4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. София, 01.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3012 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ против решение №72/01.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 113/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор. В открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 774/08.11.2016 г., постановено от състава на ВКС.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно необходимостта от мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, в които в отправеното до страната предизвестие се съдържат конкретните факти, обстоятелства и основание относно прекратяването на правоотношението, както и когато това предизвестие безспорно е достигнало до работника и то му е било известно. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат изложените фактически доводи. В същия смисъл са и решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение по гр.д.№1844/2013 на ІV гр.отд. и др., които се споделят изцяло от настоящия състав.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че възпроизвеждането в оспорения акт/заповед/само на нормативния текст на съответния фактически състав, послужил като основание за прекратяването на трудовия договор , не може да се приеме като мотивиране на уволнението и не замества мотивите,които работодателят е задължен да изложи в заповедта за уволнение. Прието е от въззивният съд, че работодателят е бил длъжен да посочи в акта за прекратяване на трудовия договор конкретните данни,които са формирали волята му за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсата на мотиви осуетява възможността за адекватна защита на работника срещу процесния акт.Освен това само в рамките на изложените в акта мотиви съдът може да извърши проверка за законност,като провери съществуването на посочените в акта факти в обективната действителност,както и правилното им квалифициране/подвеждане под съответната норма/. Прието е, че немотивирането на заповедта за прекратяване на трудовия договор е самостоятелно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество.
Решението е неправилно.
Видно от представените доказателства – предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и съдебно решение, постановено от Окръжен съд – Шумен, отправеното предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение, правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение е чл.328, ал.1, т.1 КТ – поради закриване на предприятието. В предизвестието е посочено също така, че фактическите причини за прекратяването на трудовото правоотношение се изразяват в постановеното от Окръжен съд – Шумен решение №92/24.07.2015 г. по т.д.№ 586/2011 г. с което е постановено прекратяване на дейността и осребряване на имуществото на дружеството. Предизвестието е получено лично от ищцата по делото на 03.08.2015 г. С оглед отговора на правния въпрос, не може да се приеме, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата по делото е немотивирана, тъй като в нея липсват фактическите основания за това. Ищцата, с отправеното и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, е узнала за тези обстоятелства – постановеното решение за прекратяване на дейността, следователно е могла да осъществи защитата си против заповедта, като изводите в тази насока на въззивния съд са неправилни и са довели до постановяване на неправилно решение.
Решението за прекратяване на дейността на предприятието подлежи на изпълнение, независимо от това, дали същото е влязло в сила и поради това дава основание на синдика да прекрати трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ с работници и служители на дружеството в несъстоятелност. Синдикът на дружеството е упражнил това свое право, като е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжността „оперативен счетоводител, касиер”, доколкото плащанията от и за сметка на дружеството се осъществяват от негова сметка и от негово име, като след прекратяване на дейността на дружеството и пристъпването към осребряване на имуществото е направил преценка, че длъжността „оперативен счетоводител, касиер” не следва да бъде заета от лице по трудово правоотношение. Преценката на синдика на дружеството относно това, кои работници и служители да продължат да осъществяват трудова дейност е въпрос на целесъобразност от негова страна, с оглед дейността по осребряване на имуществото и не подлежи на проверка от съда в производството по преценка законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
Предвид изложеното и доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия по делото, след отмяна на въззивното решение, следва да се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърлят обективно съединените искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №72/01.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 113/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Г. от [населено място], [улица], против [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Е. Т. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за отмяна на заповед №12/03.09.2015 г., за прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.