О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 11.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1272 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. В. и Д. М. А. против решение № 138/25.05.2009г., постановено по гр.д. № 1076/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 202 на РС гр. П. по гр.д. № 206/2003г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от тях против Г. Г. А. , З. Е. А., Е. Д. А. и М. Д. А. по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/ за признаване собствеността на ищците и по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника М. С. Н. да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху 1/5 ид.ч. от поземлен имот 4601 от кв. 208 по плана на гр. П. с площ 51 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Общия наследодател на страните Д е купил процесния имот, видно от записка № 750/29.11.1927г., който по първия план от 1924г. е бил п.14 от кв. 213 махала “Ч” по плана на гр. П., върху който построява дюкян през 1936г. Той е починал 1950г. и е наследен от шестте си деца – синовете М. Н. и М. и дъщерите А. Х. и К. , като последната не е оставила низходящи и съпруг и е наследена от низходящите на останалите пет деца. Ищците са наследници на сина М. , починал 1964г., а ответниците – на сина М. По плановете от 1958г. и 1971г. имота е заснет с пл. № 2* от кв. 209 и е записан на наследници на Д. Б. По плана от 1987г. имота не е заснет като самостоятелен, а е включен в очертанията на имот 2460 от кв. 208, записан на името на н-ци на Д. Б. и М. П. Със заповед № 526/16.05.1988г. е изменен ЗРП, като терена на имота е включен в парцел, отреден на “Общински народен съвет”. Имотът е отчужден със заповед № 90/15.08.1988г., но не от всички наследници на Д. Б. , а само от наследници на сина М. А. , които са били признати с н.а. № 55/03.02.1988г. на основание давност за собственици на дюкянът. В периода 1988-1990г. дюкянът е бил съборен. Със заповед № РД-241/08.04.1992г. е одобрено изменение на рег. план, като кв. 208, в който попада и процесния имот е отреден за “индивидуално жилищно строителство с магазини”. И предходното и това обществено мероприятие не са изпълнени и със заповед № 1-С-191/25.07.2001г. на кмета на община П. е отменено отчуждаването на основание пар.9, ал.1 от ЗУТ и чл. 102 от ЗС. Кадастралната основа е попълнена с нов имот № 4* от кв. 208 и за него е отреден самостоятелен УПИ по ПУП ПЗР.
Въззивният съд в съответствие с приетото в отменителното решение на ВКС по гр.д. № 4589/2007г. е приел, че ответниците, като наследници на сина на общия наследодател М не са придобили процесния имот по давност, защото не са установили владение за себе си до 1988г. Имотът е ползван от различни обществени и стопански организации, като ответниците не са доказали, че те са били в наемни, или други правоотношения само с прекия им наследодател М. Делото е върнато от ВКС за установяване на какво основание е отменено отчуждаването на имота с оглед установяване на активната материално правна легитимация на ищците. Въззивният съд е установил, че на основание чл. 1, ал.2 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ е отказана реституция с влязъл в сила отказ, потвърден и от съда. Приел е, че отчуждаването, макар и извършено не от всички собственици е породило действие, защото е оригинерен спорос за придобиване правото на собственост от държавата, а между съсобствениците се пораждат само облигационни отношения по повод обезщетението, поради което е неприложим чл.2, ал.2 от ЗОСОНИ. Доводите за нищожност на отчуждаването също не са възприети от съда. Въззивният съд е приел, че на основание пар.9, ал.1 от ЗУТ и чл. 102 от ЗС, посочени в заповед № 1-С-191/25.07.2001г не е отменено отчуждаването, защото тези текстове не предвиждат подобна възможност, а предпоставките на пар.9, ал.2 от ЗУТ не са налице, тъй като имота е бил завзет преди датата, визирана в текста -30.10.1998г.
В касационната жалба се прави оплакване, че въззивния съд не е изпълнил указанията на ВКС в отменителното решение. В изложението по чл. 284, ал.3 от ГПК, се формулира същия материално правен въпрос – какви са законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването на основание пар. 9, ал.1 от ЗУТ и чл. 102 от ЗС и кому се възстановява на собствеността в този случай – на всички действителни собственици, или само на заявилите искане за отмяна на отчуждаването лица в тази хипотеза. Касаторите считат, че ВКС следва да се произнесе по този въпрос с оглед неяснотата на тази препращаща норма, необходимостта от тълкуването й с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнително основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Ответникът по касация Г. Г. А. , З. Е. А., Е. Д. А. и М. Д. А. не вземат становище по допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос е поставен още с първото касационно решение по спора – какви са законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването, на което се позовават страните по делото. В заповедта за отмяна на отчуждаването е посочено правно основание за това – пар. 9, ал.1 от ЗУТ и чл. 102 от ЗС, което съдът не е разгледал подробно, а е приел, че те не уреждат възможност за отмяна на отчуждаването. За тълкуването на тази правна норма и дали тя е приложима след извършеното отчуждаване през 1988г., с оглед точното прилагане на закона следва да се допусне касационно обжалване. Като последица от отговора на първия въпрос се поставя и втория въпрос – кому се възстановява собствеността в този случай – на всички действителни собственици, или само на заявилите искане за отмяна на отчуждаването лица в тази хипотеза. И по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, съдът намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138/25.05.2009г., постановено по гр.д. № 1076/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. М. В. и Д. М. А..
Указва на жалбоподателите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ