Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. София, 12 февруари 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Бисер Троянов
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 2252/2012 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. П. Х. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 21.08.2012 год. постановено по НОХ дело № 1588/2012 год. по описа на Софийски градски съд.
В искането, изготвено лично от осъдения, основанията за възобновяване нe са конкретизирани, но по същество се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му.
В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се излагат съображения, че деянието му е несъставомерно като престъпление, защото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и наркотичното вещество е предназначено за лична употреба.
Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения от разследващия орган, прокурора и съда, изразили се в упражнено върху него неправомерно въздействие при извършване на процесуално следствените действия и в отказ делото да бъде попълнено с необходими доказателства, които не са коригирани в съдебната фаза на процеса.
В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат искането по изложените в него съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията са изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното:
С протоколно определение от 21.08.2012 год. постановено по НОХ дело № 1588/2012 год. Софийският градски съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което подсъдимият А. П. Х. се е признал за виновен в това, че на 17.09.2011 год. в гр.С. държал на публично място с цел разпространение високорискови наркотични вещества – три броя топчета с кръгла форма, съдържащи активния компонент тетрахидроканабинол на обща стойност 4.08лв, за което на основание чл. 354а ал.2 изр.2 алт.1, във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
Досъдебното производство и производството за решаване на делото в съдебната фаза на процеса са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, довели до ограничаване правата на осъдения.
Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини на приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от разглеждане на делото по общия ред, като не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Даден е преоритет на бързината на приключването му, като едновременно с това са гарантирани в пълна степен правата на страните, чрез стриктно спазване на регламентираните в глава двадесет и девета от НПК правила. Обективната истина при решаването на делото по този ред се разкрива, чрез преценката, която съдът прави за наличието на достатъчно, събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия. В конкретния случаи са спазени изискванията на процесуалния закон за решаване на делото по този ред.
С обвинителния акт на А. П. К. е предявено обвинение за това, че на 17.09.2011 год. в близост до кафене “Портокал” в гр.С., без надлежното разрешение, държал на публично място с цел разпространение на свидетелите Ц. М. и Ж. Г. високорискови наркотични вещества. Посочени са доказателствата, подкрепящи изложените в него факти. Съдът е приел делото за разглеждане по общия ред и го е насрочил в открито съдебно заседание с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица. В първото съдебно заседание, за когато са призовани всички включени в списъка за призоваване лица, а също и служебния защитник на подсъдимия, назначен в досъдебното производство, не е дал ход на делото поради направен отвод на защитника и отсъствие на друг служебен защитник, за който подсъдимият е декларирал, че желае да го защитава. Преди даване ход на делото във второто съдебно заседание страните са направили искане да бъде решено по реда на глава двадесет и девета от НПК, като са декларирали, че са постигнали споразумение по въпросите посочени в чл. 381 ал.5 от НПК, което са представили в писмен вид, подписано от прокурора, защитника и от подсъдимият. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 381 ал.4 от НПК и е запитал подсъдимия дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласел ли е с тях и доброволно ли го е подписал. При положителният му отговор и представената в този смисъл изрична писмена декларация, е направил извод, че отразява действителната му воля и като е преценил, че споразумението не противоречи на закона и морала, не е имал основание да откаже одобрението му. Тази процесуална дейсност на съда е извършена в публично съдебно заседание и с участиено на назначен на подсъдимия служебен защитник, в който той очевидно е имал доверие, тъй като не е възразил относно участието му в процеса, като в този смисъл е била изричното му становище в предходното заседание, че желае да бъде защитаван от него.
При това развитие на процеса неоснователно се поддържа, че извън съдебната зала съдебният състав и прокурора са му упражнили нерегламентирано въздействие да се съгласи за решаване на делото по този ред ”за да не се разкарват свидетелите”, като го заплашили, че в противен случай ще му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години и че в действителност не е правил искане за споразумение. Няма данни по делото волята му по какъвто и начин да е била манипулирана. От друга страна споразумението за решаване на делото е изготвено от прокурора и защитника, като двамата да обсъдили клаузите му, посочени в чл. 381 ал.5 от НПК и са го подписали, а след това го е подписал и подсъдимият, който се е съгласил с тях. Участието на защитник в производството е допълнителна гаранция за спазване на процесуалните норми, още по-вече от осъдения не се твърди, че е действал в негова вреда. Тази съдебна процедура не е непозната за него и не може да се приеме, че в някаква степен в негова вреда е използвана неосведомеността му. В свидетелството му за съдимост са отразени четири влязли в сила присъди, като всички дела са решени по този процесуален ред.
Съдът не е изпълнил формално задължанията си по чл. 382 ал. 7 от НПК. При проверката, която е направил за спазване на закона и морала е констатирал, че за фактическите твърдения на прокурора изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на които подсъдимият е направил самопризнанието, са налице надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели М., Г., Г., И., Б. и Г. и останалите писмени доказателствени средства. Всеки от свидетелите под страх от наказателна отговорност е установил фактите, които лично е възприел относно действията на подсъдимия непосредствено преди и по време на задържането му, в рамките на проведената полицейска операция по повод получения сигнал, че се извършва разпространение на наркотични вещества. Липсват данни процедурата по събирането на доказателствата в досъдебното производство да е опорочена до степен разколебаваща или изключваща техните достоверност и годност. Правото му на защита от момента на привличането му като обвиняем до приключване на разследването не е нарушено. Разяснени са му същността на обвинението, доказателствата, на които се основава, процесуалните му права, в това число и правото на защита, осигурен му е служебен защитник, в присъствието на който е поканен да даде обяснение по обвинението, предявени са му материалите от разследването. От отразеното в протоколите му за разпит не може да се направи извод, е разследващият орган посредством физическо или психическо въздействие да го е мотивирал да даде обяснения, злепоставящи интересите му, както и да се е възползвал от здравословния му проблем за да го принуди да подпише документи, които не е прочел, в какъвто смисъл са част от доводите му. В кориците на делото се съдържат данни за отключване на психотичен процес и неадекватно поведение след предявяване на материалите от разследването, което е наложило да бъде настанен в болнично заведение за изследване и лечение, но това не е ограничило правата му. Налагало се е с оглед изясняване на психическата му годност. Назначена е комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която е установила, че острото психотично разстройство с начало не по-рано от 7.11.2011 год. е отзвучало напълно и е със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва пълноценно в наказателното производство.
Във връзка с довода, че тенденциозно разследващият орган отказал да попълни делото с необходими доказателства, а съдът възприел този неправилен подход, което го лишило от възможност да докаже своята невинност, следва да се посочи, че такъв подход на изразяване несъгласие с влязлия в сила съдебен акт е процесуално недопустим. След като се е съгласил делото да бъде решено със споразумение, като се е признал за виновен, при което значително е смекчил наказателното си положение, процесуално недопустимо е да отправя упрек към съда, че не е събрал доказателства в противен на направеното признание смисъл.
Не е налице и другото поддържано от осъдения основание за възобновяване на наказателното производство, а именно неправилно приложение на материалния закон. В рамките на признатите факти, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че бил задържан от полицейските служители на публично място в момент, когато доставял предварително поръчано от разпитаните в досъдебното производство свидетели М. и Г. наркотично вещество, че с протокол за доброволно предаване предал три броя топчета, обвити в целофан и съдържащи зелена тревиста маса, като обяснил, че част от него е за един приятел на име С. /разпитан в досъдебното производство и установил, че със своя приятел К. Б. дали пари на подсъдимия да им достави марихуана/, а за другата част, че прави услуга на дилъра за я достави на непознати за него лица, деянието точно е квалифицирано в споразумението и съдът не е имал основание служебно да предлага промяна по реда на чл. 382 ал.5 от НПК. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 от НК. Държането на публично място на наркотичното вещество е с цел разпространение на трети лица, а не за лична употреба, в който случай и при наркотичната му зависимост би могло да се прави преценка за несъставомерност, поради което този довод е неоснователен. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпления от този вид. Стойността и количеството на наркотика са без значение защото дребните разпространитети обичайно не носат в себе си големи количества Наркотичното вещество е било предназначено за разпространение на четири лица и само поради ниската му стойност и малкото количество не може да се квалифицира като маловажен случая по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение от 21.08.2012 год. постановено по НОХ дело № 1588/2012 год. на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното в този смисъл искане като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения А. П. Х. за възобновяване производството по НОХ дело № 1588/2012 год. и отмяна на постановеното по делото протоколно определение от 21.08.2012 год., с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за решаване на делото по предявеното му обвинение по чл. 354а ал.2 изр.2 пр.2 алт. 1 от НК и е прекратено производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: