1
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
София, 17.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2880 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по молба вх. № 108979/17.08.2017 г., с която Л. Д. Д. иска отмяна на влязло в сила определение № 231/10.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1469/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., което не допуска касационно обжалване на определение № 571 от 15.02.2016 г. по гр.д. № 532/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение на Софийски градски съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск на Л. Д. Д. за оспорване произхода на детето К., ЕГН [ЕГН] и извършеното припознаване от В. М. К., на основание чл.62 и чл.66 СК. Молителят твърди, че е жалбоподател пред ЕСПЧ, чието решение от 08.12.2016 г. е в сила от 8 март 2017 г., и с него е установено нарушение на чл.8 от КЗПЧОС, произтичащо от невъзможността да се разгледа по същество спора за биологичното бащинство по отношение на малолетното дете К. В. К. – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК.
От В. М. К. и малолетната К. В. К., чрез адвокат Я. С. от САК е подаден писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната недопустимост, а евентуално – за нейната неоснователност и претендират разноските в производството.
От И. И. К., лично и като законен представител на малолетната К. В. К., чрез адвокат Д.Р. от АК-София също е подаден отговор с доводи недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна и искане да се присъдят разноски в производството.
От И. К. С. не е подаден писмен отговор.
От АСП, ДСП – район Л. е постъпил социален доклад.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена от процесуално легитимирана страна в шестмесечния срок предвиден в закона, поради което е редовна и процесуално допустима.
С определение № 231/10.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1469/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. се потвърждава преграждащо производството по делото определение поради недопустимост на исковете на молителя за решаване на въпроса за биологичното бащинство на детето К. В. К.. Молбата за отмяна на определението, на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК, се обосновава с решение от 08.12.2016 г., в сила от 8 март 2017 г., с което ЕСПЧ по жалба на молителя установил нарушение на чл.8 КЗПЧОС поради невъзможността на жалбоподателя да установи биологичното си бащинство, представляващо неспазване на личния живот. Според мотивите на решението, след като вътрешното право не предвижда възможност на едно лице, което претендира да е биологичен баща на дете, чието бащинство е установено чрез припознаване, да го оспори или да установи собственото си бащинство, а предвидената възможност по чл.66, ал.5 СК не е ефективно средство за правна защита, тъй като не е пряко достъпно за жалбоподателя, националните власти са „най-подходящи да вземат решение относно индивидуалните и общите мерки, които да бъдат взети при изпълнение на настоящото решение” и да преценят различните засегнати интереси.
Отмяната по чл.303, ал.1, т.7 ГПК е специална хипотеза, създадена да отговори на изискванията на чл.46 ЕКЗПЧОС и Препоръка № R/2000/2 на Комитета на министрите към Съвета на Европа за избор на подходящи мерки за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, когато „ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението”. В този смисъл, посоченото основание за отмяна представлява вътрешноправен способ за защита срещу установени нарушения на ЕКЗПЧОС и следва да намери приложение във всеки отделен случай, когато български съд е постановил съдебен акт, по отношение на който са налице двете предпоставки – влязло в сила решение на ЕСПЧ, с който се установява нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и необходимост от ново разглеждане на делото, за да се отстранят последиците от това нарушение, както в случая.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в случая е установено нарушение на чл.8 КЗПЧОС, поради което е необходимо връщане на делото за ново разглеждане, с което да се предостави възможност на молителя, който твърди, че е носител на право, установено от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, да го защити като оспори произхода на малолетното дете К. В. К., род. на 12.10.2010 г. и извършеното припознаване от В. М. К., на основание чл.8 ЕКЗПЧОС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение № 231/10.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1469/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, което не допуска касационно обжалване, както и определение № 571/15.02.2016 г. по гр.д. № 532/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, по молба за отмяна с вх. № 108979/17.08.2017 г. на Л. Д. Д. чрез адвокат П. Б. от АК-П. на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, който да се произнесе по предявените искове на Л. Д. Д., с оглед твърденията му за биологичното бащинство по отношение на малолетното дете К. В. К., род. на 12.10.2010 г. и извършеното припознаване от В. М. К., на основание чл.8 ЕКЗПЧОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.