О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268
София, 28.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 743 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Х. З. И. чрез пълномощника му адвокат М. Н. против решение № 450 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 768 от 20.07.2018 г. по гр.д. № 453/2018 г. на Районен съд-Велико Търново за уважаване на предявения от С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К. /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К., П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И., като наследници на И. К. П., починала на 15.11.1977 г. против Х. З. И. ревандикационен иск по отношение на нива от * дка в местността „Ч.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], [община].
С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К., Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К.,П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И. са подали чрез пълномощника си адвокат А. Ч. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Във въззивната жалба на Х. З. И. са изложени доводи, че съдът е направил неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, неправилно не са кредитирани свидетелските показания на водените от него свидетели, нарушен е съществено принципът на непосредственост в гражданския процес, който задължава съда да основе фактическите си изводи само на доказателствата, събрани пред него и съдържащи се по делото, тъй като първоинстанционното решение почива на неустановени факти и обстоятелства; първоинстанционното решение почива на предположения, които се обвързват с решение за възстановяване на земеделски земи в полза на наследодателя на ищците, като са игнорирани наведените от него възражения за придобита собственост въз основа на изтекла придобивна давност и наследство; не са отчетени свидетелските показания на ищцовите свидетели, от които е видно, че ищците са се дезинтересирали от имота и че към настоящия момент фактическата власт се упражнява от трето за спора лице; не е взето предвид, че не е оспорена придобивната сделка обективирана в нотариален акт № * от * г. на нотариус Т.Б., като съдът не се е произнесъл по основното възражение за собственост въз основа на договор за покупко-продажба.
Окръжният съд е изложил мотиви, че районният съд, за да постанови решението си правилно е приел, че искът е допустим и го е разгледал по същество, като правилно е определил и правното основание на същия. Посочил е, че мотивите си съдията подробно е описал и анализирал събраните по делото доказателства, като правилно е установил фактическата обстановка по спора, като е проследил възстановяването собствеността върху процесната нива на наследниците на И. К. П. с решение на ПК-Велико Т., обработването на тази нива от трето лице, прехвърлителните сделки, извършени с имота, както и сключения договор за аренда от 12.12.2017 г. Счел е, че първоинстанционния съдия подробно е обсъдил всички искания и възражения на страните и правилно е приел, че предявения иск е основателен, както и се е произнесъл и по възраженията на ответника за придобиване собствеността върху имота. Посочено е, че окръжният съд напълно споделя изложените от районния съд мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението, поради което жалбата се явява неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по същесвото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
В практиката на ВКС, включително и тази на която се позовава касаторът /решение № 40 от 4.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г., IV г.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г., IV г.о., решение № 42 от 5.03.3013 г. по гр.д. №5488/2014 г., IV г.о., решение № 191 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г., III г.о., решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 1322/2012 г., I г.о./ трайно се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка, както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилноскт на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на възивника във въззивната жалба.
Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, доколкото Окръжен съд-Велико Търново не е изложил мотиви по нито един от наведените във въззивната жалба на Х. З. И. доводи, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 450 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: