4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 07,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №265/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]-гр. Р. и Р. А. К. от [населено място] и касационна жалба на “Р./Б./”Е. – [населено място] срещу решение № 250 от 10.12.2010г. по гр.д.500/10г. на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на [фирма]-гр. Р. и Р. А. К. от [населено място] :
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите са поддържали, че по отношение на твърденията им за липса на представителна власт за предявяване на исковата претенция, считали, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Страната е изложила своето разбиране за правната същност на това основание. Посочено е, че в случая материалноправния въпрос бил свързан с „представителството на юридическите лица- АД и конкретно банките”. Касаторите лаконично са изложили разбирането си и са поставили въпросите: „ Следва ли да се приеме, че изпълнителния директор и прокурист, могат да предявят съдебни претенции и да упълномощават правоспособни лица с тези права и неяснотата в устава на банката по този въпрос, може ли да се преодолее по аналогия с повелителните норми на ТЗ и ЗКИ за представителство на АД и допустимо ли е без изрично оправомощаване на прокуриста за водене на съдебен процес, той да предявява искови претенции на АД и да упълномощава трети лица с тези права”. Като т.2 от изложението, страната е поддържала, че „ основание за допустимост на касационно обжалване бил въпросът : „Годно доказателство ли е представеното с исковата молба извлечение от счетоводните книги…и след като Р. К. не е кредитополучател, представеното извлечение от счетоводните книги с исковата молба, обвързващо ли е спрямо нея, въпреки, че сметката е на ЕТ.” Лаконично е изложено разбирането на касаторите относно съдържанието на извлечението от банковите книги, като е посочено,че в този смисъл било определение №162/10г. на ВКС, І т.о.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите не обосновават приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от тях въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки че са фактически и не са обвързан от конкретни правни изводи на въззивния съд, обосновават единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по т.1 и 2 на текста/ както са поддържали касаторите/, следва да бъде посочен друг влязъл в сила съдебен акт, освен обжалвания, с който поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. В случая, след като е поставен общо въпроса относно това годно доказателство ли е представеното извлечение от сметка и лаконично е развито разбиране в тази връзка, касаторите са заявили, че в същия смисъл било и определение №162/10г. на ВКС, І т.о. Тези доводи обаче не могат да обосноват наличие предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като посоченото определение, макар и обективиращо задължителна практика / постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/ -арг. т.2 ТРОСГТК №2/10г. / по въпроса за обхвата на проверката, която се извършва от съда в производство по чл.417 ГПК, не разглежда, а още по-малко обективира противоречие по поставените въпроси. Същото е ирелевантно като третиращо производство, различно по характер от това по чл.422 ГПК, какъвто е разглеждания случай, тъй като в съдебната фаза – по установителния иск, съдът разглежда представените доказателства, съобразно процесуалния ред за събирането им в спорно исково производство. Следователно, този довод няма относимост към обсъжданите основания за допускане на касационно обжалване. Извън това касаторите не са разглеждали разрешенията по конкретния спор и съответно не са обосновавали противоречие при разрешаването им. Още повече, че същите са направили доводите си в контекста на твърдението си за неправилност на изводите на съда / така обосновани и от тях/, като са излагали своето разбиране за това, че съдът е допуснал процесуални нарушения, което и очертава основание по чл.281 ГПГ- така се квалифицират доводите за неправилност на съдебния акт, които обаче са ирелевантни към основанията по чл.280 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито разбирането на касаторите за правната й същност, която е следвало да се приложи и спрямо настоящия казус. Не съставлява такъв довод и поставянето на въпроси, нито изложеното разбиране относно представителството на банките, след като страната не се е съобразила, дори със собствените си доводи за правната дефинитивност на основанието – не е изложила никакви доводи за неяснота или непълнота на конкретни правни норми, което да налага тяхното тълкуване, нито е развила разбиране за формирана неправилна съдебна практика. Извън това, не са съобразени в контекста на чл.280, ал.1 ГПК и пространнните мотиви на въззивния съд, по отношение на установеност на валидно упражнената представителна власт на органния представител и на прокуриста, което квалифицира доводите на страната като оплаквания за неправилност на акта свързани с поддържаното й защитна теза в производството.
С оглед това, че страната не е изложила други, относими към производството по чл.288 ГПК доводи, като оплакванията за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, но не са относими към преценката за допускане на решението до касационно обжалване, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По жалбата на “Р./Б./” Е.- [населено място]:
Предмет на обжалване е въззивното решение, в частта му с която е потвърдено решението на първостепенния съд за прекратяване производството по направеното искане за установяване съществуване на вземане за направени съдебни разноски в размер на 1158.57лв. и 1029лв. – юристконсултско възнаграждение в заповедното производство.В тази част както акта на първостепенния съд, така и потвърдилия го акт на въззивния имат характер на определение, тъй като производството е прекратено, поради недопустимост на искането или настоящето производство следва да бъде квалифицирано по чл.274, ал.3 ГПК. При тези фактически данни и в съответствие с изричния бланкет на чл.274, ал.4 ГПК към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ частното касационното производство следва да бъде прекратено. Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на Великотърновски апелативен съд на 21.01.2011г.Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради това, че е по искания / какъвто е случая/, всяко едно, от които е с цена под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум. И тъй като въззивното решение в обсъжданата част, имащо характер на определение е постановено в производство с предмет – претендирани вземания под тази сума, то подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 11.06.2009г. по гр.д.79/09г. на Плевенски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Р./Б./”Е. – [населено място] срещу решение № 364 от 11.06.2009г. по гр.д.79/09г. на Плевенски окръжен съд.
Определението, в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на “Р./Б./”Е. – [населено място] подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в седмичен срок от съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: