Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
София, 18.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1025 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. М. Ш. против решение № 205 от 19.11.2007г., постановено по гр.д. № 422/2007г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд Шумен от 28.06.2007г. по гр.д. № 347/06г. в частта, с която е уважен искът, предявен от него против М. В. М. за обезщетение за неимуществени вреди в следствие причинени травматични увреждания на 24.09.2001г. за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер – 20 000 лв., като вместо това за този размер, искът е отхвърлен.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и необоснованост, защото при определяне размера на обезщетението, въззивният съд не е отчел, че се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност, че уврежданията на здравето в резултат на престъплението са в жизнено важни области на тялото и, че продължава да има болки..
Ответникът по касация оспорва жалбата с доводи, че високата степен на обществена опасност на деянието е критерий за наказанието на дееца, но не е такъв за определяне размера на обезщетението, че възстановяването на здравето на ищеца е продължило относително кратък период от 4-5 месеца и няма необратими процеси.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е отчел, че с влязла в сила присъда ответникът М. В. М. е признат за виновен за това, че на 24.09.2001г. в с. Н. е извършил опит умишлено да умъртви ищеца Е. Ш. , което деяние извършил в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и деянието не е довършено – престъпление по чл. 118, във вр.с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 54 от НК Съдът е приел, че при установената от наказателния съд фактическа обстановка, деянието, за което е осъден ответника, противоправността му, поведението на пострадалия, което е предизвикало състояние на афект у осъдения, вината и характера и степента на увреждането, които са задължителни за гражданския съд, съгласно чл. 222 от ГПК и времето за което се е възстановил ищеца, справедливото обезщетение за претърпяните от него болки и страдания е 15 000 лв. За разликата до претендираните 20 000 лв., съдът е приел, че би се обогатил без основание, поради което за тази разлика е отхвърлил иска.
Настоящата инстанция намира определеното обезщетение адекватно на степента и характера на настъпили увреждания и продължителността на възстановяването. Видно от присъдата, увреждането е настъпило от престъпление по чл. 118, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 54 от НК, изразяващо се в опит умишлено да умъртви ищеца Е. Ш. , което деяние извършил в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и деянието не е довършено. Между пострадалия и осъдения е имало конфликт, прераснал в подой, при който ответника нанесъл на пет прорезни рани на ищеца в областта на гърдите и врата, като проникнал в гръдната кухина, което предизвикало пневмоторакс. Единия от ударите засегнал щитовидната жлеза и трахеята. Тези увреждания били временно опасни за живота на ищеца. Първите пет дни бил в АРИЛ, след това още пет дни пролежал в друго отделение. От изписването до Новата година, т.е около три месеца не можел да се обслужва сам и бил на легло, а до 4-5 месеца след увреждането последиците отшумели. Започнал и работа.
Съгласно чл. 222 от ГПК, наказателната присъда е задължителна за гражданския съд относно деянието, противоправността му, дееца и вината. Обстоятелството, че пострадалият е предизвикал афект у осъдения и извършване на деянието в това състояние е част от състава на престъплението. Затова съпричиняването от ищеца е установено с присъдата, защото е част от състава на престъплението и има задължителна сила за гражданския съд. На основание чл. 51 от ЗЗД, то следва да се съобрази от гражданския съд без да е необходимо да се доказва отново пред него. Отчитането на това има за последица намаляване на дължимото обезщетение. Въззивният съд при определяне на размера е отчел това обстоятелство, въпреки, че не е определил изрично съотношението между вината на извършителя и вината на пострадалия, но то е ясно от определения размер – отчетено е съпричиняване от една четвърт от пострадалия, което настоящата инстанция намира за съобразено с установената фактическа обстановка и действията на двамата участници в нея – страни по спора сега.
Неоснователно се подържа от касатора, че следва да се има предвид степента на обществена опасност на деянието. За вредите, които ищецът е претърпял е без значение обществената оценка на деянието. Тя има значение при определяне на наказанието.
Вярно е, че нараняванията са били в жизнено важни области и това е отчетено при определяне на обезщетението. Същевременно обаче опасността за живота на ищеца е била временна. Той е стабилизиран за времето на престой в болницата – около 10 дни и последиците от увреждането са отшумели за период от 4-5 месеца. Тази характеристика на уврежданията като степен и времетраене е съобразил въззивния съд при определяне размера на обезщетението. Присъденият размер съответства и на обществения критерий за справедливост при установената фактическа обстановка, настъпилите увреждания и времето на възстановяване, поради което касационната жалба е неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205 от 19.11.2007г., постановено по гр.д. № 422/2007г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: