4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2542/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 270
гр.София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2542/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Т. от АК-Стара З. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 1352/14.11.2012 год., постановено по в.т.дело № 1264/2012 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Старозагорския окръжен съд № 55/05.07.2012 год. по гр.дело № 1102/2011 год. въззивният съд е уважил предявеният от ЗК”У.”, [населено място] частичен регресен иск по чл.274, ал.1 КЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати сумата 25 100 лева, представляваща част от сумата 220 992,68 лева – изплатено от застрахователя на Р. Б. Д. и Ж. А. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на дъщеря им Звезда Ж. А. при ПТП на 14.11.2008 год. по вина на Г. Г., управлявал катастрофиралия автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че след като е налице влязло в сила споразумение по приложеното наказателно дело, в което не е направена констатация за употреба на алкохол над допустимата норма от страна на делинквента, недопустимо е този въпрос да се пререшава от гражданския съд и да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на водача, който в случая се е признал за виновен за причиняването по непредпазливост на смърт на повече от едно лице – чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.”б” и чл.342, ал.1 НК, а не за шофиране в „пияно състояние”. Навеждат се доводи за нарушение на разпоредбата на чл.300 ГПК, според която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и е недопустимо в гражданското производство допълване на обвинението с нов квалифициращ признак от обективна страна на престъплението, за какъвто липсва признание от страна на наказателния съд, че е налице.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по значими за изхода на делото и точното приложение на закона правни въпроси, свързани с обхвата на задължителната сила на присъдата /споразумението/ за гражданския съд и възможността в гражданското производство да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния водач – в случая управление на МПС в „пияно състояние”, какъвто не е бил приет от наказателния съд. Позовава се на противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС-ППВС № 1/17.01.1983 год., ТР № 2/29.11.2007 год. на ОСНК на ВКС и р.№ 3421/18.01.1980 год. на ВС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предмет на спора е регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ, предявен от застраховател за възстановяване на заплатеното от него обезщетение за претърпени неимуществени вреди на родителите на Звезда Ж. А., загинала заедно с дъщеря си К. при ПТП, настъпило по вина на застрахования делинквент, който е управлявал автомобила, в който са пътували. Видно от приложеното НОХД № 353/2009 год. на ОС-Ст.З. с постигнатото споразумение подсъдимият Г. Г. /ответник по настоящото дело/ се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.”б”, предл.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 НК за това, че нарушавайки правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице. В съставения протокол за ПТП е констатирано, че при извършената проверка на водача отчетеното наличие на алкохол с дрегер е под 0.5 промила, а заключението на химическата експертиза въз основа на взетата кръвна проба е категорично, че наличието на алкохол в кръвта му е 0.45 промила – т.е. под законово допустимата норма от 0.50 промила. С одобреното споразумение по наказателното дело е приет един от квалифицираните състави по чл.343, ал.2 НК – смърт на повече от едно лице, липсва признаване от страна на наказателния съд, че е налице квалифициращ елемент „пияно състояние” при извършване на деянието. При тези фактически данни след отмяна на първоинстанционното решение за да уважи предявеният иск решаващият състав на апелативния съд е приел за доказано, че делинквентът е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол – с концентрация на алкохола в кръвта около 0.80%, която е над допустимата по закон норма, позовавайки се единствено на заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, в което вещото лице е ползувал като метод за изчисляване концентрацията на алкохол в кръвта на ответника формулата на В.. Този метод се различава от ползуваните при първоначалното определяне на концентрацията методи /с дрегер и газ-хроматографско изследване/ и според обясненията на вещото лице, дадени пред първоинстанционния съд в заседанието на 14.02.2012 год., е най-неточния.
Въззивното решение съдържа произнасяне по релевантните за изхода на делото правни въпроси относно обхвата на задължителната сила на присъдата /съответно-одобреното от наказателния съд споразумение/; обвързан ли е гражданския съд с дадената от наказателния съд квалификация и допустимо ли е в гражданското производство да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за автопроизшествието водач, какъвто не е бил приет от наказателния съд – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.3 /предишна ал.2, ДВ,бр.92/2002 год./НК. Даденото от апелативния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в ППВС № 1/17.01.1983 год., ТР № 1/29.11.2007 год. на ОСНК на ВКС, р.№ 53/02.11.1981 год. на ОСНК на ВС, както и постановеното по реда на чл.290 ГПК р.№ 150/22.11.2011 год. по т.дело № 1147/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е прието, че с оглед обхвата на задължителната сила на присъдата/споразумението/, предвидена в чл.300 ГПК, в гражданското производство не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за автопроизшествието водач на МПС.
Според практиката на ОСНК на ВС силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл.372, ал.2 НПК/отм./, съответно чл.413 от сега действуващия НПК от 2005 год. констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. В този смисъл е и р.№ 22/05.05.2011 год. по т.дело № 368/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о.
По изложените съображения е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 1352/14.11.2012 год., постановено по в.т.дело № 1264/2012 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 502 лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ