3
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 690/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр.София, 02 октомври 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 690/2012 година
Осъдените В. и Ч. Д. Т. чрез свой защитник са отправили по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което са били осъдени от Първомайския районен съд – като първоинстанционен, и от Пловдивския окръжен съд – като второинстанционен.
С първоинстанционната присъда № 22 от 9.ХІІ.2010 год. по нохд № 155/2008 год. братята Т. са осъдени по чл.172б, ал.1 НК за използване в началото на 2008 год. в търговската им дейност (управители на търговско дружество) на марката „А.” без съгласието на притежателя на изключителното право върху нея; наложените наказания са 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години.
С второинстанционното (въззивно) решение № 1 от 4.І.2012 год. по внохд № 1113/2011 год. присъдата е потвърдена след жалба, подадена също от името на Т..
Отправеното искане по реда на възобновяването съдържа позоваване на двете основания, които чл.422 свързва с чл.348 НПК (по т.1 и 2 от ал.1 на последния), както и доводи, които искателят смята, че ги подкрепят и позволяват оправдаването на Т. още във ВКС.
Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участвалия прокурор е неоснователно.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане.
Възраженията срещу него са неоснователни.
Първото от тях – че „използване в търговската дейност” по смисъла на чл.172б, ал.1 НК не включва инкриминираната дейност, е в явно противоречие с чл.13, ал.2, т.1 ЗМГО; „поставянето на знака върху стоките” е тъкмо това, заради което са наказани Т.; използването на разновидности от марката върху готова продукция или върху елементи от нея в различни етапи от производствения процес. Ясно е, от друга страна, че ако „поставянето на знака върху стоките” е част от процеса на т я х н о- т о п р о и з в о д с т в о, причисляването на последното към търговската дейност с тях е напълно естествено (ясно от само себе си), а не резултат от качеството на осъдените „търговец” по смисъла на ТЗ, както смята искателят. Излишно би било, впрочем, позоваване и на чл.1, ал.1, т.2 ТЗ, след като не е спорно, че производството на инкриминираните стоки е било предназначено за тяхната продажба (а не с някаква друга, нетърговска цел-само тогава съдът би бил длъжен да мотивира как с оглед на такава цел ще бъде засегнато изключителното право на притежателя на търговската марка).
Второто от възраженията от името на осъдените – че „поставянето на знака върху стоките” трябвало да бъде лично извършена от тях дейност, не държи сметка за т.нар. посредствено извършителство в наказателното право, каквото теорията и съдебната практика приемат, че е налице, когато преките извършители са или наказателно неотговорни или заблудени лица (без вина или необходимата степен на виновно отношение-умисъл или непредпазливост), каквито заблудени лица в случая се явяват подчинените на осъдените, работещи в производството на инкриминираните стоки или в неговото обслужване.
Ръководен от изложеното и съобразно още с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 1 от 4 януари 2011 год. по внохд № 1113/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ