Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр.София, 06.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1189/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Е., Х. Е. А., Н. Е. М. и Х. Е. С. против въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 301/ 27.12.2007 г. по гр.д. № 80/ 2007 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – М. по гр.д. № 338/ 2006 г., осъждащо жалбоподателите да прекратят противоправните си действия и да отворят пътеката, находяща се в западната част на незастроените площи от УПИ ХХV-357 и ХХІХ-356, кв.47 по ПУП на гр. М..
В жалбата се твърди, че изводите на въззивния съд са необосновани, тъй като жалбоподателите по никакъв начин не препятствали ищците А. К. А. и И. О. А. да ползват собствените им имоти. Те имали достъп до своите имоти, а това, че трябвало да заобикалят за да ги ползват, не обуславяло приложението по чл.50 от ЗС. Освен това излагат доводи, че невъзможността да достъп до собствен имот следва да се отстрани чрез учредяване на сервитут по реда на ЗУТ. Ищците имали достъп до имота си съгласно регулационния план, а пътеката, за чието възстановяване било издадено атакуваното съдебно решение, никога не била съществувала. Така описаната пътека била част от имота на касаторите и те свободно можели да определят как да го ползват. Поради това жалбоподателите молят въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен.
Ответниците по касация – А. К. А. и И. О. А. -не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но за неоснователна.
Установено е по делото, че на 11.10.1956 г О. М. А. е придобил чрез продажба собствеността върху парцел **** от кв.84 по плана на гр. М., заедно с построената в този имот полумасивна едноетажна къща. На 22.02.1975 г О. М. А. продал на Е. М. А. ? ид.ч., равняваща се на 150 кв.м. ид.ч. от имот с пл. № 4* състоящ се от 600 кв.м. идеални части от цялостната площ на същия имот от 900 кв.м. в кв.47 по плана на М. С решение от 29.01.1998 г кмета на община М. е отменил отчуждаването на част от имот пл. № 356 от кв.47 по плана на града от 1979 г. – дворно място от 340 кв.м., собственост на наследниците на О. М. А. На 27.02.1998 г е отменено и отчуждаването на част от имот пл. № 356 в кв.47 по плана на гр. М. от 1979 г., представляващо дворно място от 150 кв.м., собственост на наследниците на Е. М. А. На 18.04.2006 г А. А. Е., Х. Е. А., Н. Е. М. и Х. Е. С. са признати за собственици на по 1/16 ид.ч. за всеки от тях, общо на ? ид.ч., равняваща се на 150 кв.м. от УПИ ХХV-357 и УПИ ХХІХ-355 в кв.47 по регулационния план на М.
При тези факти решението на въззивния съд е правилно. Ищците се позовават на право на собственост, придобито чрез наследяване от страна на О. М. А. , който през 1956 г е придобил дворно място, съставляващо парцел ****—473 от кв.94 по плана на гр. М.. През 1975 г. О. А. е продал на наследодателя на ответниците Е част от това дворно място, с което между двамата е възникнала съсобственост. Вследствие на настъпили регулационни промени, понастоящем тази съсобственост е между ищците и ответниците, като наследници на О. и Е. М. , върху процесните имоти – УПИ ХХІХ-356 и УПИ ХХV-357 от кв.47 по плана на гр. М..регулирането на имотите с отделните планове не ликвидира съсобствеността. При регулацията съсобствениците на имота, който се урегулира, стават съсобственици на парцела (или парцелите), отредени за съответния имот. Тази съсобственост съществува дотогава, докато бъде ликвидирана чрез делба или ако изтече придобивна давност. В случая такива факти не се твърдят и не се установяват, поради което съсобствеността е налице.
Като съсобственици ищците и ответниците са разпределили ползването на имотите и те са били използвани (до момента на снабдяването на ответниците с нотариален акт № 115 по н.д. № 115/ 2006 г.) по начина, описан в исковата молба – т.е. при наличие на пътека, осигуряваща достъп на ищците до разположените в имотите отделни постройки, които са индивидуална тяхна собственост. Този начин на разпределение може да бъде защитаван с иск по чл.50 от ЗС, като по делото е установено по несъмнен начин, че ответниците с действията си са възпрепятствали възможността на ищците да ползват отделните обекти, които притежават в съсобствените си имоти. Предявеният иск за защита на правата на ищците да продължат да ползват имотите по начина, по който това е уговорено, е основателен и подлежи на уважаване.
Предвид изложеното като краен резултат обжалваното въззивно решение е правилно, а подадената срещу него касационна жалба се явява неоснователна.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кърджалийски окръжен съд № 301/ 27.12.2007 г. по гр.д. № 80/ 2007 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: