3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 10.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 60310 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] против решение № 672 от 10.05.16г.по в.т.дело № 586/16г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2 от 4.01.16г.на Карловския районен съд по гр.дело № 752/15г.С него същата страна е осъдена да заплати на [фирма] гр.-К. сумата 20 038.40 лв,представляваща дължима сума за предоставена охранителна услуга през периода м.ноември 2011г.до м.февруари 2012г.вкл.по договор за охранителна дейност № 34 от 30.03.11г.и договор № 11 от 20.02.12г.за денонощна охрана,за което са издадени фактури с № №: 3893 и 3900 от 30.11.11г.;3998 и 4005 от 30.12.11г.; 4144 и 4150 от 31.01.12г.- всяка една на стойност 2916 лв с включен ДДС и фактури с № № : 4243 и 4244 от 9.03.12г.,всяка на стойност 1271.20 лв с ДДс,ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.15г.до окончателното плащане,както и сумата 6120.44 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 29.07.12г.-29.07.15г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е сключен договор № 34 от 30.03.11г.,по силата на който [община] е възложила на [фирма] да извършва денонощна охрана на обекти : Гробищен парк [населено място] и Пречиствателна станция [населено място] срещу възнаграждение в размер на 4860 лв без ДДС,чието действие е продължено с договор № 11/12г.при същите условия и цени.Въз основа на тези два договора са издадени процесните фактури,осчетоводени от счетоводствата на страните, включени са в регистрите на [община] и в дневника за продажбите на ищцовото дружество,като задълженията по тях не са платени – установено от назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза.Направен е извод,че счетоводните записвания съставляват признание на задълженията по основание и размер.Прието е още,че ответникът на два пъти с писма,изпратени до ищеца,е признал както съществуването на вземанията по фактурите,така и липсата на изпълнение по тях.При тези данни въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на исковете за заплащане на главницата,дължима със законната лихва от дена на подаване на исковата молба,както и на мораторни лихви за забава на изпълнението.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въпросът: Изправен ли е кредиторът при липса на доказателства,че е изпълнил възложената му работа по договор за услуга,който предвижда като клауза подписване на двустранен протокол за установяване на това обстоятелство, е без значение за изхода на делото, доколкото съдът е приел,че от страна на ответника не е оспорено изпълнението на задълженията на ищеца и е налице признание за размера на вземането му и че не е изплатено.Съдът е съобразил и цитирал в решението си практиката на ВКС,според която фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник,включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС ,представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Въпросът:При наличие на сключен договор по реда на ЗОП,в който се съдържа клауза,която определя точната цена на храноден,допустимо ли е изпълнителят да калкулира цена,различна от договорената в издадените от него фактури и нарушение ли е това на нормата на чл.43 ал.1 ЗОП ,не е разрешаван от въззивния съд и не съставлява общо основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът:При наличие на основание за прилагане на предпоставките по чл.272 ГПК длъжна ли е въззивната инстанция да излага изобщо собствени мотиви по съществото на спора и препращането към мотивите на първата инстанция само формално ли е,или въззивната инстанция следва да изложи мотиви при преценката на доказателствата и направените от първата инстанция изводи,не е разрешен в противоречие със задължителната практика ,в т.ч. и с представените р.372 от 22.04.10г.по гр.дело № 1413/09г.на ІV г.о. и р.136 от 2.10.14г.по т.д.№ 4309/13г.Според тази практика въззивният съд решава спора по същество и когато потвърждава първоинстанционното решение,и в този случай е длъжен да мотивира своето решение.В обжалваното решение въззивният съд е изложил собствени мотиви и е дал отговор на въведените от въззивника конкретни възражения за неизправността на кредитора поради липса на съставени приемо-предавателни протоколи и за недоказаност на вземането му само с осчетоводените в счетоводството на общината фактури.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 672 от 10.05.16г.,постановено по в.гр.дело № 586/16г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.