9
РЕШЕНИЕ
№ 267
София, 23 септември 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7140 по описа за 2014 година
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Б. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. И. от САК срещу решение № 125 от 18.3.2014 г по гр.дело № 1042/2013 г на Окръжен съд-Пазарджик, ГО, въззивен състав, с което е потвърдено решение № 248/16.7.2013 г по гр.дело № 147/13 г на Районен съд Велинград.С първоинстанционното решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. Р. Г. /род на 14.1.2009 г/ на бащата Р. В. Г. ; определил е режим на лични контакти между майката Н. В. Б. : два пъти в месеца през всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване в дома на майката в [населено място], от 9 ч в събота до 19 ч в неделя, един месец през лятото и 15 дни през зимата, които не съвпадат с разрешения отпуск на бащата, както и през половината от личните празници на детето ; осъдил е майката да заплаща на малолетното дете издръжка в размер на по 100 лв месечно, считано от 26.7.12 г до постановяване на окончателно решение по спора с правно основание чл.127 ал.2 от СК, както и месена издръжка в размер на 100 лв за минало време от 1.9.11 г до 26.7.12 г.Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която Н. Б. е осъдена да заплати издръжка за минало време в периода 1.9.11 г до 26.7.12 г, поради което в тази част същото е влязло в сила.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Р. В. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Д. К..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.,че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по пригоден да упражнява родителските права върху малолетния Н. Г. /роден на 14.1.2009 г/ е бащата Р. Г., тъй като се касае за дете от мъжки пол, за което същият се грижи от двегодишна възраст и което е силно привързано към него.Майката е напуснала семейното жилище през м.август 2011 г и поведението й сочи на проявена незаинтересованост към малолетния Н..Приел е за голословни, недоказани и противоречащи на доказателствения материал по делото твърденията на ответницата, че бащата възпрепятства контактите й с детето. Непроявявайки интерес към малолетното дете майката сама се е поставила в тази ситуация като е прекъснала емоционалната връзка с него.Приел е, че бащата разполага със значително по голям финансов ресурс от майката, тъй като е управител и съдружник в различни дружества, а майката получава в пъти по-малко от него.При това положение е извел извод, че предоставянето на родителските права на майката ще откъсне трайно детето от изградените му вече навици на живот и ще го изпрати в среда, с която не е свикнало, което може да породи у него сериозни психически травми.
От данните по делото се установява следното :
В исковата молба ищецът Р. В. Г. подържа, че с ответницата Н. В. Б. са съжителствали без брак в продължение на 15 години.На 14.1.2009 г им се е родило дете-Н. Р. Г., което е трето поред за ищеца и първо за ответницата.Подържа, че преди и след раждането на детето страните постоянно са пребивавали в [населено място], в собствен на ищеца хотел.През м.август 2011 г ответницата го напуснала и не се върнала повече при него и общото им дете.Оттогава и до настоящия момент за малолетния Н. се грижи единствено бащата.Връзката с майката е прекъсната по вина на последната и от нейна страна липсва заинтересованост към детето.Моли да бъде определено местоживеенето на детето в [населено място], на бащата да бъде предоставено упражняването на родителските права, да бъде определен режим на свиждане с майката и последната да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв.
Н. В. Б. е предявила насрещен иск по чл.127 ал.2 от СК.Подържа, че бащата манипулира детето и го отчуждава от нея, поради което майката се опитвала да се вижда тайно с Н..Подържа, че тя е по-пригодния родител, който да полага грижи за малолетния-тя е на 40 години и за нея това е първото и единствено дете, за което държи да се грижи лично, а не посредством услугите на детегледачки.Бащата предвид напредналата му възраст-59 г, обстоятелството, че той има още две пълнолетни деца, внуче и собствен бизнес, който отнема голяма част от времето му за полагане на лични грижи за детето в никакъв случай не може да бъде определен като по-пригоден да упражнява правата върху детето родител.Моли съдът да постанови решение, с което да предостави родителските права на ищцата, да определи режим на лични контакти с бащата и да осъди последния да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 116 от 29.1.2015 г по въпроса за процесуалното задължение на съда да изслуша лично родителите при спор за определяне на режим на лични контакти между родител и дете на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59 СК, и поради противоречие на въззивното решение с Постановление № 1 от 12.11.1974 г, тъй като не са спазени задължителните му указания съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на това кому да бъдат предоставени родителските права, като не може да се приеме, че единствено пола на детето и финансовия ресурс на единия родител за определящи за това.
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване.
Съгласно практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1974 г, решение № 278 от 22.10.2014 г по гр.дело № 1784/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ВКС, III г. о., постановени по чл. 290 ГПК изслушването на родителите в настоящия процес по предявен иск с пр. осн. чл. 127, ал. 2 СК е задължително. Съдът следва да изслуша родителите и основанията им да се предоставят на един от тях мерките относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете. Изслушването е задължително с оглед преценката от съда на личните качества на родителите и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. При това изслушване съдът преценява личните качества на родителите и възможностите им да осъществяват ролята си спрямо детето и в негов интерес. Това тълкуване е в унисон и с постановките на ППВС № 1/1974 г., т. І (имащи предвид брачния процес, но също относими и по действащата правна уредба при спор между родителите по личните отношения с децата), според които изслушването на родителите има за цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика.
В случая в хода на съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд родителите не са били изслушани от съда във връзка с определяне на режима на лични контакти с детето.
В отговор на втория от правните въпроси, съставът на касационния съд приема следното:
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.
С решение № 64 от 20.2.2012 г, постановено по гр.дело № 1398/2011 г по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е приел, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес.Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителски права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаването на контактите на детето с последния са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества.Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес.
С оглед дадения отговор на поставените правни въпроси и по основателността на касационната жалба, настоящият състав намира следното :
Оплакванията в касационната жалба са основателни.
Съгласно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По делото липсва спор, че от лятото на 2014 г бащата и детето са променили своето местоживеене, като са се преместили в жилище в [населено място], на [улица], а за учебната 2014/2015 г Н. е записан в предучилищна група на Частно основно училище „Д-р П. Б.” в [населено място]. Местоживеенето на бащата и майката е в един и същи град.
От проведеното в съдебно заседание на 9.6.2015 г пред Върховния касационен съд изслушване на родителите се установява, че и двамата имат желание, капацитет и възможност да отглеждат детето. Местоживеенето на бащата и майката е в един и същи град.
И двамата родители имат добри битови условия, всеки от тях може да им осигури адекватна за възрастта грижа и издръжка. включително подпомаган близки възходящи.
В този смисъл са и представените поделото социални доклади.
Установено е от събраните по делото гласни доказателства и представените социални доклади, че от раждането на Н. до м.август 2011 г за него са се грижили двамата му родители, с помощта на детегледачка.След като Н. е напуснала Р., във В. е пристигнала нейната майка и е поела грижите за детето.Впоследствие през м.август 2012 г ищецът е изгонил бабата, като за детето и продължил да се грижи той, с помощта на детегледачка.Майката не е прекъсвала контакта си с детето поради безотговорно родителско отношение.Видно от представеното копие от депозирани от Б. жалби до Районното полицейско управление и Омбутсмана на Републиката отношенията между двамата родители са доста конфликтни.Независимо от това майката не е преставала да прави постъпки да се среща с Н., но персоналът на хотела /собственост на ищеца/, в който той е живеел заедно с детето не я е допускал.Майката стояла с часове и на адреса, на който живеело детето в [населено място], но не успявала да види сина си.Домът бил ограден с висока ограда и видеонаблюдение и тя не била допускана от охраната.Бащата не й давал да чува детето по телефона./В този смисъл показанията на св.М. Б., които съдът кредитира, тъй като тази свидетелка има най-преки впечатления относно така развилите се между страните взаимоотношения, относно живота на детето и моралните качества на родителите.Съществуващата близка родствена връзка между свидетелката и ответницата не би могла да бъде основание тези свидетелски показания да бъдат игнорирани.От друга страна съдът не кредитира показанията на св.П.-Ч.-управител на хотела във В., съгласно които майката не е била възпрепятствана при осъществяване контактите с детето.Тази свидетелка е в отношения на професионална зависимост от ищеца и следователно би депозирала показания единствено в него интерес.Отделно от това тя не би могла да има толкова преки впечатления от личния живот на работодателя си освен споделените от него. Не се установява също от доказателства по делото поведението на майката да е непостоянно, нито безотговорно, както подържа противната страна /искова молба и писмена защита, представена от адв.К., стр.3, абзац последен/.Видно от социалните доклади Н. е еднакво привързан и емоционално близък с двамата си родители.
От друга страна въззивният съд не е обсъдил доказателствения материал, имащ отношение към възпитателските качества на ищеца /св.показания на М. Б./ съдържащи данни за агресивното му поведение спрямо ответницата и нейната майка, както и честите му отсъствия във връзка с упражнявания от него хотелиерски бизнес във В., Б. и С..
При тези данни изводът на въззивния съд, че бащата е по- пригоден да се грижи и за малолетния Н., е направен в нарушение на материалния закон – чл. 281, т. 3 пр. 1 от ГПК.Битовите условия и материалното благосъстояние на единия родител не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права. Касае се за момче на ниска възраст-6 г и половина, което има нужда от общуване с майката.Ответницата има необходимите качества да се грижи за Н. в бъдеще, независимо от това, че досега е била възпрепятствана от ищеца.По критерия помощ от трети лица майката също трябва да бъде предпочетена, тъй като тя можа да разчита на помощта на единствените живи баба и дядо на детето, с които ответницата живее в едно жилище. Ищецът от своя страна се позовава на това, че може да бъда подпомаган от пълнолетния си син и от детегледачки, но следва да се признае, че наетите на работа жени не биха имали към детето такова топло и любящо отношение, каквото биха предоставили неговите рождени баба и дядо.Освен това трудовата ангажираност на Б. , която не е свързана с отсъствия от дома й, бизнес пътувания и командировки, също е критерий по който майката следва да бъде предпочетена. Бащата обективно не би могъл да полага непосредствени грижи за детето с оглед характера на осъществяваната от него търговска дейност и честите му пътувания.
В интерес на детето е да живее на постоянно място, сред близки хора, които го обичат и които имат възможност, условия, средства и желание да се грижат за него.Майката е в млада възраст, за нея Н. е единствено дете и на него тя може изцяло да отдаде времето и родителската си грижа. Естествено отглеждането на детето следва да бъде осъществено с активното участие на неговия баща, за да се чувства максимално спокойно и емоционално удовлетворено в общуването с всеки от родителите си, въпреки раздялата им. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/.
При това положение следва да бъде уважен иска на майката за предоставяне упражняването на родителските права на основание чл.127 ал.2 от СК и отхвърлен като неоснователен този на бащата.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, който се обитава от майката : [населено място], [улица], вх.А, ап.2.
С другия родител следва да бъде определен режим на свиждане, а именно : два пъти в месеца през всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата в [населено място], от 18 ч в петък до 19 ч в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката ; относно ученическите ваканции : на четна година бащата ще прекарва с детето първата половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а майката втората половина от коледната ваканция и първата половина от великденската ваканция, на нечетна година-обратното ; относно личните празници на детето : на нечетна година детето ще прекарва имения си ден-6 декември с бащата , а рождения ден-14 януари с майката, на четна година-обратното.
Относно издръжката.
И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи – т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване, преутвърдено и в обвързващата съдебна практика, намерила израз в решение № 280 по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о., се възприема напълно и от настоящия съдебен състав.Необходимата с оглед възрастта и нуждите издръжка за малолетното дете съдът определя на 160 лв, от които бащата следва да поеме сто, а майката поема останалите, заедно с грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.
Тук следва да се отбележи, че едва в писмената защита на адв.Х., депозирана на 22.6.2015 г се прави искане за присъждане на издръжка в размер на 500 лв, но предвид липсата на извършено според процесуалните правила изменение на иска, така направеното искане не следва да се обсъжда.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 125 от 18.3.2014 г по гр.дело № 1042/2013 г на Окръжен съд-Пазарджик, ГО, въззивен състав, с което е потвърдено решение № 248/16.7.2013 г по гр.дело № 147/13 г на Районен съд Велинград, в частта с която родителските права върху малолетния Н. Р. Г. са предоставени за упражняване на бащата, в частта с която е определено местоживеенето на детето в [населено място] на адреса на бащата и в частта с която майката е осъдена да заплаща на детето издръжка за бъдеще време, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Р. Г., роден на 14.1.2009 г на майката Н. В. Б..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето както следва [населено място], в жилището на [улица], вх.А, ап.2, което детето да обитава заедно със своята майка Н. Б..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Р. В. Г. и детето Н. Р. Г. : два пъти в месеца през всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата в [населено място], от 18 ч в петък до 19 ч в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката ; относно ученическите ваканции : на четна година бащата ще прекарва с детето първата половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а майката втората половина от коледната ваканция и първата половина от великденската ваканция, на нечетна година-обратното ; относно личните празници на детето : на нечетна година детето ще прекарва имения си ден-6 декември с бащата , а рождения ден-14 януари с майката, на четна година-обратното.
ОСЪЖДА Р. В. Г. да заплаща месечна издръжка за детето Н. Р. Г.-малолетен, на неговата майка Н. В. Б. в размер на 100 лв месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини и обстоятелства, при които същата може да бъде изменявана или прекратявана, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска.
ОСЪЖДА Р. В. Г. да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 188 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.