– 4 –
РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. София 05.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 13.11.2019 (тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2533 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 3 010 998/11.02.2019 година, подадена от В. Н. Г. за отмяна на решение № І-043-95/09.06.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав, постановено по гр. д. № 831/2014 година.
С решението, чиято отмяна е поискана е било признато за установено по предявени от „Топлофикация С.“ ЕАД [населено място] обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Н. Г. му дължи сумата 4307.71 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от декември 2010 година до април 2013 година в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-08.11.2013 година до окончателното й погасяване и сумата 470.20 лева-законна лихва за забава върху главницата, за периода 31.01.2011 година-08.10.2013 година, за които суми в производството по ч. гр. д. № 18 171/2013 година по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 117-ти състав, е издадена заповед за изпълнение. Против решението не е била подавана въззивна жалба, поради което същото е влязло в сила.
От изложените в молба с вх. № 3 010 998/11.02.2019 година твърдения следва, че В. Н. Г. иска отмяна на решение № І-043-95/09.06.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав постановено по гр. д. № 831/2014 година. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Насрещната страна по молбата за отмяна „Топлофикация С.“ ЕАД [населено място] не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
С оглед на датата, на която Г. твърди, че е узнала за решение № І-043-95/09.06.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав постановено по гр. д. № 831/2014 година-10.01.2019 година и датата на подаване на молбата за отмяна-11.02.2019 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда. Предвид на горното молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане за проверка на твърденията на Г. за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК
Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
В молбата си за отмяна Г. излага твърдения, че не е участвала в производството, по което е постановено решение № І-043-95/09.06.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав, постановено по гр. д. № 831/2014 година. Не й е бил връчва нито препис от исковата молба, нито определението за насрочване на делото, нито препис от решението. Единственото изпратено до нея съобщение било оформено нередовно, тъй като длъжностното лице по призоваването не било спазило разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и чл. 46 от ГПК, тъй като след като не е открил адресата не е направил опит да връчи съобщението на друго лице и нямало отбелязване в тази насока. Освен това съдът неправилно й бил назначил особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, без преди това да спази процедурата по чл. 47 от ГПК.
Видно от данните по делото в производството по гр. д. № 831/2014 година по описа на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав В. Н. Г. е била представлявана от адвокат Я. Й. С. от САК. Същият е бил назначен за особен представител на Г., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с определение от 25.07.2014 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав, постановено по гр. д. № 831/2014 година. Това е станало след като с определение от 27.05.2014 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав, постановено по гр. д. № 831/2014 година съдът е приел, че е налице невъзможност тя да бъде призована от постоянния и настоящия и адрес, поради което са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 във връзка с ал. 1-ал. 4 от ГПК и във връзка с чл. 25, ал. 3 и чл. 21, т. 3 от ЗПрП и затова й е предоставил правна помощ. Съставът на Софийския районен съд е предприел тези действия след като съобщението с изпратените до Г. препис от исковата молба и приложенията към нея е било върнато в цялост с отбелязването, че: „адресът е посетен на 01.03.14 година, 18.03.14 година и 26.03.14 година. По сведение на съседи лицето живее на адреса, но не е открито. Не е открито и друго пълнолетно лице, което да получи съобщението.” Видно от отбелязването на съобщението удостоверяването на горните обстоятелства е извършено на 26.03.2014 година, като на 27.03.3014 година към делото е приложено справка за постоянния и настоящия адрес на Г., които са съвпадали и са били едни и същи с посочения в исковата молба адрес на молителката. След тази справка по делото се намира определението за предоставяне на правна помощ от 27.05.2014 година.
Съдът назначава особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК, в случаите, когато установи редовността на връчването, което се извършва по реда на чл. 47, ал. 1-ал. 5 от ГПК. За да е редовно това връчване трябва да бъдат извършени всички посочени в тези разпоредби действия, при това в установената за тях последователност. Съгласно действащата към момента на извършването на релевантното връчване редакция на закона предпоставката за прилагането на чл. 47 от ГПК е ответникът да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия връчителят пуска уведомление и в нея-(чл. 47, ал. 1 от ГПК). Съгласно чл. 47, ал. 2 от ГПК в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени оттам в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Когато в този срок ответникът не се яви да получи книжата, то по силата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, съдът изисква справка за неговия постоянен или настоящ адрес, с изключение на случаите по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ГПК, като ако тези адреси не съвпадат с посочения по делото адрес съдът разпорежда връчване и по тях. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
По въпроса кога са налице предпоставките за поставяне на уведомление по чл. 47 от ГПК, към момента на извършване на релевантното връчване (март 2014 година), ВКС се е произнесъл с решение № 233/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 7723/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В него с обвързваща сила е прието, че когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там като ако връчителят намери сведения било, че ответникът живее на адреса било, че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. В конкретния случай от данните по делото е видно, че връчителят е посещавал посочения по делото адрес на В. Н. Г. на 01.03.2014 година, 18.03.2014 година и на 26.03.2014 година, т. е. периода между първото и последното посещение е по-малък от месец, поради което не са налице предпоставките за извършването на уведомлението по реда на чл. 47 от ГПК. Освен това връчителят не само трябва да удостовери фактите, от които следва, че са налице предпоставките за връчване по чл. 47 от ГПК, но трябва да удостовери и действията си по поставяне на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез посочване на датата и мястото на което същото е поставено и неговото съдържание. В конкретния случай по делото няма данни връчителят да е извършвал действия в тази насока и кога, поради което и не може да бъде прието за доказано, че такова уведомление е било поставено на посочените в разпоредбата места за това и че съдържанието му съответства на изискванията по чл. 47, ал. 2 от ГПК.
От изложеното следва, че не е доказана редовността на връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея на В. Н. Г. по реда на чл. 47, ал. 1-ал. 5 от ГПК, поради което съдът разглеждащ спора не е имал правната възможност да й назначи особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Назначаването на такъв, без да са налице предпоставките за това и допускането му до участие в производството вместо Г. е довело до невъзможност тя да участва в производството лично или чрез упълномощен от нея представител. Наред с това тя не е била надлежно представлявана в производството, тъй като съдът разглеждащ спора в нарушение на закона й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това.
Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане на Софийския районен съд.
Съдът не следва да се произнася по отношение на направените в настоящето производство разноски, тъй като те ще се присъдят при новото разглеждане на спора и с оглед на крайния изход от него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молба с вх. № 3 010 998/11.02.2019 година, подадена от В. Н. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], решение № І-043-95/09.06.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав постановено по гр. д. № 831/2014 година.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.