Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
София, 07 юли 2014година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н.дело № 747/14година
Производството е образувано по касационна жалба от частния тъжител И. С. В. против присъда № 170 от 20.05.2013год., постановена по внчхд № 2045/2013 г. по описа на Софийския градски съд, с релевирани основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК.
В допълненията към жалбата основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с игнориране на част от събраните по делото гласни доказателства подкрепящи тезата на обвинението, превратно тълкуване на друга част от тях, с което е нарушено правото на тъжителя да поддържа обвинението и да иска реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. В нарушение на принципа за обективност и безпристрастност, съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, като е подходил избирателно и се е доверил единствено на обясненията на подсъдимия Р. Г. К., което го е довело до неправилни изводи по приложението на закона. Във връзка с направените оплаквания се иска отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебното заседание пред ВКС повереникът на частния тъжител и граждански ищец И. С. В.-адв. П. И. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея и моли да бъде уважена.
Защитникът на подсъдимия Р. Г. К.- адв.М. Д. моли да бъде оставена без уважение жалбата на частния тъжител. Счита, че материалният закон е приложен правилно, а процесуални нарушения с характера на съществени, въззивният съд не е допуснал, поради което постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Представителят на ВКП дава становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда от 29.11.2012год. по нчхд № 3415/2010год. Софийският районен съд е признал подсъдимия Р. Г. К. за виновен, в това, че на 11.01.2010год., около 01.00 часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на прага на входната врата на /ап./, обитаван от Р. К., причинил на И. С. В. лека телесна повреда-оток и кръвонасядане на челото, разкъсно-контузна рана над лявата вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око с пълно притваряне на очната цепка и оток и кръвонасядане на лявата скула, които в съвкупност представляват разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал. 1, във вр. чл. 78а, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв.
Подсъдимият Р. К. е осъден да заплати на И. С. В. обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2010год. до окончателното изплащане на сумата, като гражданската претенция е отхвърлена до пълния й размер като неоснователна.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски и по разноските, направени по делото от частния тъжител, както и по дължимата такса върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на подсъдимия.
По жалба на защитника на подсъдимия Р. К. е било образувано внчхд № 2045/2013 г. по описа на Софийския градски съд, което е приключило с въззивна присъда № 170 от 20.05.2013 г. С новата присъда е отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият К. е признат за невинен в извършването на престъплението предмет на обвинението и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по чл.130, ал. 1 от НК, като е отхвърлен предявеният от И. С. В. срещу Р. Г. К. граждански иск за сумата от 1500.00лв. с правно основание по чл.45 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на частния тъжител за основателна.
Процесуалните правила за оценка на доказателствата предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, но след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи единствено възможния извод, че отразява обективната истина. Това свое задължение, закрепено с разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 ал. 5 НПК при постановяване на присъдата си, въззивната инстанция не е изпълнила. В случая, анализът на доказателствата не е извършен поотделно и в тяхната съвкупност, в оценъчната дейност не е търсена логическа връзка и взаимна обусловеност между отделните доказателствени източници, не са преодолени противоречията между тях и това е довело до опорочаване вътрешното убеждение на въззивния съд, изразило се и в противоречия в присъдата, приравнено с липсата на мотиви. От фактическа страна въззивният съд е счел за доказано, че между подсъдимия от една страна и частния тъжител е възникнал конфликт, протекъл пред жилището на подсъдимия, вследствие на който на тъжителя са нанесени увреждания с характера на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
При тези фактически положения, Софийският градски съд е изложил съждения в мотивите на присъдата си, че подсъдимият се е намирал в положение на законна защита вследствие на противоправното нападение от пострадалия. Същевременно, изпадайки в противоречие с доказателствената обезпеченост на тези фактически положения, съдът е изложил съображения, че:…“макар и неподкрепена с други обективни данни, тази версия /версията на подсъдимия за вербална и физическа агресия/ се възприема от съда като по-логична и житейски недостоверна/?/, въпреки, че не може да бъде възприета като безспорно осъществила се“.
Въззивната инстанция, обаче, не е направила категорична констатация, че уврежданията на пострадалия са били причинени в процеса на неизбежна отбрана, в какъвто смисъл частният тъжител възразява. Поначало, въззивният съд е пропуснал да посочи дали приема, че обективно констатираните телесни наранявания на пострадалия са причинени от подсъдимия, а това е било особено наложително с оглед показанията на очевидците на развилите се събития-свидетелите В., А. и П., чиито показания са възприети за недостоверни от съда по съображения, че като участници в инцидента са заинтересовани от изхода на делото и в контекста на специализираното мнение на съдебния медик, изготвил приложената по делото експертиза за характера на телесните увреждания и механизма им на причиняване.
Дейността на въззивната инстанция при оценката на доказателствената съвкупност не отговаря на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства за разкриване на обективната истина. Затова, основателно стои въпросът за незаконосъобразния подход към обсъждането на доказателствените материали, а този упрек на тъжителя към въззивния съд е напълно валиден и по отношение на необсъдената фактически съдебномедицинска експертиза, според която уврежданията в областта на лицето на пострадалия са в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като по своята морфология и локализация отговарят да са получени при удари с юмруци.
Липсата на конкретен, точен и ясен извод свързан с установяване на предмета по чл. 102 от НПК-за автора причинил телесното увреждане на пострадалия, неговата вина, както и на фактически и правни изводи, които да са основани на обективен, всестранен и пълен прочит на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, води до невъзможността да се разбере действителната воля на съда по посочените въпроси и е ограничило частния тъжител във функциите да поддържа предявеното обвинение и да иска ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. От съществуващото вътрешно противоречие в мотивите на присъдата не става ясно, поради недоказаност на обвинението, несъставомерност на деянието, или поради наличието на института „неизбежна отбрана”, уреден в чл. 12, ал. 1 от НК подсъдимия е оправдан.
Налице е допуснато съществено нарушение по чл. 303 ал.1 НПК, защото не само осъдителната, но и оправдателната присъда, не може да се основава на предположения при решаване на въпросите за доказаност на обстоятелствата по чл. 102 НПК.
Ето защо, касационната жалба на частния тъжител е основателна, поради което въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на коментираните процесуални нарушения, а оплакванията за неправилно приложение на материалния закон получат надлежен отговор при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен състав, трето н.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 170 от 20.05.2013год., постановена по внчхд № 2045/2013 г. по описа на Софийския градски съд и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1 от НПК указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: