О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 28.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.03.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4296/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№126102/03.10.2018г.,подадена от А. К. П.-Г. и Т. И. Г.,чрез пълномощника им адвокат В. Ц., против решение №5062/25.07.2018г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Е въззивен състав,постановено по в.гр.д.№13908/2017г. по описа на същия съд,с което,с което се потвърждава решение №167877/10.07.2018г. по гр.д.№22627/2016г. по описа на Софийски районен съд,ІГО,34 състав,допълнено по реда на член 250 ГПК с Решение №212206/12.09.2017г.- за признаване за установено по иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,предявен от Л. Н. Н. против Т. И. Г. и А. К. П.-Г.,че ответниците Т. Г. и А. Г. не са собственици на следния недвижим имот:поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в [населено място],район”К. п.”,целият с площ 626 кв.м,начин на трайно ползване-друг вид земеделска земя,трайно предназначение на територията:земеделска,съставляваща по предходен план поземлен имот №87,попадащ в кадастрален лист №307 по плана на [населено място],З. р./ІІІ-83/,местност „С.” при описани в решението съседи,както и отменя на основание член 537,ал.2,изр.3 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение с №106,т.І,рег.№2245,дело №99/12.02.2015г. на нотариус И. Д.,с който Т. И. Г. е признат за собственик на основание давностно владение на гореописания недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,евентуално неправилно-като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Л. Н. Н.,чрез пълномощника си адвокат М. К.,с депозирания по делото писмен отговор вх.№143499/05.11.2018г.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че първоинстанционният съд е бил сезиран със пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,като ищецът Л. Н., в исковата си молба, уточнена с молба от 17.11.2016 г.,твърди че е собственик на спорния имот на основание наследствено правоприемство и давност, видно от представения по делото разписен лист прадядо му Н. А. Н. е закупил с договор от 05.09.1969 г. имота и от този момент необезпокоявано го владее,а след смъртта му на 05.10.1986 г. имотът остава в собственост и владение на дядо му В. Н. А., а след неговата смърт във владение на бащата на ищеца Н. В. Н.,който го владял спокойно и необезпокоявано смъртта си през 2010г.,след което до 2014 г. имотът е ползван единствено от ищеца със съзнанието, че същият е едноличен собственик,и едва през 2015 г. ищецът получил призовка от Административен съд София град, от който момент узнал за претенциите на ответниците, които се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота на основание давностно владение и при посещение до имота ищецът констатирал, че е сменен катинарът на външната порта.Съдът е приел,че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл по допустим иск в рамките на заявеното от ищеца искане и при наличие на правен интерес.В тази връзка съдът се е позовал на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,според което правен интерес от предявяване а отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:ищецът притежава самостоятелно право,което се оспорва;позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права,ако отрече правото на ответника,като в случая правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск произтича от това, че посредством съставения констативен нотариален акт в полза на ответника Т. И. Г., по време на брака му с ответницата А. К. П.-Г., ответниците оспорват правата на ищеца и чрез него се легитимират като собственици на имота. Съдът също така е посочил,че съобразно т. 2 от същото ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, тъй като в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор, поради което е приел за неоснователни релевираните от ответниците възражения в тази насока.Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства,обсъдил е съдържанието на свидетелските показания,като е изложил доводи кои от тях счита за обективни и кои за противоречиви.Съдът е посочил,че ищецът е представил по делото официално заверен препис от СО – район К. поляна разписен лист към Помощен кадастър за кад. листа № 307 и 330, в който имот, представляващ двор с пл. № * е записан като собственост на Н. А. Н. на основание договор от 05.09.1969г.,като роднинската връзка между ищеца и лицето Н. А. Н. се установява от представеното удостоверение за наследници с изх. № 6723/23.11.2015 г.,а видно от отразяването в което ищецът е правнук на Н. А. Н. и син на починалия на 10.12.2010г. Н. В. Н.,видно от удостоверение с изх. № 94-00-1079/29.04.2014 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, процесният поземлен имот с идентификатор *** от кадастралната карта на р- н К. п., одобрена със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на изп. директор на АГКК е частично идентичен на ПИ с планоснимачен № *, к. л. 307 от архивен кадастрален план, поддържан от отдел „Териториален кадастър” на дирекция „Териториален кадастър” към НАГ на СО, за който в разписния лист към плана е записан като собственик Н. А. Н. с вписан документ за собственост – договор от 05.06.1969г. и е идентичен на части от поземлени имоти с планоснимачни № * и *, стар к. л. * от стар кадастрален план, емисия около 1956г.Съдът е анализирал показанията на разпитаните две групи свидетели по делото,като е кредитирал тези,които установяват, че от 1994г. до 2010г. имотът е владян от бащата на ищеца Н. Н.,а след неговата смърт от самия ищец,и в тази връзка се е позовал на приетото с ТР №4/2012г. за възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост,е стигнал до извода,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е осъществен фактическият състав на чл.79 ЗС от наследодателя на ищеца чрез упражняване на владение върху имота за период от 16 години и с оглед изричното позоваване на давността от страна на ищеца, то следва да се приеме, че наследодателят му е придобил имота на соченото оригинерно правно основание/давностно владение/. Във връзка с упражнявано от ответниците давностно владение за посочения период от 1997г-1998г.,съдът е приел, че ответниците не са изпълнили доказателствената си тежест да установят фактическия състав на удостоверено от нотариуса придобивно основание,който извод следва от анализа на всички ангажирани по делото доказателства, след преценка на ангажираните свидетелски показания и при ползване на опитните правила на логиката.Съдът е посочил,че в съответствие с нормата на чл. 537, ал.2 ГПК и съобразно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, правилно с обжалваното решение е отменен съставеният констативен нотариален акт, с който неправилно е удостоверено правото на собственост на ответниците върху процесния имот..
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и на член 280,ал.2 ГПК- при очевидна неправилност.
В първата част от изложението се навеждат доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск,поради липса на доказан интерес от избрана от ищеца форма на защита,като даденото положително разрешение в тази връзка е в противоречие с приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,касационният съд намира,че последното е в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС,съгласно която в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите от които произтича правния му интерес,а ответникът-фактите от които произтича правото му.За допустимостта на избраната от ищеца защита съдът е взел предвид,съгласно изложеното в мотивите му,фактите, заявени от ищеца с исковата му молба,които е приел за доказани,с оглед установеното с ангажираните от ищеца доказателства в тази връзка-писмени и гласни такива,след обстоен анализ на последните,преценявайки ги заедно и поотделно.С горепосоченото тълкувателно решение е прието,че при отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията,с които обосновава правния си интерес и следва да установи наличие на свое защитимо право,засегнато от правния спор,като докаже фактите от които то произтича, което видно е било съобразено с постановения от въззивния съд съдебен акт.
В точка втора от изложението си,касаторите формулират правен въпрос/цитирам/:
„Длъжен ли е въззивния съд да следи служебно за нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото,с цел да осигури/обезпечи/ правилното приложени на императивни материалноправни норми правни норми,каквито са тези,които регламентират придобиване на недвижим имот по давност?”,като твърдят ,че ищецът не е доказал своите твърдения,не е изпълнил дадените му в тази връзка указания от съда,които по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК и са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК.Този въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,както и не се посочва от касаторите в какво се състоят нарушенията на съда във връзка с приетия доклад по делото по член 140 ГПК.
В точка трета от изложението се посочва въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните,както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка възраженията и доводите на страните,относими към разглеждания правен спор,разрешен според касаторите в противоречие с практиката на ВКС.Такова противоречие обаче не е налице,а постановеното с решаващите мотиви е в съответствие с тази практика,тъй като съдът е обсъдил всички доводи на страните,както и възраженията им,като за всяко от тях е изложил аргументи за наличие на основателност,което се отнася както до тези изложени от ищеца,във връзка с установяването на правния му интерес от иска,така и спрямо тези на ответниците- относно съществуването на отричаното от ищеца право на собственост,което последните са били длъжни да докажат и за което съдът е приел,че е останало недоказано с ангажираните от тях доказателства по делото.
Касационният съд намира,че липсва и посоченото от касатора основание по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5062/25.07.2018г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ”Е” състав,постановено по в.гр.д.№13908/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: