О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
[населено място], 23.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2715 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 35 от 16.02.2015г. по гр.д. № 274/2014г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 374 от 29.05.2014г. по гр.д. №2278/2013г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявеното искане по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот и вместо това е постановено друго, с което е извършено разпределение съобразно вариант №4 от заключението на вещото лице, а именно: на А. В. А. и Д. И. А. е предоставено ползването на част с площ 13,8 кв.м., затворена между точки №№ 8 – 16 вкл. и оцветена в синьо на скицата; на Н. Б. К. и О. С. П. е разпределена част с площ 91 кв.м. между точки №№ 1-12, оцветена в червено на скицата.
Касационна жалба е подадена от Н. Б. К. и О. С. П. чрез пълномощника адв. К.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на чл. 269 ГПК. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два процесуални въпроса и един материално правен, решени в противоречие с практиката на ВКС.
Касационна жалба е подадена и от А. В. А. чрез пълномощника адв. В.. Иска се отмяна на решението поради това, че във възприетия от съда вариант четвърти на вещото лице има разминаване относно незастроената площ на дворното място, а и определената им за ползване площ от 13,80 кв.м. се намира под терасата и стълбището за мазетата и не представлява свободна площ, а такава за обслужване на сградата. Като основание за достъп до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е поставен правния въпрос: може ли съдът да извърши разпределение по вариант, който не осигурява на страните възможност за реално ползване на определения им дял и може ли разпределението да се извърши при непълно съответствие между правата в съсобствеността и предоставената за ползване реална част.
С касационната жалба е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата Д. И. А. е починала и неин единствен наследник е касатора А. А.. С оглед на това производството по отношение на нейните права продължава в лицето на наследника А. А., който е страна по делото на самостоятелно основание.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот – дворно място в [населено място]. Безспорно е, че ищецът А. А. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота, а ответниците – на останалата 1/2 ид.ч. от мястото. Наред с това ищецът притежава втория етаж от жилищната сграда, а ответниците – първия, в съпружеска имуществена общност. В дворното място е изграден и гараж, който е собственост на ответниците К.. Според приетата техническа експертиза свободното от постройки пространство в двора, включително и това под терасата на първия етаж, е 84 кв.м., като входът за къщата, намиращ се под терасата, е 1,1 кв.м., дворът под терасата от запад е 1,5 кв.м., дворът под терасата от изток е 3,9 кв.м., а останалия незастроен двор е 77,5 кв.м. /именно от сбора на всички тези площи се получава общата свободна площ 84 кв.м./.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е намерил, че не е възможен начин на разпределение, съответстващ на дяловете в съсобствеността, при който да се осигури достъп до гаража с автомобил, без да се преминава през частта на другите съсобственици.
В. съд е поставил задача на вещото лице да даде вариант на разпределение, отчитайки невъзможността разпределението да се извърши според правата на страните в съсобствеността. С решението си е възприел предложения нов вариант № 4, тъй като единствено той осигурява ползване на гаража по предназначение. При този начин на разпределение ищецът, собственик на втория етаж от сградата, получава за ползване площ от 13,80 кв.м., която се намира под терасата на първия етаж; ответниците, собственици на първия етаж от къщата и на гаража, получават за ползване площ от 91 кв.м., в която се включва и площта на гаража 20,8 кв.м. Според съда вариантът е съобразен с фактическото положение и не налага преустройства, като достъпът до дела от 13,8 кв.м. се осъществява през задния вход на къщата. Извършвайки разпределение по този вариант, съдът е посочил, че несъответствието между ползваната площ и дяловете в съсобствеността ще се компенсира по реда на чл. 31, ал.2 ЗС в друго производство.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
В жалбата на Н. К. и О. П. са поставени правни въпроси, за които се сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, както следва:
1. може ли въззивният съд да контролира правилността на решението по иск по чл. 32, ал.2 ЗС на основания, които не са посочени във въззивната жалба с оглед чл. 269 ГПК; може ли да събира служебно доказателства при липса на оплакване за необоснованост и извън хипотезите на чл. 266 ГПК;
2. длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и даде отговор на наведените възражения за невъзможност да се разпредели ползването при квоти, различни от законовите, защото това би създало предпоставки за бъдещи спорове и неудобства;
3. може ли съдът да разпредели ползването като създаде неудобства и бъдещи спорове между страните.
Първият въпрос не е решен в противоречие с Т. 1/2013г. както считат касаторите. Вярно е, че във въззивната жалба не е имало искане за събиране на доказателства за друг начин на разпределение на ползването, но е направено оплакване, че отхвърлянето на иска по съображения, че не могат да се обособят два равни дяла за ползване, лишава ищците от търсената защита. Предприетите от съда действия по допускане на нова експертиза са в отговор на тези оплаквания и са обусловени от спецификата на производството по чл. 32, ал.2 ЗС като такова по спорна съдебна администрация, в което съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците за ползването на вещта. Възможността съдът да допусне служебно експертиза в подобни случаи е изрично разгледана в т.3 на посоченото Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият и третият въпроси почти съвпадат и могат да бъдат обобщени по следния начин: може ли съдът при извършване на разпределението да не се съобрази с притежаваните от страните дялове в съсобствеността, като по този начин създаде неудобства и бъдещи спорове между съсобствениците и длъжен ли е в такъв случай сам да предприеме действия за разрешаване на спора, породен от неравенството на разпределените дялове. С извършеното разпределение, при което обособените дялове не съответстват на дяловете в съсобствеността, Ямболски окръжен съд се е съобразил отчасти с указанията в Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д. № 415/2010г. на І г.о., а именно, че при липса на друга възможност за разпределение е допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части, като ползващият по-голяма част съсобственик дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. Обжалваното решение обаче не е съобразено с друго от дадените разрешения в същия акт, а именно, че с извършеното разпределение не могат да се създават предпоставки за бъдещи спорове. При тези констатации и понеже липсва създадена задължителна практика дали несъответствието между предоставените за ползване дялове и притежаваните такива в съсобствеността следва да се изравни в същото производство чрез присъждане на парично обезщетение, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Поставеният от касатора А. А. правен въпрос се свежда до формулирания по-горе в касационната жалба на ответниците по иска, поради което касационно обжалване следва да се допусне и по нея на същото основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 16.02.2015г. по гр.д. № 274/2014г. на Ямболски окръжен съд по касационната жалба на Н. Б. К. и О. С. П., и по касационната жалба на А. В. А..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25/двадесет и пет/ лв. по всяка от касационните жалби.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: