Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. София, 12 юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №769 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. Г. П. срещу присъда №9, постановена по ВНОХД №117/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, V въззивен състав.
С присъдата е отменена изцяло присъда №327, постановена на 08.11.2011 г. по НОХД №5031/2009 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, като подсъдимия П. е признат за виновен в това на 01.08.2008 г., около 18:30 часа, в [населено място], при управление на мотоциклет „Хонда ВТР 1000 Ф” с ДК№, нарушил чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Я. З. Г., като на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК, чл.343г НК и чл.54 НК му е наложено наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода” и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, като изпълнението на първото наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати на гражданския ищец М. А. Г. сумата от 80 000 лева, на гражданските ищци З. Я. Г. и А. Я. Г. сумите от по 70 000 лева- всички представляващи обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.08.2008 г. до окончателното изпълнение на задълженията.
В касационната жалба и допълнението към нея се посочват всички касационни основания.
Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че въззивният съд не е изяснил правилно релевантните за изхода на производството факти, като не е разпитал свидетеля Р., не е допуснал биотехническа експертиза и по този начин се е лишил от възможността да определи по категоричен начин мястото на настъпване на удара.
Оспорва се направения доказателствен анализ, като се поддържа, че неправилно са ценени показанията на свидетеля Д., като не е съобразено неговото късно появяване, липсата на данни за съществуването му през първите три години на производството- все основания да се прецени, че показанията му са манипулирани от пострадалите и не трябва да бъдат кредитирани.
Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че решаващият съд е провел абсурдно (според защитата) кратко съвещание и е произнесъл веднага след това присъдата си. В подкрепа на това оплакване се посочва и това, че не е било предоставено копие от присъдата на подсъдимия и защитника му.
Като нарушаване на материалния закон се сочи неправилното осъждане на подсъдимия П. и изводите на решаващия съд за това, че той е осъществил нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
Оспорват се и изводите на съда по отношение на анализа на приетите по делото авто- технически експертизи, като се поддържа, че неправилно съдът е разсъждавал за това какви са щели да бъдат последиците от удара, ако е бил нанесен с по- ниска скорост. Този аргумент е посочен като подкрепящ извод за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че неправилно съдът не е отчел промяната в редакцията на разпоредбата на чл.343 НК към момента на извършване на престъплението, като не е съобразил липсата на посочен специален минимум на наказанието.
С тези аргументи се поддържа оплакване, че определеното на П. наказание е явно несправедливо.
На тези основания се предлага, при условията на алтернативност се предлага атакуваната присъда да бъде изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или същата да бъде изменена, като бъдат намалени наложените на подсъдимия наказания.
В касационното съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба и допълнението към нея на основанията, отразени в тях. Моли да бъде отменена въззивната осъдителна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна, а атакуваната присъда да бъде оставен в сила. Поддържа, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства и конкретно от показанията на свидетелката Н. се установява, че пострадалият пешеходец се е намирал на пешеходната пътека към момента на удара и подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в извършването на което е обвинен.
Твърди се, че непосредствено преди произшествието П. не е контролирал мотоциклета и това е било причина той да не може да спре и да пропусне пострадалия.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че изводите на въззивния съд почиват на верен анализ на доказателствените материали и правилно установена фактическа обстановка по делото. Правилно е приложен и материалния закон. Предлага се атакуваната присъда да бъде изцяло потвърдена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Касационната инстанция сподели напълно възприетите от въззивния съд факти по делото. Решаващият съд е направил задълбочен и верен анализ на всички доказателствени материали и на основата му е установил правилно релевантните за изхода на наказателното производство факти.
Касационният съд не може да сподели оплакването, че са кредитирани само тези доказателствени източници, които подкрепят обвинителната теза. Напротив, анализирани са всички относими към предмета на производството доказателства и правилно са били кредитирани показанията на свидетелката Н. и частично са отхвърлени тези на свидетелката А.- в частта им, относно мястото където е пресичал пострадалия Г. и където се е намирал към момента на удара.
Касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е отчел, че същественото за изхода на производството обстоятелство е това къде е настъпил удара- на пешеходната пътека или на разстояние 5-6 метра преди нея. Отношение към изясняването на този основен въпрос имат показанията на свидетелката Н. и тези на свидетелката А.. Правилно са били кредитирани тези, дадени от първата свидетелка, като е отчетено това, че тя се е намирала в непосредствена близост до случилото се, възприела е всички факти, настъпили непосредствено преди удара, разбрала е за удара, както и правилно ги е преценила, предвид това, че като водач на моторно превозно средство, е предвидила възникването на инцидента.
Правилно са кредитирани именно показанията на Н., като законосъобразно съдът не е кредитирал тези на А., като е отчел мястото където последната се е намирала и невъзможността да възприеме ясно мястото, където е Г. е пресичал и където е настъпил удара.
Показанията на свидетелката Н. се подкрепят и от тези на свидетеля Д., които по идентичен начин твърди, че е възприел началото на пресичането на пострадалия и в този момент той се е движил по пешеходната пътека.
Верни са изводите на първостепенния съд и по отношение на това, че липсва житейска логика и разумно обяснение за предприета евентуална рязка промяна на движението на пешеходеца към момента на достигане на осевата линия и след възприемането на движещия се сравнително бързо при условията на ускорение мотоциклет. Няма основание да се прецени, че в този момент Г. е променил траекторията си на движение и се е затичал по посока на мотоциклета.
Правилно съдът е отхвърлил вероятността той да е предприел подобно действие, като този извод е подкрепил и със заключенията на приетите в хода на производството експертизи, които установяват положението на тялото на пешеходеца към момента на инициалния удар. От тях се установява, че Г. е ударен странично- отдясно, а не е бил полуобърнат срещу посока на движение на мотоциклета (което би съответствало на твърдяното от подсъдимия негово движение).
Този анализ на доказателствата е дал основание да не бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Д. за мястото, където е възприел тялото на Г. след удара, като правилно са кредитирани тези на свидетелката Н., че то се е намирало до кофи за смет, след пешеходната пътека, а не както твърди свидетеля на самата нея.
При преценката на противоречивите гласни доказателства трябва да се отчете и това, че свидетелката Н. е напълно непредубедена, като добросъвестно дава информация единствено за фактите, които е възприела.
В тази връзка няма основание показанията и да не бъдат кредитирани, тъй като тя няма отношения, с която и да е от страните в наказателното производство и е равноотдалечена от тях.
Касационният съд не може да сподели оплакването на защитата, че неправилно не е разпитан като свидетел по делото д-р Р. (за който се твърди, че е бил на мястото на инцидента, непосредствено след произшествието). Разпита на този свидетел не би допринесъл съществено за изясняване на спорните въпроси по делото, тъй като той не е присъствал на произшествието, не го е възприел и няма основния да се приеме, че би дал полезна информация по този въпрос.
От друга страна всички възможни доказателства по отношение на мястото на настъпване на удара са събрани и правилно оценени. Ето защо не провеждането на разпит на сочения от защитата свидетел не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила.
Не може да бъде споделено и оплакването за неправилно кредитиране на показанията на свидетеля Д.. При внимателно запознаване с мотивите на атакуваната въззивна присъда може да бъде направен извод, че показанията на този свидетел не са ползвани от решаващия съд за изясняване на въпроси, включени в основания факт на доказване по делото. Той е споменат единствено по отношение на дадената от него информация за мястото на тялото на Г. след удара и в показанията му в тази им част не са кредитирани.
Касационният съд е категоричен, че не съществува пречка показанията на обсъждания свидетел да бъдат ценени, тъй като те кореспондират не само с тези на свидетелката Н., но и със заключенията на приетите съдебно- медицински и авто-технически експертизи. Това, че той е открит и посочен от една от страните в производството много след началото му, не може да е формално основание показанията му да бъдат игнорирани или преценени като недостоверни.
Независимо от изложеното, доколкото показанията на този свидетел не са ползвани, то оплакването, свързано с неговата предубеденост не може да бъде основание да се приеме, че с разпита му е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
На същите основания трябва да бъде преценено като неоснователно и оплакването за недопускане на био- техническа експертиза, която да установи движението на тялото след удара. Задачата на тази експертиза би била установяването на факти, които са били установени с гласни доказателства и допускането й би било безпредметно.
Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че защитата, в хода на процеса, не е правила доказателствено искане в тази посока и е недопустимо такова намерение да бъде демонстрирано едва с допълнението към касационната жалба.
Касационната инстанция категорично не споделя изводите на защитата, отразени в касационната жалба, че с провеждането от въззивния съд на съвещание в рамките на половин час е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В процесуалния закон липсва разпоредба, която да регламентира продължителността на съвещанието на съдебния състав, като предвид естеството на работата на въззивната инстанция посочения от защитата срок е напълно достатъчен да бъдат решение спорните въпроси по делото, същото да бъде обсъдено подробно и бъде изготвен въззивния съдебен акт.
Ето защо, прецененото от защитата, като недостатъчно време за извършване на тази процесуална дейност, не може да представлява съществено процесуално нарушение.
Доколкото с допълнението към жалбата е направено и оплакване за не представяне на препис от присъдата към момента на обявяването й, трябва да бъде посочено, че такова задължение за решаващия съд законодателя не е предвидил, респективно такъв препис не се предоставя в този момент на нито една от страните в производството.
Предвид всичко изложено касационният съд прие, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.
По оплакването за нарушение на материалния закон:
Единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за неправилно осъждане на подсъдимия П.. В касационната жалба и допълнението към нея не е съвсем ясно в какво конкретно се изразява оплакването, като са развити доводи в подкрепа на тезата, че произшествието е било непредотвратимо и се оспорват изводите на въззивния съд, относими към скоростта на движение към момента на удара, ако П. бе предприел аварийно спиране.
Всеки един от тези въпроси няма практическо отношение към въпроса за осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна.
Доколкото подсъдимият е управлявал моторното превозно средство без да съобрази, че наближава пешеходна пътека и без да пропусне намиращия се на нея пешеходец да премине той е осъществил нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП. За този извод няма значение дали П. е виждал пешеходеца и кога е могъл да го възприеме, тъй като за него е съществувало задължение при избирането на скоростта си за движение да избере такава, която му дава възможност да изпълни законовото си задължение.
Ето защо въпросите, свързани с това дали е имало спрели автомобили, които ограничават видимостта, каква е била скоростта на движение на пешеходеца или естеството на предприетите от подсъдимия действия, насочени към предотвратяване на произшествието, не са от значение за правилната правна квалификация на инкриминираното деяние.
В тази връзка въззивният съд вярно и подробно е изяснил правната природа на предприетите от П. действия, това че той сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието, както и това, че неговите действия са съставомерни, доколкото с тях той е нарушил правилата за движение по пътищата (това, което му е повдигнато като обвинение и други, за които обвинение липсва) и това нарушение е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пешеходеца Г..
Ето защо касационният съд прецени, че въззивната инстанция е квалифицирала правилно действията на подсъдимия и е приложела правилно материалния закон.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Правилно като смекчаващи отговорността на П. обстоятелства са ценени чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и доброто процесуално поведение, а като отегчаващи- многобройните предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и липсата на предприети от подсъдимия действия, насочени към предотвратяване на произшествието.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на П. е определено при превес на смекчаващите такива в размер на две години и шест месеца „лишаване от свобода”.
Законосъобразно е било наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години.
Касационната инстанция се солидаризира със становището на въззивния съд, че така отмерените наказания са съответни на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимия П.. Те са определени в рамките на предвиденото в разпоредбите на чл.343, ал.1, б.”б” НК и тази на чл.343г НК, като вида и размера им е достатъчен за постигане на целите на специалната и генералната превенция.
Правилно изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, тъй като са налице материално правните основания за това, а ефективното му изтърпяване не е необходимо за постигане на целите на чл.36 НК.
Определеният изпитателен срок е съобразен със законовите изисквания и данните за личността на подсъдимия.
Касационният съд не възприе оплакването на защитата, за това, че решаващият въззивен съд не е съобразил изменението на разпоредбата на чл.343 НК, настъпило между инкриминираната дата и постановяване на въззивния съдебен акт.
Действително санкционната част на чл.343 НК е променена, но и при предходната и при настоящата редакция на закона, наказанието „лишаване от свобода” е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Доколкото същото е справедливо и съответно на извършеното престъпление не са налице предпоставки за неговото коригиране.
Предвид изложеното касационната инстанция прие, че наложените на подсъдимия П. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и атакуваната присъда не трябва да бъде изменяна в тази й част.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда №9, постановена по ВНОХД №117/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, V въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.