О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268.
гр. София,17.05.2010 H=
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №21/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л”Е. – гр. Р. срещу въззивно решение № 453 от 13.08.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2047/2007 г., с което е оставено в сила решение от 03.01.2005 г. на Софийски градски съд , постановено по гр.д. № 213/01 по описа на съда, с което искът на касатора с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответниците „БДЖ” Е. , БДЖ-Т. превози” ЕООД, „Б” ЕООД, „Б”ЕООД и Д. „Н” . От страна на касатора се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че два правни въпроса от значение за изхода на спора по делото са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Д. „Н” оспорва наличие на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество на жалбата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно произнасяне по спора след отмяна на първото решение на САС от страна на ВКС с решение №620 от 26.10.2007 г. по т..д. № 303/2007 г. на ВКС-ТК по реда и основанията на чл.218ж, ал.1, пр.2 от ГПК/отм./.
За да постанови обжалваното решение с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд , с което искът на касатора с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответниците възивният съд е приел, че спорното вземане е било предмет на договор за цесия от 30.12.2005 г. сключен между ищеца-касатор и трето за процеса лице , по силата на който ищецът като цедент е загубил качеството си на носител на правото върху процесното вземане. Това е станало по време висящността на настоящия спор и съдът следва да го вземе в предвид , с оглед разпоредбата на чл.188 ал.3 от ГПК/отм./. Освен това съдът е приел, че вземането се претендира на договорно основание, а не при условията на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД, каквато е била правната квалификация на спора, дадена от страна на състав на САС при първото въззивно обжалване и възприета в мотивите на ВКС в отменителното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа , че следните два правни въпроса от значение за изхода на спора по делото са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата:
1. за това, дали при прехвърляне на спорното право в хода на процеса от страна на ищеца делото следва да продължи между първоначалните страни по делото, с оглед разпоредбите на чл.121 ал.1 от ГПК/отм./ и искът да се уважи, съгласно ал.3 на същия текст.
2.задължен ли е въззивният съд при повторно произнасяне по спора след отмяна на първото решение на ВКС да се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона и да изложи мотиви за това.
В изложението на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК са посочени и приложени преписи от следните съдебни решения по първия правен въпрос : Решение № 286/09.05.2001 г. на ВКС по гр.д. №2/2001 г. І г.о., Решение № 1442/ 03.12. 1996 по гр.д. № 2232/95 на V г.о. , решение № 36 от 1989 г. на Іг.д. на ВС , решение № 9* по гр.д. № 512/ 76 на І г.о. , решение № 1519/ 10.06. 2005 г. на ВКС по гр.д. №2067/2004 на ІV г.о. . Така посочените съдебни решения представляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. От съдържанието на тези съдебни актове във връзка с прилагането на чл.121 ал.1 и ал.3 от ГПК /отм./ става ясно, че първият правен въпрос формулиран от касатора е решен от страна на въззивния съд в противоречие с посочената практика на съдилищата, т.е. налице е наведеното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по отношение на въпроса за това, дали при прехвърляне на спорното право в хода на процеса от страна на ищеца делото следва да продължи между първоначалните страни с оглед разпоредбата на чл.121 ал.1 от ГПК/отм./ и искът да се уважи, съгласно ал.3 на същия текст.
По отношение на втория правен въпрос при положение, че съдът допуска касация на цялото съдебно решение по изложените вече съображения , то същият не следва да се разглежда отделно от съда. Това е така доколкото във фазата по допускането до касация, разглеждането на правните въпроси от значение за спора е единствено и само с цел преценка на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 453 от 13.08.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2047/2007 г..
УКАЗВА на касатора „Л”Е. – гр. Р. в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 11 595, 50 лева, съобразно чл.18 ал.2, т.2 от Тарифа за д.т., събирани от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса да се докладва делото на председателя на второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.