Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр. София, 02.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Керелска гр.д.№ 108/2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК / обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 20.12.2004 год., постановено по гр.д. № 942/2004 год. на Окръжен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от В. З. Т. от с. Б., община Б. срещу И. С. М. от с. Д., Община Б., отрицателен установителен иск , че не му дължи сумата от 18 000 ДМ по запис на заповед от 27.06.2000 год.
По делото не се спори, че ответникът по касация И. С. М. въз основа на запис на заповед от 27.06.2000 год., издаден от касатора В. З. Т. се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 18 000 лева., представляваща левовата равностойност на дължимите по записа на заповед 18 000 германски марки с падеж 27.06.2000 год. За да приеме, че предявеният отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 254 ГПК / отм./ е неоснователен, въззивният съд е приел, че доколкото записът на заповед послужил като изпълнително основание, е едностранна абстрактна сделка, без значение са каузалните отношения между страните и какво е правното основание за поемане на задължение за заплащане определена парична сума. Това становище на въззивния съд в контекста на правния спор, с който съдилищата са сезирани , не може да бъде споделено. Безспорно записа на заповед представлява едностранна абстрактна сделка . Предвид абстрактния му характер липсата на фактическо, а не на правно основание, както е прието във въззивното решение , не води до неговата нищожност/ чл.26 ЗЗД/. Теорията и съдебната практика обаче безпротиворечиво приема, че издателят на менителничния ефект може да противопостави на неговия приносител освен абсолютните си възражения/ основаващи се на формата или съдържанието на менителничния документ/ , така и личните си такива, които се основават на каузалните отношения с кредитора по записа. В случая като е оспорил вземането по процесния запис на заповед, касаторът се е позовал именно на каузалните отношения между него и приносителя И. М. или по точно на липсата на такива , като се е домогвал да докаже в процеса, че на практика същият не е имал воля и причина да поеме задължение за заплащане на сума в размер на 18 000 германски марки / респ.18 000 лв./и при подписване на записа на заповед е бил заблуден относно смисъла и съдържанието на документа, който подписва. Именно в контекста на това оспорване въззивният съд е следвало да положи усилия за изясняване на действителните отношения между страните. По делото няма яснота какви са фактическите твърдения на ответника по иска в отговор на наведените в исковата молба твърдения на ищеца, както и какви са твърденията му относно обстоятелствата, които са обусловили издаването на процесния запис на заповед . Последното задължение на съда произтича от разпоредбата на чл.109 ,ал.2 ГПК / отм./ и то е задължение и на въззивната инстанция, доколкото е инстанция „по същество”и доколкото , не е било изпълнено от първоинстанционния съд инстанция при започване на процеса. Едва след установяване на твърденията на страните във връзка със спорните факти, с оглед правилата на доказателствената тежест / чл.127 ГПК/ , съдът е следвало да събира доказателства и да ги обсъди поотделно и в съвкупност при постановяване на своето решение.
Като не е сторил това, въззивният съд е постановил своето решение при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочените нарушения са съществени, доколкото са довели до постановяване на съдебното решение при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка.
С оглед на това и на осн. чл. 218ж ГПК решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 27.03.2007 год., постановено по гр.д. № 697/2005 год. на Софийския апелативен съд и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: