Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр.София, 31.03.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1257/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. П. против въззивно решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. № 477/ 2007 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд Хасково по гр.д. № 1006/ 2006 г., отхвърлящо предявения от жалбоподателката ревандикационен иск против К. П. К..
В жалбата се твърди, че изводите на въззивния съд са необосновани, тъй като игнорирали представените от ищцата документи, а се базирали единствено на нотариален акт, представен от ответника. Последният обаче не бил подкрепен от основния акт за собственост. Излага и доводи за допуснати съществени нарушения на правилата на ГПК, тъй като в мотивите на въззивното решение не бил даден отговор на поставените от ищцата въпроси, а и без основание било отхвърлено искането му за допускане на експертиза. Поради това жалбоподателката моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова за уважаване на предявения иск или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация К. П. К. оспорва жалбата. Счита, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата на ГПК, тъй като доводите на ищцата били надлежно обсъдени и отхвърлени, а необходимост от назначаване на експертиза нямало. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано и моли същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но за неоснователна.
Установено е по делото, че с нотариален акт от 03.09.1987 г. Невена Ж. П. е придобила собствеността върху парцел **** от кв.542 по плана на гр. Х., одобрен със заповед от 1965 г. и изградената в имота двуетажна жилищна сграда. Видно от приложената към исковата молба скица, този имот е идентичен с УПИ Х-577 от кв.542 по действащия план. Същевременно с нотариален акт от 31.03.1975 г ответникът К. се легитимира като собственик на втория етаж от жилищната сграда, построена в същото дворно място. Същият се явява и наследник по закон на П. К. П. , който приживе е придобил с нотариален акт от 18.02.1966 г. ? ид.ч. от същия парцел **** (идентичността между имота, описан в нотариалния акт, и процесния имот, е удостоверена в скицата, издадена от дирекция „У” в община Х. № 2* от 18.08.2006 г.). След смъртта на П. К. П. собствеността върху тази ? ид.ч. е преминала към наследниците му, включително ответникът К. К. Следователно същият се явява съсобственик с ищцата на процесния имот и има правото да го владее и използва изцяло, стига да не пречи на останалите съсобственици (чл.31 ал.1 от ЗС). Ако има спор по начина на ползването или неговият обем, то разрешаването на този спор следва да стане по реда на чл.32 от ЗС. Предявеният ревандикационен иск обаче от единия към другия съсобственик не може да бъде уважен, след като и двамата владеят процесната вещ – всеки има право да упражнява владение върху нея в рамките на правата си, т.е. владението, упражнявано от ответника не е без основание.
Решението е обосновано, тъй като горепосочените факти се установяват от доказателствата по делото. То не е постановено в нарушение на правилата на ГПК, тъй като доводите на ищцата са обсъдени от въззивния съд. Исканата от ищцата експертиза с основание не е била допусната, тъй като за изясняване на фактите по делото не са били необходими специални, а единствено правни знания.
Тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора само ответникът има право на разноските по касационното производство. Обаче по делото няма каквито и да е доказателства такива да са били сторени, поради което за разноските ВКС не следва да се произнася.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Хасково от 17.12.2007 г. по гр.д. № 477/ 2007 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: