониран в депо/насипище”К” в периода 1963 – 1970 г. и представлява технологичен отпадък – продукт от производствената дейност на О. комбинат П. /впоследствие КЦМ”Д”/, който се получава при процеса „рециклиране на цинкосъдъжащи суровини” /цинков кек, цинков синтер и др.цинкови продукти/, които се смесват с кокс. Представени са доказателства, че през 60-те години К. е закупувал от ДМП”Г” М. цинков концентрат, както и технически отчети за цинковото производство за 1963-67 г. – при рециклирането на цинкосъдържащи материали, преработени във велц-цеха на предприятието са получавани количества клинкер, като е безспорно, че никое друго предприятие в България не получава същия по състав клинкер като остатъчен продукт на производствената си дейност и посредством използваната от ищеца металургична технология за преработка на цинков концентрат.
Оловно-цинковият комбинат е създаден през 1958 г., впослествие е преименуван в К. „Д”, гр. П. и е прекратен като юридическо лице през 1989 г., като негов и на още няколко предприятия правоприемник по баланса към 28.02.1989 г. е ДФ”О”, която е преобразувана по баланса й към 31.03.1991 г. в К. ЕА. с държавно имущество с ПМС № 176/5.09.1991 г.
Въз основа на представените налични счетоводни документи и изслушаната от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза е прието, че процесният клинкер е бил заведен в баланса за цялостната дейност на ДФ”О” като актив – готова продукция, бил е осчетоводен в баланса за 1991 г., като според в.л. балансите отразяват остатъци /наличности/ към дадена дата, поради което в тях се отразява и продукцията, която е произведена в предходни години, а не само произведената през текущата година. Ищецът се е разпореждал с получавания от производствената му дейност клинкер като със стока – договор за покупко-продажба на 25 000 г. от 1.01.1997 г.
При горните факти е направен извод, че процесният клинкер в депо „К”, като част от имуществото, предоставено за стопанисване и управление на „КЦМ” А. с акта на преобразуването на ДФ ”О” и на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./ е преминал в собственост на ищцовото дружество, предвид това, че е бил включен в баланса на К. „Д” за 1988, 89 г. и съответно в баланса на ДФ „О” към 31.12.1991 г. и на основание осъщественото по силата на ПМС № 176 от 5.09.1991 г. универсално правоприемство на активите и пасивите към 31.03.1991 г е станал част от активите на новообразуваното в това ПМС ЕАД. Прието е, че технологичните отпадъци представляват подземни богатства, ако са получени при преобразуването, добива или преработката на природни минерални и органични образувания в земните недра, т.е. при преработката на подземни богатства. Технологичният отпадък „клинкер” се получава при преработката на други технологични отпадъци /цинков кек, цинков синтер и др. цинкови полупродукти/, които се получават при преработката на цинков окис в цинк, т.е. изходния материал, от който се получава клинкера не е подземно богатство по смисъла на т.21 на § 1 на ДР на ЗПБ, поради което и самият клинкер няма характер на такова.
Въззивното решение е процесуално допустимо и по същество обосновано и правилно, като мотивите на съда следва да се корегират с оглед измененията в легалните определения по § 1 от Д. разпоредби на Закона за подземните богатства /ДВ бр.70 от 2008 г./, имащи действия по силата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове от момента на влизане в сила на нормативния акт.
Правният спор е възникнал от актуването на процесния клинкер като изключителна държавна собственост, което е извършено от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Извършването на действие по оспорване правата на ищеца обуславя и пасивната легитимация на държавата по спора, а съответно и представителството й от министъра на регионалното развитие и благоустройството, независимо, че спорът не касае недвижим имот. В тази връзка неоснователни са доводите на държавата за процесуална недопустимост на решението, поради нарушение на правилата за подсъдността и цената на иска, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, поради ненадлежно представляване на държавата /като не следва да се обсъжда довода за нарушено право на защита в първото по делото съдебно заседание, тъй като се касае до действие на първоинстанционният съд, а на касационен контрол подлежат извършените от въззивния съд процесуални действия/. Оспорването на собствеността обуславя и правния интерес от предявяване на установителен иск, като неотносимо е обстоятелството, че е сключен договор за концесия между държавата и третото лице-помагач, тъй като ако ищецът е собственик на процесния клинкер, то този договор му е непротивопоставим и съответно не го лишава от правен интерес да предяви установителен иск.
Безспорно е установено по делото, че процесният клинкер представлява отпадъчен продукт от металургичната дейност на ищцовото дружество. Съгласно легалните определения в т.21 във връзка с т.24 от ДР на ЗПБ всички шлаки от металургията се явяват минни отпадъци и съответно са подземни богатства, ако са натрупани до влизане в сила на закона /ДВ бр.23 от 12.03.1999 г./ и не са собственост на физически или на юридически лица. Следователно релевантно към настоящия спор е дали към момента на влизане в сила на Закона за подземните богатства клинкера в депо К. е бил собственост на ищцовото дружество, а за установяване на това обстоятелство е от значение дали е бил включен в баланса на държавното предприятие и съответно дали е станал собственост на търговското дружество към момента на образуването му съгласно чл.17а от ЗППДОП. Факта, че клинкерът е бил осчетоводен като материален актив на К. „Д” и е включен в баланса на ДФ „О”, а и в преобразуваното еднолично дружество с държавно имущество според баланса към 31.03.1991 г. е установен от изслушаното пред въззивния съд заключение на счетоводна експертиза. Неоснователно е твърдението на касатора-трето лице-помагач, че са налице две противоречиви експертни заключения. Заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза е базирано на документи след 1997 г. и не съдържа констатации касаещи релевантния момент – 31.03.1991 г. Такива се съдържат само в заключението на изслушаната пред въззивния съд експертиза, а следователно липсва допуснато процесуално нарушение при възприемането й и основаване на фактическите изводи на това заключение.
По силата на акта на преобразуване на държавната фирма в търговско дружество и на основание чл.17а от ЗППДОП полученият като технологичен отпадък от металургичната дейност на ищеца и депониран за съхранение клинкер, е станал собственост на търговското дружество през 1991 г. Доводите на касатора-ответник, свързани с момента на приватизация на едноличното търговско дружество с държавно имущество са неотносими към изхода на спора.
Неоснователен е довода на касатора-трето лице-помагач за нарушаване на чл.16, ал.1 от Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация. От една страна към момента на сключване на изпълнителното споразумение от 25.01.2001 г. е действала отменената Наредба за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация, а от друга страна държавна собственост стават придобитите при изпълнение на програмата търговски продукти, а по делото липсват каквито и да било доказателства за изпълнението на програмата по изпълнителното споразумение от 25.01.2001 г.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила, като касаторът възстанови направените от ответното по жалбата дружество по повод на настоящото производство разноски в размер на 2600 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Я.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 15.01.2008 г., постановено по гр.д. № 710 по описа за 2007 г. на Пловдивския окъжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. , представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на „КЦМ” А. , гр. П. разноски за касационното производство в размер на 2600 лв. /две хиляди и шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: