4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 21.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 787 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Г. Ч. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Г., против въззивното решение № 816 от 9 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 9082 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е отменено решение № І-47-187 от 6 март 2011 г., постановено по гр.д. № 8937 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. и вместо него е развален до размера на ? идеална част договор от 30 октомври 1994 г., с който М. М. Ч., починала на 11 септември 2004 г. е прехвърлила на М. Ч. правото на собственост върху апартамент в [населено място], срещу поетото от последната задължение за гледане и издръжка, по предявения от И. Г. М. срещу М. Ч. иск правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, и Ч. е осъдена да заплати на М. разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като още пред първата инстанция е заявена недопустимостта на иска поради отказ от този иск от страна на кредитора-прехвърлител М. Ч., и на основание чл. 119, ал. 2 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 2621/01 г., поради което липсва наследствено правоприемство по отношение на правото на иск за разваляне на процесния договор; решението е в разрез със събраните доказателства, тъй като съдът изцяло е игнорирал изричната декларация на прехвърлителката от 14 април 2004 г. за изпълнението от страна на касаторката на задълженията по алеаторния договор, други писмени доказателства; в решението превратно са пресъздадени свидетелските показания и не е взета предвид заинтересоваността на един от тях, а показанията на друга група свидетели са изцяло игнорирани; съдът не е изследвал въпроса за обема на конкретните нужди от издръжка и гледане, които съпоставени с предоставените й такива от касаторката да обуславят извода за неизпълнение, каква част от дължимите грижи не е дадена от касаторката, и има ли незначителност на евентуалното изпълнение или не; решението страда и от липса на мотиви, а изложените такива са взаимно противоречиви и не обосновават крайния извод за пълно неизпълнение на задължението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: може ли наследник на кредитор по договор за издръжка и гледане да предяви иск за разваляне на този договор след смъртта на наследодателя си при положение, че приживе самият наследодател изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на този договор (противоречие с ТР № 30/1981 г., ОСГК); относно развалянето на алеаторния договор за малък период от време (сочат се решения на ВКС и същото ТР); при разваляне на договор за издръжка и гледане трябва ли да се преценява дали неизпълнението на поетите задължения са несъществени или изпълнението следва да е непрекъснато, да е точно, обуславя извода за неизпълнение на договора, чия е тежестта да докаже изпълнението по договора за даване на издръжка и гледане, характера на договора изисква ли системно и непрекъснато изпълнение, може ли да се дели на периоди, когато е налице значително неизпълнение.
Ответникът И. Г. М. от [населено място],, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за неоснователно твърдението за недопустимост на производството поради формирана сила на пресъдено нещо по влязло в сила решение на районния съд в [населено място], тъй като липсва съвпадение на исковия период с периода на настоящото производство; след смъртта на майката М., в патримониума на И. в качеството на неин наследник, е преминало имущественото право да иска разваляне на договора поради неизпълнение до размера на своите наследствени права от наследството на М.; ответницата по иска не е доказала, че е изправна страна по договора, като съдът дава вяра на отделни свидетели и сочи защо кредитира показанията им, поради което приема, че за исковия период от м. април до м. септември 2004 г. ответницата не е изправна страна по договора; задължението за гледане и издръжка включва освен даването на ежедневни грижи за оцеляването на прехвърлителя, осигуряването на средства за съществуването му, но и осигуряване на човешки контакт; обемът на гледане и издръжка се променя с оглед състоянието на прехвърлителя, като в последните месеци на прехвърлителката тя е била в невъзможност сама да се обслужва и без чужда помощ не е могла да осъществи елементарни физически дейности; въпреки сравнително малкия период на неизпълнение, с оглед установения интерес на кредиторката, неизпълнението е съществено.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия поставен правен въпрос: може ли наследник на кредитор по договор за издръжка и гледане да предяви иск за разваляне на този договор след смъртта на наследодателя си при положение, че приживе самият наследодател изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на този договор. Соченото от касаторката ТР не дава отговор на подобен въпрос, а само сочи правото на наследник на кредитора да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните му права, произтичащи от наследяването. Отговор на поставения въпрос, обусловил изхода на спора, не е известно на състава на съда да е даван по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
По втория проблем, определен от касаторката като въпросите относно развалянето на алеаторния договор за малък период от време, и при разваляне на договор за издръжка и гледане трябва ли да се преценява дали неизпълнението на поетите задължения са несъществени или изпълнението следва да е непрекъснато, да е точно, обуславя извода за неизпълнение на договора, чия е тежестта да докаже изпълнението по договора за даване на издръжка и гледане, характера на договора изисква ли системно и непрекъснато изпълнение, може ли да се дели на периоди, когато е налице значително неизпълнение, съдът приема, че не следва да допусне касационното обжалване. По поставените проблеми е налице обвързваща съдебна практика, например тази по решение № 736 по гр.д. № 211/2010 г., ІV г.о. Същият принцип е възприет и в решение № 318 по гр.д. № 273/2012 г., ІV г.о., в което касационният съд изрично сочи, че поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации; именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. В решение № 863 по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., ВКС приема, че издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем, а в решение № 622 по гр.д. № 212/2010 г., ІІІ г.о, касационният съд сочи, че от правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, следва, че ищецът трябва да установи предпоставките за разваляне на договора – наличието на вземане и твърдените обстоятелства за неизпълнение на договора, а ако ответникът твърди, че е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, върху него пада тежестта да докаже изгодните за себе си факти. По тези въпроси въззивното решение не е постановено в разрез със сочените разрешения, поради което поставеният проблем не обосновава допускането на касационното обжалване.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 33,57 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 816 от 9 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 9082 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
УКАЗВА на М. Г. Ч. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 33,57 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: