3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 21.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №566/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4365/20.3.2012 г., подадена от В. К. Г. и Г. К. Г., и двамата от [населено място], приподписана от адв. Е. А., против въззивно решение №V-3/30.01.2012 г. по гр.д.№1884/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №789/05.8.2011 г. по гр.д.№6779/201 г. по описа на Бургаския районен съд, ІV граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявения от предявения от И. Ж. П. и П. Н. П., против В. К. Г. и Г. К. Г., за осъждане на последните да заплатят на ищците сумата 5802,72 евро, представляващи стойността на 175,84 кв.м идеални части от дворно място, съставляващо парцел ***-***, кв.** по плана на [населено място], област Б., действал към 1985 г., съгласно действащия регулационен план на [населено място], област Б., съставляващо УПИ ****-***, кв.** с площ 920 кв.м, и е уважил иска за посочената сума.
Въззивната инстанция е приела, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен за посочената сума, тъй като не е погасен по давност, предвид постановеното решение №1311/04.3.2009 г. по гр.д.№4217/2007 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о./бивше І г.о./. Посочено е, че това е основанието на иска, тъй като в Закона за собствеността, глава “Етажна собственост” няма норма, която да предвижда възмездност на редукция при определяне идеалните части от общите части етажните собственици, които са получили по-голям обем права върху дворното място от притежаваните преди учредяването на етажната собственост. Изложено е, че обратното, би означавало да се заеме незаконосъобразната теза, че законът допуска неоснователно разместване на блага при създаване на етажната собственост. Относно дължимото обезщетение е прието, че то следва да се определи на базата на пазарната цена за населеното място.
По смисъла на чл.284,ал.3, т.1 ГПК касационните жалбоподатели поставят правни въпроси относно допустимостта на предявения иск, относно началния момент,у от който започва да тече погасителната давност по чл.59 ЗЗД, както и дали е допустим иск за удовлетворяване на претенции за сметки между съделители, евентуално за уравняване на дялове при извършена делба, при условие, че е изтекъл петгодишния давностен период и възражение за изтекла погасителна давност е направено от заинтересованата страна. Поставя се и въпрос за това към кой момент следва да бъде определен размерът на дължимото поради обедняване обезщетение – към момента на обогатяването или към момента на предявяване на иска. Сочи се и съдебна практика и основания да допускане по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната от ищеца част.
Ответниците по исковата молба И. Ж. П. и П. Н. П. са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че касационната жалба е подадена в законния срок.
В. решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения иск.
На касационните жалбоподатели следва да бъде указано да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 228 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №V-3/30.01.2012 г. по гр.д.№1884/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта, с която В. К. Г. и Г. К. Г., и двамата от [населено място] са осъдени да заплатят на И. Ж. П. и П. Н. П., и двамата от [населено място], сумата 5802,72 евро, на основание чл.59 ЗЗД, както и деловодни разноски в размерна 212,85 лева, по касационна жалба, вх.№4365/20.3.2012 г., подадена от В. К. Г. и Г. К. Г., приподписана от адв. Е. А..
УКАЗВА касационните жалбоподатели в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 228 лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: