32
Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр. София, 27 февруари 2018 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 946 по описа за 2017г.г.
Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест и жалби на подсъдими срещу решение № 9/03.07.2017г. по ВНОХД № 304/2016г. по описа на Апелативен специализиран съд.
В протеста се ангажират всички касационни основания. По отношение на подсъдимите Д. Д. и Г. Л. според обвинението е приложен неправилно материалния закон, като те са оправдани за това деянието по чл.354а от НК да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като са осъдени по квалифициращ признак деянието да е в „големи размери“. Оспорва възприемането на признак „големи размери“, съотнесен не към паричната равностойност, а към количествените му параметри. Подс.Д. е държал наркотични вещества на стойност 2300.88лв, като 70 минимални работни заплати към месец февруари на 2013г. надхвърлят 21 700 лв. Според прокурора предмет на обсъждане е бил предходния критерий на квалификацията, а именно „големи количества“. Същото нарушение било допуснато по отношение на Г. Л.. Съзира противоречие в цифровото и текстово изписване, като първото се отнасяло до държане на наркотични вещества с цел разпространение в изпълнение на решение на организирана престъпна група., а второто визирало извършената преквалификация на деянието в големи размери.
Прокурорът твърди наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява при извършения анализ на доказателствата по делото относно оправдаване на част от подсъдимите. Този анализ според прокурора е неправилен, както и извършената от съда оценка на доказателствата.
Въззивната инстанция неправилно е възприела тезата на първостепенния съд за невиновност , като е игнорирала показанията на св.Д., както и показанията на свидетел с тайна самоличност под № 28 относно мястото на подс.И. Б. в организираната престъпна група и снабдяването на подс.С. Г. с наркотични вещества, както и отчитането обратно. Прокурорът сочи, че показанията на този свидетел са използвани за установяване виновността на подсъдимите П. Ц., С. Г. и И. Ц.. Същите доводи прокурорът изтъква относно показанията на свидетел с тайна самоличност под № 38.
Недаването на вяра на показанията на св.И. К., прочетени по реда на чл.281, ал.4 , вр. ал.1, т.1 от НПК и възприемането изцяло на тези от съдебното следствие също е оценено от прокурора като нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изложени мотиви за причините за отхвърляне на първоначалните показания.
Според прокурора въззивната инстанция е пропуснала да обсъди и оцени веществените доказателствени средства, като не е обосновала и причините за изключването им от доказателствената съвкупност. Извършеният пък анализ на веществените доказателствени средства бил неубедителен, като не били обсъдени разговорите на оправданите подсъдими, а само тези между осъдените. При оценка на провежданите разговори следва да се достигне до извод за организираност и трайност на престъпните връзки между всички подсъдими, както и субординацията помежду им.
Поднася се довод, че безспорно установените по делото факти са подробно и правилно анализирани от съда поотделно, но при оценката им съвкупност е изпусната взаимната им логическа връзка, извършена е неправилна оценка и е последвал незаконосъобразен извод, че подсъдимият И. не е извършил престъплението , в което е обвинен – това по чл.321, ал.3, пр.2, пр.3, алт.10, т.1, вр.ал.1 и по чл.206, ал.3, пр.1-во, вр.ал.1, пр.1-во от НК, а за подсъдимите И. Б., З. Г., Т. С., Д. Д., Г. Л. и Т. С. – това по чл. 321, ал.3, п2, пр.3, алт.10,, т.2, вр.ал.2 от НК, а само С., Д. и Л.- и това по чл.354а, ал.2 от НК относно квалифициращия признак „в изпълнение на решение на организирана престъпна група“.
На следващо място прокурорът оспорва възприемането на първоинстанционния анализ на доказателствата, довел до оправдаването на подс.Д. относно иззетото количество „Амфетамин“ , както и относно държането на огнестрелно оръжие. В тази връзка не се съгласява с недаването вяра на показанията на свидетели по делото – Д. И., К. Х. и Г. М., депозирани по време на досъдебното производство и приобщавани по съответния процесуален ред. Тези показания опровергавали тезата, че до избеното помещение имали достъп неограничен кръг от хора. Прокурорът настоява, че не е било обсъдено обстоятелство относно намиране на ключове от метална врата, водеща към избеното помещение, в жилището на подсъдимия.
Прокурорът оспорва също така оправдаването на подс.Т. С. относно това, държането на наркотични вещества- „хашиш“ да е осъществено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и възприемането, че деянието не е извършено с цел разпространение. До този извод на въззивната инстанция се е стигнало поради възприемането на обстоятелството, че този подсъдим не е участвал в организирана престъпна група, каквото обвинение е имало, за ОПГ с ръководител и участници всички подсъдими.
В заключение относно ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК прокурорът настоява да се подложат на касационен контрол действията на въззивната инстанция по отношение на оценката на доказателствата по делото и формирането на вътрешното убеждение по фактите.
Прокурорът претендира и за явна несправедливост на наложените наказания. По отношение на подс.Г., комуто е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, се твърди, че не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че същият е издавал разпореждания на дилъри и е контролирал приходите от продажба на високорискови наркотични вещества.
Оспорва като явно несправедливо и наказанието от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено на П. Ц., като посочва, че не била отчетена престъпната упоритост на дееца по разпространяване на наркотични вещества и че неправилно било възприето, че подсъдимият е жертва на наркотичните вещества. Съотнася идентични съображения и по отношение на подс.Т. Ц., като допълва неотчетено при определяне на наказанието иначе маркирано обременено съдебно минало.
Прокурорът не се съгласява с наложените наказания и на подсъдимите Т. С., Д. и Л., като твърди, че наказанията съответно от 1000 лева глоба, от 6 години лишаване от свобода и 10 000 лева глоба и от 4 години лишаване от свобода с глоба отново от 10 000лв., са снизходително определени и не отговорят на тежестта на извършеното престъпление и на степента на обществена опасност на дейците.
Прокурорът е останал недоволен и от наложеното наказание на К. Л. за извършено деяние по чл.354а, ал.2 от НК, като оценява общо определеното наказание и отлагането на изпълнението му за явно несправедливо. Позовава се на мястото му в организацията като „склададжия“ и твърди, че с оглед на това определеното наказание и изпълнението му е занижено и несправедливо. Без ефективното изтърпяване на общото наказание не можела да се постигне индивидуалната превенция. Частичното присъединяване на наказанието глоба, само в размер на 1000 лв., също се оценява от протестиращия прокурор като несправедливо.
С оглед на изложеното в протеста прокурорът от Апелативната специализирана прокуратура настоява решението да бъде отменено, а делото да се върне във въззивната инстанция за ново разглеждане.
Подсъдимият С. Г. също е останал недоволен от постановеното решение, като е подал жалба чрез защитника си. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, като възприетите обвинителни факти се основавали на предположения, свидетелските показания са интерпретирани неправилно, тъй като в тях не се съдържали данни за престъпна дейност на жалбоподателя. В показанията имало преразказ на специални разузнавателни средства и оперативна информация. Защитата се позовава на обстоятелството, че по отношение на подс.Г. се поставя фокус на срещи и комуникации с хора, които са оправдани по тези обвинения.
На следващо място се претендира допуснато нарушение на процесуални правила, като се отбелязва, че в обвинителния акт по делото са посочени два периода на участие в ОПГ, които се припокривали. С това се обосновава наличието на процесуално нарушение.
На трето място се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като имало превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а било наложено около средния размер. Прави се позоваване на чистото съдебно минало, на коректно процесуално поведение, положителни характеристични данни и продължителност на наказателния процес и се твърди, че е възможно приложението на чл.55, ал.1 и чл.66 от НК.
Иска оправдаване на дееца, алтернативно се настоява за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а на трето място- намаляване на наложеното наказание и прилагане на чл.66 от НК.
Подс.П. Ц. е подал чрез защитника си касационна жалба, в която се ангажират всички касационни основания. Като нарушение на материалния закон посочва осъждането на дееца за участие в ОПГ, чието ръководство и състав се различава от това, за което той е обвинен.
Като съществено нарушение на процесуалните правила се посочва неправилна оценка и анализ на доказателствата по делото, като не били спазени правилата на формалната логика. Твърди се, че са използвани специални разузнавателни средства по отношение на телефонни номера, за които няма доказателства, че са били притежавани от подсъдимия. Неправилно също така бил идентифициран с прякор, за който нямало сигурни доказателства, че е бил предназначен за него. Според защитата присъдата и решението почивали на предположение.
Относно наложеното наказание се оспорва размера и във връзка с приложението на чл.66 от НК, за което се настоява. Неоснователно се отчитало завишена степен на обществена опасност на конкретните деяния, тъй като нямало доказателства за клиентите,за качеството на стоката, за други вредни странични резултати извън обичайното въздействие от прием на наркотици.
Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – изменяване на решението, като се намали наказанието лишаване от свобода, като новия размер се обвърже с приложението на чл.66 от НК.
Подс.Т. Ц. също е останал недоволен от въззивното решение и чрез защитата си е подал касационна жалба. В нея се твърди,че обвинението срещу подсъдимия се изгражда на предположение, не са събрани доказателства, които да установяват , че той е провеждал разговорите с участниците в ОПГ – не са открити такива мобилни номера в негово притежание, установено е само, че подсъдимия и част от останалите само са се срещали. Не са събрани гласни доказателства, че Т. Ц. е получавал от когото и да било наркотични вещества, при осъщественото външно наблюдение не била установена нито една продажба на наркотично вещество. Защитата счита, че неправилно анализираните доказателства са довели до нарушаване на материалния закон, както и на процесуалните правила. Също твърди, че определеното наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода е явно несправедливо, като в решението се цитирало осъждане на дееца, а той бил с чисто съдебно минало и добро процесуално поведение, които обстоятелства указвали на превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Иска се отмяна на въззивното решение, като подсъдимият бъде оправдан.
Подсъдимият Т. С. е подал касационна жалба чрез защитата си, като се ангажират и трите касационни основания. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца, алтернативно се предлага приложението на чл.78а от НК, а също така и отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Твърди се по отношение на първото обвинение, че свидетелите Б. и М., полицейски служители, не установявали релевантни факти. Св.Г. Д. също не установявал факти на предаване на вещи и на разговори за наркотични вещества Защитата споделя изводите на съдилищата по същество по това обвинение, както споделя и изводите им по отношение на второто обвинение относно липсата на квалифициращите елементи на деянието по чл.354а от НК – държане с цел разпространение и действие по поръчение на организирана престъпна група.
Оспорва се обаче възприемането от съдилищата, че наркотичното вещество се е държало от подсъдимия, единственото вярно било, че жилището, в което е извършено претърсването и изземването, е било обитавано от дееца. Алтернативно предлага наличието на малозначителност на деянието с оглед количеството, качество и цена на наркотичното вещество.
Иска се потвърждаване в оправдателната част на актовете на съдилищата по същество и отмяната им в осъдителната. Алтернативно се иска приложението на чл.78а от НК или връщане на делото за ново разглеждане.
Подс.К. Л. е подал чрез защитата си касационна жалба, в която също се ангажират всички касационни основания. По претенцията за нарушение на материалния закон се навеждат доводи за липса на доказателства, които да установяват извършеното деяние от подсъдимия по несъмнен начин. Показанията на свидетелите се интерпретирали неправилно, тъй като в тях не се съдържат данни за престъпна дейност на подсъдимия Л..
По възведеното основание за допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че обвинението съдържало два периода на участие на подсъдимия в ОПГ, които се припокривали. Оспорва се и кредитирането отчасти на противоречиви показания на анонимни свидетели, без да бъде изяснено защо не се изключват изцяло такива показания.
На трето място се оспорва наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода, с определен изпитателен срок от 5 години. Твърди се, че при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е необходимо да се преследва изпълнението на целите по чл.36 от НК с по.-ниско по размер наказание.
Д. Д. чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се оспорва наложеното наказание от 6 години лишаване от свобода и 10 000 лева глоба. Излага съображения че неправилно въззивната инстанция е възприела доводите на първата относно квалифициращия признак големи размери, като се посочва вида на наркотичното вещество, ниското съдържание на активното вещество и стойността му от 2300.88лв.
Твърди, че е изопачено възприемането на обстоятелството за трайна фактическа власт на Д. над процесното наркотично вещество. Поставя се акцент на показанията на св.Г. М. от съдебното производство и се оспорва възприемането на показанията му от досъдебното. Настоява се за неправилно и превратно тълкуване на показанията на св.К. Х. и М., които установявали неограничен достъп до помещението, където е намерено наркотичното вещество. Поради това твърди, че изводът, който следва да се направи е, че подс.Д. не е имал възможност да упражнява контрол, да разполага или да си служи с наркотичното вещество.
Оспорва се твърдението, че подс.Д. е водел разговори с „крайни клиенти“, изводите във връзка с намерените везни в жилището, което той е обитавал, се отхвърлят с довод за липса на установена съпричастност към разпространение на такива вещества и използване на предположение от инстанциите по същество на делото.
Отхвърлянето на показанията на св.А. Д. В. от съдебното производство от страна на въззивната инстанция като неправдоподобни, се оспорва от защитата, като се сочи, че оплакването на свидетеля е следвало да се извърши от лицата, от които той се оплаква. Заявеното от св.В. се потвърждава от останалите доказателства по делото, а не се опровергава от нито едно друго.
Това отхвърляне било сторено без комплексна оценка на доказателствените материали и е довело съда при неговия самостоятелен анализ до погрешни изводи.
Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание, като не било отчетено от въззивната инстанция вида на наркотичното вещество, ниското съдържание на активен компонент, чистото съдебно минало на дееца и неговото процесуално поведение. Липсата на възприемане на смекчаващите вината обстоятелства е довело до явно несправедливо по размера си наказание.
Иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на дееца, алтернативно иска изменяване на решението с признаване на дееца за виновен по обвинение по чл.354а, ал.1 от НК, като бъде изключен квалифициращия признак големи размери. Иска налагане на наказание към минимума от 1 година с приложението на чл.66 от НК, а кумулативното наказание да бъде определено към минимума от 2000лв.
Подс.Г. Л. също е останал недоволен от въззивния съдебен акт, като го е оспорил с касационна жалба, подадена чрез защитата му. В нея се настоява, че не са събрани доказателства, които да установяват авторството на дееца във връзка с повдигнатото му обвинение по чл.354а , ал.2, изр.2-ро, т.1, пр.2-ро ,вр.ал.1, изр.1-во, пр.4-то, алт.1-ва от НК. Фокусът е поставен на възприетото от съдилищата намиране на електронна везна и от вида, в който е намерено наркотичното вещество, като изводът, че тези обстоятелства указват на наличието на специална цел, се подлага на критика от защитата, с позоваване на показания на свидетеля Д. относно употребяването от подсъдимия и негови приятели на това наркотично вещество на събирания.
По обвинението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,алт.10-та,, т.2, вр. ал.2 от НК се твърди, че не са били събрани никакви доказателства в подкрепа на обвинителното твърдение, че подс.З. Г. е уговорил подсъдимите Д. и Л. да се присъединят към ОПГ, като разпространяват наркотични вещества и отчитат процент от реализираната печалба. Установените по делото срещи между тримата не следва да се възприемат достатъчни доказателства за наличието на такава уговорка. Оспорва се твърдението в протеста, че в заведението, управлявано от подс.Л. се поръчват и продават високорискови наркотични вещества като лишено от доказателствена основа. Твърди се, че съдилищата са анализирали в дълбочина обстоятелствата по делото във връзка с това обвинение и са достигнали до правилен извод за оправдаване на дееца. Моли да се отхвърли протеста и да се потвърди решението на въззивната инстанция в тази част.
Моли да се отмени осъдителната част на решението и присъдата, като се приеме, че подсъдимият е държал наркотичното вещество за лична употреба и отговорността му се съобрази с това обстоятелство.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание подкрепя депозирания касационен протест и моли да се отмени решението на апелативния специализиран наказателен съд по посочените касационни основания, като делото се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция.
По отношение на жалбите на подсъдимите заема становище да бъдат оставени без уважение, доколкото изложените в тях съображения не кореспондират със събраните доказателства, с изложената фактическа обстановка и правни изводи.
Подс.С. Г. и подс.К. Л., редовно призовани, не се явяват, представляват се от един упълномощен защитник, който пледира да се уважат подадените касационни жалби на посочените в тях основания. Твърди, че не са налице годни доказателства, като само използваните специални разузнавателни средства и разпити на анонимни свидетели не били достатъчни, за да бъде постановена осъдителна присъда. За подс.Л. защитата твърди, че няма нито едно доказателство, което да сочи на участие в ОПГ или за държане на наркотични вещества, каквото обвинение има. Тъй като според защитата няма данни подсъдимият Л. да е виждал и да е комуникирал с лицата, участници в трайното сдружение, моли да се постанови оправдаване на дееца.
За подс.Г. отново акцентира на допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Моли да се отмени присъдата, като двамата подсъдими бъдат оправдани. Алтернативно предлага да бъде намален размера на наложените наказания, като за подс.Г. защитата счита, че е прекомерно завишено. Предлага на съда по преценка да обсъди въпроса с допуснати процесуални нарушения, като делото евентуално делото бъде върнато за ново разглеждане.
По отношение на протеста на държавното обвинение защитата моли да бъде оставен без уважени, тъй като в него не се съдържали правни доводи, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане.
Подс.П. Ц., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. С атакуваното решение била потвърдена присъда, която почивала на предположения и чиито изводи се обосновавали на недопустими от закона доказателствени средства, като използвани СРС и свидетели с тайна самоличност. Възраженията, направени пред въззивната инстанция от този защитник, били отхвърлени, без да бъдат задълбочено обсъдени и анализирани. Наложеното наказание също е явно несправедливо, като неоснователно бил определен размер, който изключвал приложението на чл.66 от НК.
Моли да се отмени решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд. Алтернативно поддържа жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание, като иска да се приложи чл.66 от НК.
По отношение на протеста настоява да се остави без уважение в частта, в която се иска утежняване на наказателноправното положение на подс.П. Ц..
Подс.Т. Ц., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба. Твърди, че съдебните актове се основават на събрани по делото СРС и разпити на анонимни свидетели, като присъдата не може да се базира само на тях, а други гласни доказателства не са събрани. Моли за оправдаване на подсъдимия, алтернативно пледира за намаляване на наложеното наказание като несправедливо, като се приложи и чл.66 от НК.
Подс.Т. С., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитник, който поддържа жалбата и моли да се потвърди решението на въззивната инстанция в атакуваната от държавното обвинение част. Моли да се отмени присъдата в осъдителната част, като подсъдимият бъде оправдан по изложените съображения. Алтернативно пледира за приложението на чл.78а от НК. В лична защита подс.С. поддържа тезата на защитника си.
Подс.Д. Д. , редовно призован, се явява лично и се представлява от защитник. Последният поддържа касационната жалба, като акцентира на изменение на въззивното решение относно осъждането за големи размери. По отношение на протеста поддържа тезата на останалите защитници.
Подс.Д. възприема пледоарията на защитата си.
Подс.Г. Л., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник. Последният поддържа изцяло депозираната касационна жалба и моли да се приеме, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е държал наркотични вещества с цел разпространение. Не оспорва намирането на такива вещества, но твърди,че не са представени доказателства, които да сочат, че подс.Л. се е занимавал с разпространение на такива вещества.
Моли да се приеме, че намерените наркотични вещества са държани от дееца с цел лична употреба, като пледира за намаляване на наложеното наказание и приложение на условното осъждане. Иска да се потвърди присъдата в оправдателната и част по отношение на този подсъдим.
Подсъдимият Л. в лична защита поддържа тезата на защитата.
Подсъдимите З. И., И. Б. и З. Г., редовно призовани, не се явяват, представляват се от един упълномощен защитник, който пледира да се остави без уважение касационния протест. Заявява, че в него се ангажира единствено съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразявало в неправилно обсъждане на събрания доказателствен материал. Доводите в протеста били излагани и във въззивния такъв, като е бил даден отговор в атакуваното решение. Защитата твърди, че няма допуснато съществено процесуално нарушение,което да налага отмяна на решението и връщане на делото отново на въззивната инстанция.
Защитата се спира на позоваването на държавното обвинение в касационния му протест за нарушение на материалния закон- относно квалификацията на деянието по чл.354а от НК, което не представлявало вещество в „големи размери“. Заявява, че в правомощията на касационната инстанция е да се измени присъдата и решението, а не да се връща делото само на това основание.
При последната си дума подс.С. моли да бъде оправдан, подс.Д. моли за оправдателна присъда, а подс.Л. моли да му се намали наказанието.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда от 30.05.2016г. по НОХД № 466/2015г. Специализираният наказателен съд, 4-ти състав, е признал подсъдимия З. И. И. за невинен в извършването на престъпления по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.1 вр. с ал.1 от НК и по чл.206, ал.З, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал;
Признал е подс.И. И. Б. за невинен в извършването на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение;
Признал е подс.З. Г. Г. за невинен в извършването на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК , като и него по реда на чл.304 от НПК го е оправдал;
Признал е подс.С. П. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК, като по реда на чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на 5 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подс.Г. е оправдан по обвинението да е участвал в организираната престъпна група заедно със З. И. И. – ръководител и участниците З. Г. Г., И. И. Б., Т. Б. С., Д. П. Д. и Г. В. Л., както и за дублиран в обвинението период месец октомври 2011 г. до 27.06.2012 г.
Съобразно чл.59, ал.1 от НК, е приспаднато времето, през което подс.Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С тази присъда подсъдимият П. И. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК, като му е наложил 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от открит тип. Деецът е оправдан за това да е участвал в организираната престъпна група, заедно със З. И. И. – ръководител и участниците З. Г. Г., И. И. Б., Т. Б. С., Д. П. Д. и Г. В. Л..
На основание чл.59, ал.1 от НК, е приспаднато времето, през което подс.П. Ц. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а също така и времето, през което по отношение на него е изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Съдът е признал подсъдимият Т. И. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК и му е наложил наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият Т. Ц. е оправдан за това да е участвал в организираната престъпна група, заедно със З. И. И. – ръководител и участниците З. Г. Г., И. И. Б., Т. Б. С., Д. П. Д. и Г. В. Л..
По реда на чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подс.Т. Ц. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.
Подс. Т. Б. С. е признат за невинен в извършването на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК, като по реда на чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение. Признат е за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.З, пр.2, т.1 от НК, като му е наложено наказание от глоба в размер на 1 000 лева. Оправдан по обвинението да е държал наркотичното вещество с цел разпространение и деянието да е извършено от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група – по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, т.1, вр. с ал. 1, изр. 1, пр.4, алт. 1 от НК.
Подс.К. И. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК, наложено му е наказание от 3 години лишаване от свобода, както и в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т. 1, пр.2 вр. с ал. 1, изр. 1, пр.4, алт. 1 от НК, като по реда на чл.55, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева.
Приложен е и чл.23, ал.1 от НК, като е определено за изтърпяване най-тежкото от определените наказания, а именно – 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години като на основание чл.23, ал.З от НК е присъединено частично наказанието глоба в размер на 1 000 лева.
Деецът е оправдан частично за това да е участвал в организираната престъпна група, заедно със З. И. И. – ръководител и участниците З. Г. Г., И. И. Б., Т. Б. С., Д. П. Д. и Г. В. Л..
Подсъдимият Д. П. Д. е признат за невинен с тази присъда в извършване на престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК и е оправдан по реда на чл.304 от НПК.
Признат е за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК с предмет коноп (марихуана) и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода,което да се изтърпява при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 10 000 лева. По това обвинение е оправдан деянието да е извършено от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подс.Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Този подсъдим е признат за невинен да е извършил престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК с предмет амфетамин и и по реда на чл.304 от НПК е оправдан. Оправдан е също така по обвинението да е извършил престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алт.6 от НК.
Подс.Г. В. Л. е признат за невинен и съответно оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, пр.З, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК.
Признат е за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК, като му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 10 000лв, като частично го е оправдал по обвинението деянието да е извършено от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
При налагане на наказанието е приспаднато времето, през което подс.Л. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.
Присъдата е протестирана от прокурор от специализираната прокуратура срещу оправдателната част по отношение на З. И., И. Б. и З. Г., които са изцяло оправдани. Протестирано е и частичното оправдаване на Т. С. по чл.321 от НК(като се иска увеличаване и на наказанието по чл.354а от НК), на Д. – по чл.321 и по чл.339 от НК( като се иска увеличаване на наказанието и за деяние по чл.354а от НК) и Г. Л. – по чл.321 от НК(като се иска увеличаване на наказанието за деянието по чл.354а от НК). По отношение на подс.Г. се иска признаване за виновен за участие в ОПГ на всички обвинени лица, като се увеличи наказанието на 7 години лишаване от свобода. За подс.Л. се иска признаване за виновен в извършване на престъпление по чл.321 от НК и налагане на наказание, както и увеличаване на определеното по обвинението по чл.354а от НК, което да се наложи при условията не на чл.55, а на чл.54 от НК.
За подс.П. Ц. се иска увеличаване на наложеното наказание за деяние по чл.321 от НК, както и признаване за виновен за участие в тази група заедно с всички обвинени лица. За подс.Т. Ц. прокурорът е поискал същото- увеличаване на наказанието и признаване за виновен за участие в ОПГ с всички обвинени лица.
Първоинстанционната присъда е обжалвана и от подсъдимите Т. С., П. Ц., К. Л. и С. Г., Д. Д. и Т. Ц., както и от Г. Л..
С атакуваният съдебен акт присъдата е изменена, като на подсъдимите Г. и Т. Ц. е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложените наказания вместо строг, отменено е определянето на местата за изтърпяване наказанията. В останалата част първостепенния съдебен акт е бил потвърден.
По подадения касационен протест:
Претендира се допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява при извършения анализ на доказателства