О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София 24.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 март 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 102/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. К. чрез неговия пълномощник адв. Б. М., против въззивно решение № 599 от 20.12.2008 г. по в.гр.д. № 626/08 г. на Смолянския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 355 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 792/07 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. М. К. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследници на М. М. К. на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на[населено място], общ. Б.: нива в м.”До къщи” с площ 2.5 дка, нива в м. ”Дългата ливада” с площ 1.5 дка, нива в м. ”Сюлищата” с площ 0.8 дка, полупланинска земя в м. ”Серисин тарла” от 0.5 дка и нива в м. ”Лома” с площ 0.8 дка и искът с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на М. М. К. на възстановяване на собствеността върху ливада в м. ”Карамутовото” от 0.5 дка, полупланинска земя в м. ”Ходжовското” от 0.5 дка, гора в м. ”Киселца” от 2.5 дка, гора в м. ”Тарличката” от 0.5 дка , гора в м.”Ботво” от 0.5 дка и полупланинска земя в м.”Щипчиново/ Юсенбашва чука/” от 0.5 дка. и е прекратено
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Касаторът обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателственото значение в производството по иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ и на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ на факта на декларирането по реда на Указ № 573/28.05.1949 г. на П. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти на притежаваните към този момент земеделски земи и гори, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на влезлите в сила решения № 245 от 08.05.2008 г. по в.гр.д. № 11/08 г. на Смолянския окръжен съд, решение № 407 от 10.08.2007 г. по гр.д. № 391/07 г. на Смолянския районен съд, решение № 813 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 411807 г. на Смолянския районен съд, решение № 90 от 02.08.2007 г. по гр.д. № 90/07 г. на Смолянския районен съд, решение № 752 от 16.01.2008 г. по гр.д. № 591807 г. на Смолянския районен съд и др., от които представя преписи.
Ответниците в касационното производство не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускането на касационната жалба до разглеждане по същество, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца М. М. К. е починал през 1941 г. и следователно не би могъл да бъде титуляр на правото на собственост на претедираните за възстановяване земеделски земи и гори към релевантния минал момент – този на тяхното обобществяване и одържавяване. На следващо място е посочил, че исковете са неоснователни и поради това, че след като наследниците не са декларирали имотите през 1949 г., не може да се направи извод, че същите са били в техния патримониум. При постановяване на решението си въззивният съд не е ценил като годни за установяване принадлежността на правото на собственост подадените от наследодателя предходни декларации от 1923 и от 1935 г., с който е декларирал притежаваните от него непокрити недвижими имоти.
В представените като приложение към изложението по по чл. 284, ал.3 ГПК решения на Смолянския окръжен съд и на Смолянския районен съд правният въпрос, формулиран от касатора, е разрешен по различен начин, като е прието, че законът не поставя материалната и формалната доказателствена сила на писмените доказателства от категорията на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, съотв. чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ в зависимост от годината на издаването им, както и че при наличието на такива доказателства за собственост на претендирания за възстановяване имот, обстоятелството, че същият не е бил деклариран по реда на Указ 573/1949 г., е без правно значение за уважаване на иска по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. В същия смисъл по този въпрос са постановени и решения на ВКС по на чл. 290 ГПК, с които е преодоляна съществувалата противоречива практика на въззивните съдилища / напр. Р № 4/ 21.01.2010 г. по гр.д. № 2512/08 г. на ІІ г.о.; Р № 87/ 26.03.2010 г. по гр.д. № 171/09 г. на ІІ г.о.; Р № 128/ 12.07.2010 г. по гр.д. № 651/09 г. на І г.о. и др./. С оглед на това и предвид разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 599 от 20.12.2008 г. по в.гр.д. № 626/08 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото за де докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: