Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 21.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.04.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4431 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. срещу въззивно решение № 167 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 178/2017 г. на Окръжен съд- [населено място], г.о., с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с което е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот в частта му, с която Д. Т. Б. е признат за собственик по давностно владение на нива с площ от 18.497 дка, находяща се в землището на [населено място], и в частта, с която е допуснат до делба същия недвижим имот между К. Г. К., П. Д. Т., Ж. Д. Т., Т. Д. Б. и П. Г. Н. при квоти, посочени в решението, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът за делба.
Първоинстанционното решение в останалите части, с които са отхвърлени предявените от К. Г. К. искове за делба на други два недвижими имота в землището на [населено място], е влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Т. Д. Б. и П. Д. Т. в писмен отговор оспорват наличието на основания за касационно обжалване.
Насрещните страни Ж. Д. Т. и П. Г. Н. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280, ал.2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.).
Искът за делба на процесния имот – нива с площ от 18.497 дка, находяща се в землището на [населено място] е отхвърлен от въззивния съд поради уважено възражение за придобивна давност. Поради това е отменено и първоинстанционното решение в частта, с която е отменен констативният нотариален акт.
В касационното производство спорът отново се свежда до основателността на възражението на ответниците П. Д. Т. и Т. Д. Б. за придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател Д. Т. Б..
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда материалноправен въпрос трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?
Видно от изложеното за мотивите на въззивното решение въпросът е обусловил изводите на въззивния съд.
След като е приел, че страните по делото са наследници на общ наследодател – П. И. К., на която през 1994 г. е възстановено правото на собственост върху процесния земеделски имот (че са били съсобственици на процесния имот по наследство, въззивният съд е приел, че с оглед възражението на ответниците за придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател Д. Т. Б., снабдил се с констативен нотариален акт за право на собственост върху целия процесен имот, тежестта да обори легитимиращата сила на нотариалния акт се носи от ищеца, без да обсъжда дали ответниците не са длъжни да докажат в процеса, че наследодателят им е обективирал преобръщане на владението върху чуждите идеални части от сънаследствения имот.
Въпросът е разрешен в противоречие със съдебната практика, на която се е позовал жалбоподателят, обобщена с приетото в ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От изложеното следва, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лева за разглеждане на касационната му жалба.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 167 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 178/2017 г. на Окръжен съд – [населено място].
Указва и дава възможност на жалбоподателя К. Г. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.