2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
София, 21.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4846 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на И. И. Х. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 148/13.06.2013 г., постановено по гр.д. № 116/2013 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 23/22.01.2013 г. по гр. д. № 473/2010 г. на Окръжен съд – Русе и вместо това е уважен предявеният от М. Г. Р. и С. П. Р. против Т. П. Т. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от 08.08.2008 г., по силата на който Т. П. Т. се е задължил да прехвърли на М. Г. Р. и С. П. Р. следния недвижим имот: магазин с площ от 37,70 кв.м., с идентификатор 63427.2.5662.1.10, реален дял от партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.5662.1 в застроено дворно място с идентификатор 63427.2.5662, съставляващо УПИ I-1517 и УПИ I-1518 в кв. 263 по плана на [населено място], заедно с 8 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 40/634 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, при следните права: 1/3 ид.ч. от имота за М. Р. и 2/3 ид.ч. за С. Р.. Решението е постановено в хипотезата на чл. 364, ал. 1 ГПК, при условие, че ищците заплатят на ответника остатъка от уговорената продажна цена в размер на сумата от общо 260 000 лв. или 86 666 лв., които да бъдат заплатени от М. Р. и 173 333 лв. от С. Р., в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. В производството по делото И. И. Х. е взел участие като трето лице – помагач.
Поддържа се, че след влизане в сила на решението молителят е узнал за наличието на ново, относимо към спора обстоятелство, а именно за архитектурен проект за доброволна делба на партерен етаж от „кафе-еспресо Х.“ от 11.02.1997г., решение №577/25.04.2016г., постановено по гр.д.№5530/2010г. по описа на Районен съд-Русе и показанията на свидетели, удостоверени с протокол от открито съдебно заседание по делото от 13.04.2016г., от които според молителя се установява, че при реституцията на процесния имот последният не е съществувал реално във вида, в който е отчужден, че на Т. Т. е възстановена идеална част от новообразувания имот, съответстваща на оценката му спрямо оценката на общия имот, като за собствениците на реституираните имоти, съставляващи част от новообразувания имот е възникнало право на собственост в идеални части, както и че Т. Т. и съпругата му Г. Т. са упражнявали явно и непрекъснато фактическа власт върху имота /магазин №4/ за периода от 1998г. до 2010г., отблъсвайки претенциите на останалите съсобственици, поради което са придобили правото на собственост върху чуждите идеални части в режим на съпружеска имуществена общност преди развода им през 2010г. Твърди, че тези обстоятелства са от съществено значение за спора с оглед извода на съда в решението, чиято отмяна се иска, че постигнатото по реда на чл.51 СК споразумение между Т. Т. и съпругата му Г. Т. е нищожно по причина, че този имот е бил негова изключителна собственост. Поддържа, че чрез постигнатото споразумение при прекратяване на брака двамата съпрузи са се позовали на осъщественото давностно владение и са ликвидирали възникналата между тях съсобственост върху магазин №4, част от който е придобита в режим на СИО, като чрез поделянето му магазинът е поставен в дял на Г. Т., т.е. постигнатото помежду им споразумение според новите доказателства е действително.
В писмен отговор ответниците по молбата М. Р. и С. Р., изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, като с определение №280/14.12.2016г. същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:
В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че от съществено значение в производството по искане за обявяване на предварителен договор за окончателен е въпросът, свързан с правото на собственост на продавача. В случая е прието, че продавачът Т. П. Т. е придобил правото на собственост върху процесния имот по наследство от своята майка Т. Г. Т., починала на 03.03.1971г., в чийто дял с решение от 22.03.1962г. по гр.д.№480/1960г. на Русенския народен съд са поставени редица помещения, в това число и магазин №4, находящ се в [населено място] на [улица], като процесният магазин е обособен от магазин №4 след сключване на предварителния договор. Прието е, че магазин №4 е бил продаден по реда на ПМС №60/1975г. и одържавен с акт №5943/30.12.1976г. на ГНС-Русе, а със заповед № Т-94-00-0073/30.03.1992г. на министерство на финансите е деактуван и предаден на правоимащия Т. Т. на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета. За ирелевантно за правото на собственост е прието обстоятелството, че сумата от продажбата е възстановена на фирма „Обществено хранене“ по време на брака на Т. Т. с бившата му съпруга Г. Т., както и постигнатото между съпрузите по реда на чл.51 СК споразумение, утвърдено с решение от 07.04.2010г. по гр.д.№163/2010г. на Никополския районен съд, с което реституираният магазин, разделен на два самостоятелни обекта, е придобит изцяло с лични средства на Г. Д. Т.. Споразумението е прието от съда за нищожно, защото с него е прехвърлено изцяло вещното право на собственост на Т. Т. върху имот, негова изключителна лична собственост.
Представените с молбата за отмяна писмени доказателства съдържат данни за преустройства, включително с цел обособяване на самостоятелни обекти /магазини/ в партерния етаж на сградата, находяща се в [населено място] на [улица], които са били проектирани и извършени след възстановяване по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета на правото на собственост на наследниците на Т. Г. Т., както и за упражнявана фактическа власт от Т. П. Т. и бившата му съпруга Г. Т. върху част от партерния етаж. Тези доказателства според молителя навеждат на предположение, че магазин №4, от който е обособен и процесният магазин, към възстановяване правото на собственост по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, не е принадлежал в индивидуална собственост на продавача Т. П. Т. – в обяснителната записка към представения проект за доброволна делба е посочено, че същият е изработен по искане на съсобствениците на магазините на партера К. Д. и Т. Т., че съществувалите в миналото граници на магазините и складовете към тях са били съборени, тъй като „кафе-еспресо Х.“ е съществувало като общ обект, а как са били разделени магазините се доказва от съществуваща скица и съществуващите носещи колони. Съображения за наличие на съсобственост върху всички обекти на първия етаж на сградата на [улица] [населено място] се съдържат и в решение №119/18.05.2001г., постановено по гр.д.№237/2001г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. К. Й. и С. И. Й. срещу Т. П. Т. искове за предаване владението на магазин №5 и за преустановяване на действията по ползване входа на магазина, демонтиране на ел.таблото и др., както и в показанията на свидетелите, разпитани в производството по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенския районен съд в открито съдебно заседание, проведено на 13.04.2016г.
Наличието на подобни данни в представените доказателства обаче само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за основателност на подадената от И. И. Х. молба за отмяна – молбата би била основателна само ако към момента на приключване на съдебното дирене по делото посочените в молбата за отмяна обстоятелства не са били известни на молителя, поради което дори да положи необходимата грижа, той не би могъл да узнае за съществуването на доказателствата, посредством които да ги установи. В настоящия случай не би могло да се приеме, че посочените в молбата за отмяна обстоятелства са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – в представения с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба от 08.08.2008г. е посочено, че магазинът, за който е постигнато съгласие, е новообособен. Това писмено доказателство е било известно на молителя, поради което следва да се приеме, че обстоятелството, че в партерния етаж на сградата е било извършено преустройство с цел обособяването на нови обекти, е станало известно на молителя още в хода на производството пред първоинстанционния съд, той е могъл да се позове своевременно на това обстоятелство и да ангажира доказателства с цел установяване вида на обекта към момента на отчуждаването, към момента на възстановяване на собствеността и към момента на сключване на предварителния договор, включително съдебно-техническа експертиза, за което съдействието на останалите участници в производството не би било необходимо. Освен това с доказателства за установяване на тези и на други, релевантни за изясняване принадлежността на правото на собственост върху процесния магазин обстоятелства, молителят е могъл да се снабди своевременно и със съдействието на своя праводател Г. Т. – доводите за нищожност на основанието, на което Г. Т. е придобила правото на собственост върху магазина са наведени от процесуалния представител на ищците още при провеждането на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд на 17.11.2010г., включени са в доклада по делото. Още повече, че с подадената на 04.06.2010г. до Окръжен съд-Русе искова молба е предявен и иск за признаване по отношение на И. И. Х. и Г. Д. Т., че И. И. Х. не е собственик на магазина, като производството по така предявения иск е отделено и образувано като самостоятелно, т.е. още в хода на производството пред първоинстанционния съд И. Х. е бил уведомен за това, че правата на неговия праводател са оспорени с твърдения за нищожност на постигнатото по реда на СК споразумение.
Поради това следва да се приеме, че сочените в молбата за отмяна обстоятелства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника по молбата М. Р. бъде присъдена сумата 600лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. И. Х. молба за отмяна на влязлото в сила решение №148/13.06.2013г., постановено по гр.д.№116/2013г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА И. И. Х. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. Г. Р. сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: