Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
София, 19.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 760 по описа за 2014 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. В. А. против решение № 483/13 от 21.01.2014 г. по в.н.о.х.д. № 849/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието или за оправдаване на подсъдимия.
Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, аргументирани с незаконосъобразно разглеждане на делото от въззивния съд в отсъствие на подсъдимия и неговия защитник, с липсата на доказателства за участие на касатора в престъплението и с несправедливо наложеното му наказание при установените ниска степен на обществена опасност на дееца и на престъпното му поведение.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. В. А. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Настоява за намаляване на наказанието и отмяна на глобата, защото е студент, без трудови доходи и на издръжка на своите родители.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а наказанието за справедливо наложено, поради което предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 483/13 от 21.01.2014 г. по в.н.о.х.д. № 849/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав потвърдил присъда № 139 от 22.04.2013 г. по н.о.х.д. № 724/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 28 състав, с която подсъдимият Н. В. А. бил признат за виновен в това, че на 11.01.2012 г., около 21 ч., в гр.С., в лек автомобил „А. Р.” с д.к. [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (амфетамин и марихуана) с различно съдържание на активен компонент и тегло, на обща стойност 151,68 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4, алт. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Предметът на престъпление отнел в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.
Касационната жалба на подсъдимия Н. А. е основателна в частта за приложение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
В останалата си част жалбата е неоснователна, тъй като доводите на касатора за допуснати от съдилища съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон не намират проявление и не могат да бъдат удовлетворени.
Касаторът твърди, че Софийският апелативен съд е разгледал делото в негово и на защитника му отсъствие, след като изрично известил съда за здравословните си проблеми, с което незаконосъобразно бил лишен от правото да даде обяснения и от последна дума.
Въззивната инстанция не е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на участие на подсъдимия А. по делото.
За проведеното на 12.12.2013 г. съдебно заседание, когато апелативният съд изслушал пренията и обявил делото за решаване, подсъдимият А. не е имал уважителна причина да не се яви лично и да участва във въззивното производство. Медицинската оперативна интервенция, на която той се позовава като пречка за участието му, е била извършена две седмици по-рано, без усложнения и освен контролни прегледи в едномесечен срок други препоръки от издаващия епикризата лекарски екип не са отразени. Подсъдимият не е бил възпрепятстван чрез амбулаторно или домашно лечение, или чрез лекарска забрана, да се яви пред съд и да участва по дело, за което е призован. Ето защо въззивната инстанция не е нарушила процесуалните права на подсъд. А. по чл. 55 от НПК, което да съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Несъстоятелно е и възражението на касатора, че не е осъществил престъплението, за което е осъден.
Приетата от съдилищата фактическа обстановка разкрива, че подсъд. А. превозвал в тайник на волана (на мястото на липсващата въздушна възглавница) наркотични вещества – амфетамини и марихуана, които му били дадени от свид. С. при качването на пътника в автомобила. Подсъдимият бил извест?н за съдържанието на укриваните вещи и по време на движение на управляваното от него превозно средство осъществявал фактическа власт (държане) върху тях. Правилно съдилищата квалифицирали престъпното поведение на жалбоподателя по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4, алт. 1 от НК. Фактическите и правните изводи те направили въз основа на обективен, всестранен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства, като доказателствените източници, разкриващи престъпното поведение на подсъдимия, са подробно обсъдени. Приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен. Не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което да налага оправдаването на подсъд. А..
Възражението на касатора за наложено явно несправедливо наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, е основателно.
Съдилищата извели всички индивидуализиращи наказанието предпоставки, които ги мотивирали да приемат, че многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят и най-лекото, предвидено в закона наказание, за прекомерно тежко. Затова правилно приложили института по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК и определили справедливо по размер наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Кумулативното наказание глоба определили при условията на чл. 55, ал. 2 от НК в размер, намален наполовина от законово предвидения. Изводите на съдилищата, че приложението на нормата на чл. 55, ал. 3 от НК ще препятства постигането на целите по чл. 36 от НК и най-вече – специалната превенция спрямо подсъдимия, не са обосновани. Те не намират подкрепа сред изведените смекчаващи обстоятелства: изложените от подсъдимия обяснения със значим принос за разкриване на престъплението, младата възраст на дееца, неосъждан, без лоши характеристични данни, краткия период на проявление на изпълнителното деяние. Към тях следва да бъде добавено още, че подсъдимият е студент, без собствени доходи и е издържан от своите родители. Видът на държаните наркотични вещества, тяхното тегло и равностойност също способстват към изграждането на извод за невисоката обществена опасност на деянието. Извършеното от подсъдимия Н. А. престъпление представлява изолирана проява в неговия живот. Затова и касационната инстанция счита, че така изведените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и данните за личността на подсъдимия могат да способстват за неговото поправяне и превъзпитание към спазване на законите и добрите нрави и без налагане на кумулативното наказание глоба. Самостоятелно наложеното наказание лишаване от свобода с подбрания размер от една година и шест месеца може да съдейства за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, включително и превантивната функция – да въздейства предупредително спрямо дееца към въздържане от подобни и други общественоопасни прояви.
Касационната инстанция намира, че следва да бъде приложен институтът по чл. 55, ал. 3 от НК. Това налага необходимост от намаляване на наказанието, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, като се отмени кумулативното наказание глоба.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, във вр. с ал. 1, т. 3 и т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 483/13 от 21.01.2014 г. по в.н.о.х.д. № 849/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Н. В. А., чрез отмяна на наложената му глоба от две хиляди и петстотин лева, на основание чл. 55, ал. 3 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.