О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 2154/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Х.,гр.П., чрез процесуалния й представител адвокат В. К., срещу въззивно решение № 66/20.02.2017г. по гр. дело № 901/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси : 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи на страните; 2. Какви са предпоставките, при които е допустимо воденето на отрицателен установителен иск и налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост върху имот, за който ищецът претендира да е собственик и за който ответникът заявява свои собствени права; 3.За отчуждителното действие на регулационния план / съгласно чл. 110 ЗТСУ/отм./. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР № 1/2001г., ОСГК, ВКС и решения, постановени по чл.290 ГПК – решение № 149/03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г., ВКС, ІІІ г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с ТР № 8/2012г., ОСГТК, ВКС, както и решение № 13/12.03.2016г. по гр.д. № 3637/2015г., ВКС, ІІ г.о. По третия въпрос се твърди противоречие с ТР № 3/15.07.1993г., ВС, ТР № 3/2010г., ОСГК, ВКС и решение № 196/16г по гр.д. № 2151/2016г., ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба Х. С. Б., чрез процесуалния си представител адвокат С. В., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение № 848/10.11.2016г. по гр.дело № 3625/2014г. на Пазарджишкия районен съд и производството е прекратено поради липса на правен интерес. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Х. Х. против Х. С. Б. отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на 126/626 ид.части от УПИ ХІІ-650, при съседи: УПИ III-651 и УПИ IV-652, УПИ XIII-650, УПИ XI-653 и на 99/661 ид.части от УПИ ХІІІ-650, при съседи: УПИ I-651, УПИ III-651, улица, УПИ XII-650 и улица, и двата в кв. 43 по плана на [населено място]. Възивният съд е приел, че ищцата е собственик на основание дарение, извършено с нот. акт № 62/28.03.1975г. на парцел І-920 в кв. 56 по плана на [населено място] от 1930 г. с площ от 594 кв.м. В двата процесни УПИ попадат части от бившия имот пл.№ 920 – в УПИ ХІІ-650 са включени 170 кв. – част от парцел І-920, а в УПИ ХІІІ-650 са включени 325 кв. – част от парцел І-920. За разликата до 690 кв. м. от УПИ ХІІ- 650 и до 675 кв.м. от УПИ ХІІІ-650, ищцата се е позовала на придобивен способ: регулация по плана от 1976г., впоследствие приложена през 1980г. чрез оценка, заплащане и заемане на придаваемите се места, които са станали собственост на собственика на имота, към които са придадени. Ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които да обоснове правния си интерес от установяването на материалната си легитимация да предяви отрицателен иск и да се намеси в чужда правна сфера, отричайки правото на ответника. В случая ищцата не е доказала по какъв начин е придобила собствеността върху процесните имоти извън частта от имот пл. № 920, попадаща в тях и придобита по дарение и не е доказала по несъмнен начин твърденията, че освен по дарение се легитимира като изключителен собственик на УПИ ХІІІ-650 и УПИ ХІІ-650 и на основание приложена регулация. С оглед на това, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала наличие на правен интерес от водене на иска и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Повдигнатият от касатора въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, е релевантен за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че ищцата не е обосновала и доказала наличие на правен интерес от водене на иска. Касационно обжалване следва да се допусне по посочения въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченият процесуалноправен въпрос не е решен в съответствие с ТР № 8/2013г. по тълкувателно дело № 8/2012г., ОСГТК,ВКС и с посоченото решение № 13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС. С тълкувателното решение се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект. За наличието на такъв интерес съдът изхожда от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, а не от твърденията и възраженията на ответника или от действителното правно положение, тъй като те имат отношение единствено към основателността на предявения иск. С решение № 13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о. се приема, че производството по делото ще подлежи на прекратяване поради липса на правен интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респективно позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. Останалите посочени от касатора въпроси не предпоставят самостоятелно допускане касационно обжалване на решението, тъй като се отнасят до съществото на спора, който не е разгледан от въззивния съд, поради това, че е приел производството за недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66/20.02.2017г., по . гр. дело № 901/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на Е. Х. Х. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: