ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267а
София, 29.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2376 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М. Н. срещу Определение № 827/09.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1056/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 09.12.2015 г., постановено по гр.д. № 8949/2015 г. на Софийски градски съд, II „Д“ състав. С последното е върната въззивна жалба с вх. № 1042190/30.04.2015 г., подадена от П. М. Н. срещу Решение от 04.03.2015 г. по гр.д. № 44047/2012 г. на Софийски районен съд, 29 състав, поради депозирането й след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК срок.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Твърди, че въззивната жалба е подадена в срок, доколкото въззивникът е осъществявал процесуалната си защита пред въззивната инстанция сам, без съдействието на повереник. На следващо място поддържа, че назначеният служебен защитник не го е уведомил своевременно, след получаването на препис от първоинстанционното решение и не е предявил съответните жалби срещу последното.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – Министерство на вътрешните работи, не е подал в законоустановения срок отговор.
Ответникът по частната касационна жалба – Прокуратура на Република България е подал в законоустановения срок отговор, в който изага доводи за недопустимост на депозираната частна касационна жалба, поради липсата на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. На следващо място твърди, че последната следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не е налице нито една от предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 280 ГПК за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С Определение № 827/09.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1056/2016 г. Софийски апелативен съд е потвърдил Разпореждане от 09.12.2015 г., постановено по гр.д. № 8949/2015 г. на Софийски градски съд, II „Д“ състав. С последното е върната въззивна жалба с вх. № 1042190/30.04.2015 г., подадена от П. М. Н. срещу Решение от 04.03.2015 г. по гр.д. № 44047/2012 г. на Софийски районен съд, 29 състав, поради депозирането й след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК срок. С решението, срещу което е депозирана въззивна жалба от ищеца, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от П. М. Н. срещу Министерство на вътрешните работи и Прокуратура на Република България пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 , ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 675 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и равняваща се на стойността на велосипед „Б.“, модел Aspid SF, претърпени в резултат на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 113 НПК по досъдебно производство № 29650/07 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 7892/2008 г. по описа на СРП. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жлаба вх. № 1042190/30.04.2015 г. от П. М. Н., върната от въззивния съд с Разпореждане от 09.12.2015 г., поради депозирането й след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя чрез назначения му от съда по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.л 2 и чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ служебен адвокат – Ц. П., на 17.03.2015 г., като срокът за обжалване е изтекъл на 02.04.2015 г., поради което подадената на 30.04.2015 г. въззивна жалба е просрочена и не подлежи на разглеждане. За да постанови атакуваното разпореждане решаващият състав на въззивната инстанция е приел, че връчването на призовката на друго лице от кантората на адвоката, когато това е надлежно удостоверено от длъжностното лице – призовкар, е редовно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обещетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 675 лв. Следователно предметът на въззивното производство, прекратено, поради депозиране на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение извън законоустановения срок, е субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 675 лв. – обезщетение за вреди, като цената на иска, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗЗД се равнява на търсената сума и е под законоустановения праг за допускане до касационен контрол. Според императивното правило на чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за гражданско дело, като цената на заявените за разглеждане искове е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване. Поради това подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 4872/01.04.2016 г. на П. М. Н. срещу Определение № 827/09.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1056/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: