5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
София , 19 февруари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1119/2018 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. И. срещу нова въззивна присъда № 175/06.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 2418/2018 г. от Софийски градски съд.
В жалбата и допълнението към нея, изготвено от защитата на подсъдимия, има позоваване на допуснати нарушения на процесуалните правила, едностранчив доказателствен анализ и пренебрегване на съществуващите противоречия в показанията на пострадалото лице. Оспорва се процесуалната стойност на извършеното в досъдебното производство разпознаване, акцентирайки върху това, че на разпознаващата пострадала е предоставена снимка на подсъдимия и не е провеждан непосредствен разпит по чл. 170 от НПК. Твърди се още, че в нарушение на чл. 284 от НПК веществените доказателства (преносима памет) не са предявявани на страните. Изразява се и недоволство от наложеното наказание. Отправените искания са за оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.
В съдебното заседание подсъдимият и неговата защитата поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея.
Прокурорът от Върховната касационна изразява становище за неоснователност на доводите, поддържани с касационната жалба.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Софийският районен съд с присъда от 28.03.2018 г., постановена по НОХД № 5450/2015 г., е признал подсъдимия И. И. за невинен в това, че на 13.03.2014 г., около 13,43 часа, в [населено място] е принудил Й. И. П. да претърпи нещо противно на волята й, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 143, ал. 1 от НК.
С атакувания сега съдебен акт, постановен по протест на прокурора, присъдата е отменена и вместо това подсъдимият И. И. е признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение по чл. 143, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане ще бъде удовлетворено, макар и не по всичко изложено в жалбата.
Преди всичко следва да се отбележи, че към иницииращите касационното производство процесуални документи са приложени резултат от полифизиографско изследване на И. И. и протокол от извършена по искане на защитата лицево – идентификационна експертиза. Това налага да се припомни, че в редовното касационно производство не се провежда съдебно следствие, само в рамките на което биха могли да се представят доказателства или да се изисква събирането им.
В хода на въззивното производство е допуснато съществено процесуално нарушение.
Принципно е допустимо въззивната съдебна инстанция да направи нов доказателствен анализ на доказателствата, събрани в първата инстанция, в резултат на който да постанови осъдителен съдебен акт. Във всички случаи обаче е абсолютно необходимо втората инстанция да направи своите фактически изводи върху цялостната доказателствена съвкупност, събрана по съответния ред, и без да допуска игнориране на нито едно доказателство.
По конкретното дело обаче въззивният съд не е извършил критичен доказателствен анализ на всички доказателствени източници и не е дал убедителен отговор на единствения спорен по делото въпрос за авторството на деянието. Втората инстанция е изразила несъгласие с дейността на първостепенния съд, отбелязвайки, че неправилно е ценил като материали с доказателствена стойност такива, които не са събрани по реда на НПК –данните поместени в сведението, дадено от пострадалата П., на 13.03.2013 г., л. 11 от досъдебното производство, както и това от нейната майка.
Отправеният упрек има своето основание, но обосновавайки тезата си, въззивният съд се е позовал на проведения разпит на пострадалата от 18.09.2014 г. (л. 26 от ДП), който бил прочетен от районния съд. Несъмнено, доказателствения материал, приобщен съобразно изискванията на закона, има същото доказателствено значение, както този, събран в хода на съдебното следствие. Свидетелката П. е била разпитана в съдебното заседание, проведено на 29.11.2017 г. Видно от приложения съдебен протокол процедурата по чл. 281 от НПК не е прилагана по отношение на свидетелските показания, депозирани от нея в разпита й от 18.09.2014 г., а само това е редът, по който те могат да бъдат прочетени. Вярно е, че в хода на първото по ред съдебно следствие показанията на П. от този разпит са били инкорпорирани в доказателствената съвкупност (виж, протокол за с.з. от 24.02.2016 г.), но при новото съдебно следствие, започнало от друг съдебен състав, това не е сторено. Иначе казано, въззивният съд не е имал основание да се позовава на този доказателствен източник, считайки го за приобщен по съответния ред.
В касационната жалба се акцентира върху това, че решаващият съд не е отчел с необходимата тежест фактът за нарушение на чл. 170 от НПК с непровеждането на непосредствен разпит на свидетелката П. преди разпознаването.
В мотивите на съдебния акт се съдържат разсъждения, че „макар и с известен промеждутък във времето, преди да се проведе разпознаването (10.10.2014 г.), на 18.09.2014 г. е проведен разпит на разпознаващата П., в който са изложени изискуемите се в чл. 170 от НПК обстоятелства”. Известно е, че за да отговаря на стандарта по чл. 170 от НПК, разпитът на разпознаващото лице следва да е проведен непосредствено преди разпознаването, а не той да е разпитан по принцип по делото. Посоченият „известен промеждутък във времето” не е коментиран от съда с оглед изискването на закона разпитът да се проведе непосредствено преди да се извърши самото разпознаване, което дава повод на обстойните възражения в жалбата. Ако съдът бе подходил задълбочено при извършената от него проверка неминуемо щеше да установи, че преди извършването на процесуално-следственото действие свидетелката П. е била разпитана на 10.10.2014 г. от 10,10 ч. до 10,30 ч., а разпознаването е проведено на същата дата от 10,40 ч. до 10, 55 ч. В мотивите на присъдата не се съдържат аргументи за евентуална процесуална негодност на разпита на П., проведен на 10.10.2014 г., поради което и не стават ясни причините, поради които съдът е приел, че изискуемият се разпит по чл. 170 от НПК е този от 18.09.2014 г.
Поддържаната от защитата претенция за ненадеждност на резултата от проведеното разпознаване не е получила аргументиран отговор в мотивите на въззивната присъда. Вярно е, че предварителното показване на снимки на множество лица с цел установяване на извършителя е сред типичните оперативно-издирвателни мероприятия и по принцип не води до опорочаване на извършеното впоследствие разпознаване на живо. Съдът обаче е следвало да даде отговор на въпроса защо в конкретния случай с показването само на снимката на подсъдимия това не е повлияло на пострадалата да го идентифицира при разпознаването, извършено на 10.10.2014 г. В тази връзка би могло да се констатира, че на практика в мотивите липсва аргументация относно категоричността на резултата от това процесуално действие, защото посоченото от въззивния съд, че показването на снимки на лица е приемлив оперативен метод е напълно недостатъчно.
Извън вниманието на съда са останали приобщените от районния съд показания на свидетелката Н., майка на пострадалата, депозирани от нея в разпита й от 18.09.2014 г. в хода на досъдебното производство. В тях тя е посочила действията на компетентните органи и времевите параметри на извършването им. Съобщените данни могат да са ориентир, ако показанията се приемат за достоверни, за това кога и при какви обстоятелства на свидетелката П. е предоставена снимка на подсъдимия и дали това би могло да й повлияе при идентифицирането му в проведеното на 10.10. 2014 г. разпознаване на живо. Спецификата на случая (с оглед ангажираните от обвинението доказателства), е изисквала задълбочен и съвкупен анализ на всички доказателствени източници, като се проследят белезите, по които пострадалата е разпознала подсъдимия, отразени в протокола за извършеното действие, и дали това са същите, за които тя е съобщила в разпитите си, включително и в този по чл. 170 от НПК. Едва тогава съдът би могъл да направи своите изводи както за процесуалната годност, така и за категоричността на резултата от извършеното разпознаване и неговата доказателствена ценност в подкрепа на обвинението, разбира се и в контекста на останалите доказателствени източници.
На следващо място, версията на подсъдимия, поддържана в обясненията му, е отхвърлена при съображението, че те (обясненията) са в „противовес на останалия кредитиран като достоверен доказателствен материал и не съдържат обстоятелства, които да оборват по какъвто и да е начин обвинителната теза”.
В обясненията си подсъдимият е твърдял, че по време на извършване на престъпното деяние е прибирал дъщеря си от училище, а след това е посетил офиса на свидетелката П.-С.. Така поддържаните твърдения за посочената му ангажираност по време на деянието не са обсъдени с нужната обективност, доколкото са игнорирани данните, съдържащи се например в приложеното удостоверение от СОУ № 32 „Св. К. О.”, л. 120 от досъдебното производство. Установеното там, макар и непълно (без посочване на часовите рамки на учебния процес), са изисквали съответната процесуална активност от страна на съдебните инстанции. Съвсем отделен е въпросът каква оценка ще получат събраните данни в тази насока.
Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това трябва да стане при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Необсъждането и неизясняването на всички обстоятелства, които биха могли да са съществени за изхода на делото, компрометира принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Горните констатации дават основание за извод за допуснати от страна на въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Приложеният по делото подход компрометира качеството на извършената въззивна проверка и не позволява касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1 от НПК. При новото разглеждане въззивният съд следва да отстрани констатираните нарушения, да извърши пълноценна въззивна проверка, при необходимост да проведе и допълнително съдебно следствие, след което да направи надлежни и обосновани изводи по фактите, като се даде отговор на всички поставени от защитата въпроси, в това число и за справедливостта на наложеното наказание.
В отговор на доводите на защитата за допуснато нарушение на чл. 284 от НПК настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че макар предходните инстанции да не са изпълнили изискванията на цитираната разпоредба това нарушение не би могло да бъде самостоятелно основание, водещо до отмяна на атакувания съдебен акт. Обсъжданите веществени доказателства са намерили отражение в съдържанието на изслушаните и приети експертизи и с оглед изхода на делото в тази инстанция нарушението е преодолимо при новото разглеждане.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 175/06.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 2418/2018 г. от Софийски градски съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Софийски градски съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.