Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 22.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.04.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4180 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. и Д. Л. Д. срещу въззивно решение № 785 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1056 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което като е отменено първоинстанционно решение по извършване на съдебна делба по реда на чл.292 ГПК от 1952 г. (отм.), е постановено друго, с което допуснатият до делба имот: дворно място в [населено място] поле, с площ 2300 кв.м., с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв.м., е изнесен на публична продан, а допуснатият до делба имот : 2 /3 ид.ч. от дворно място в [населено място] поле, с площ 2400 кв.м. е изключен от делбената маса поради това, че до съставяне на разделителния протокол не е извършена делба с третото лице, притежаващо 1 /3 ид.ч. от него (съпругът на другата съделителка В. Г. Д.).
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Жалбоподателите не са обжалвали въззивно решение № 1075 от 01.09.2017 г., постановено на основание чл.193 ГПК (отм.), с което въззивният съд е уважил тяхната молба за допълване на въззивното решение и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени претенции на жалбоподателите по сметки за сумите 313.33 лева и 1188 лева. Това решение е влязло в сила.
Насрещната страна В. Г. Д. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Имотите са допуснати до делба между В. Г. Д., М. Г. Д. и Д. Л. Д. при квоти : 4 /6 ид.ч. в съпружеска имуществена общност за М. Г. Д. и Д. Л. Д. и по 1 /6 ид.ч. за М. Г. Д. и за В. Г. Д..
Първоинстанционният съд е извършил делба, като на основание чл.292 ГПК (отм.) е поставил в дял на съпрузите Доневи имота с площ 2 300 кв.м. с изградените в него две постройки и в дял на В. Г. Д. 2 /3 ид.ч. от имота с площ 2 400 кв.м., тъй като индивидуален собственик на останалата 1 /3 ид.ч. от този имот е нейният съпруг К. И. Д..
Въззивният съд е приел, че имотът с площ 2 400 кв.м. следва да се изключи от делбата на основание чл.283 ГПК (отм.), тъй като К. И. Д. е трето лице – чуждо на наследството и до съставянето на разделителния протокол не е извършена делба между него и наследниците (страните по делото, съделителите).
По отношение на имота с площ 2 300 кв.м. въззивният съд е приел, че не е установено той да е поделяем, поради което на основание чл.288,ал.1 ГПК (отм.) той следва да се изнесе на публична продан.
Касационно обжалване на решението в частта, с която имотът с площ 2 300 кв.м. е изнесен на публична продан следва да се допусне по въпроса: нарушени ли са принципите на извършване на съдебна делба на недвижим имот (дворно място) чрез изнасянето му на публична продан като неподеляем, без неподеляемостта да е установена от съда.?
Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че дворното място с площ 2 300 кв.м. ( с площ по кадастралната скица 2 436 кв.м. според вещото лице, скицата е на лист 265 от делото на РС) е неподеляемо, без да е прието заключение на вещо лице и въпреки събраните по делото доказателства, от които е видно, че дворното място не е урегулиран поземлен имот, две от границите му са улици (има лице на две улици), и дължината на тези две граници не се различава значително (съотношението е по-малко от 1 към 2), а постройките с посочени площи 55 кв.м. и 27 кв.м. се намират в ъгъла на дворното място по границите с двете улици (при което се поставя по-скоро въпросът не дали, а на колко дворни места може да бъде поделено дворното място с площ 2 300 кв.м.).
Въпросът е разрешен в противоречие с установената съдебна практика: в противоречие със съдебно решение № 39 от 13.02.2015 г. по гр.д.№ 4890 /2014 г. на ВКС, I г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че : в производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава с императивни правни норми, за чието служебно приложение е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът дали имотът – предмет на делбата е поделяем; въззивният съд е длъжен служебно, без искан на страните да назначи експертиза за поделяемостта на имота – предмет на делбата, ако такава експертиза не е била назначена и приета от първоинстанционния съд; в противоречие със съдебно решение № 23 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 4325 /2015 г. на ВКС, I г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че : съдът, който извършва съдебна делба има задължение служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми.
Този въпрос е част от по-широкия въпрос: кога един недвижим имот се изнася на публична продан, който съгласно установената съдебна практика е разрешен в следния смисъл: съгласно чл.69 ЗН всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно; публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем (решение № 634 от 04.10.2010 по гр.д. № 1378 /2009 г. на ВКС, I г.о., и решение № 224 от 21.11.2016 по гр.д. № 2378 /2016 г., на ВКС, I г.о. постановени на основание чл.290 ГПК).
Касационно обжалване на решението в частта, с която имотът с площ 2 400 кв.м., върху който между страните по делото е допусната делба на 2 /3 ид.ч., е изключен от делбата, не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на него не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите са извели материалноправния въпрос по приложението на чл.283 ГПК от 1952 г. (отм.), идентичен по съдържание с чл.345 ГПК от 2007 г.: когато само част от имота е наследствена, а друга част от имота е притежание на един от наследниците на друго правно основание, то разпоредбата на чл.283 ГПК намира ли приложение? за който жалбоподателите твърдят, че е разрешен в противоречие с т.4. ППВС 4 /1964 г.
Въпросът не е обуславящ, тъй като по делото е установена друга хипотеза – че 1 /3 ид.ч. от имота не е притежание на един от наследниците (съделителите, страните по делото) на друго правно основание, а е притежание на трето лице, което не е наследник и не е съделител.
Жалбоподателите следва да заплатят държавна такса по сметка на ВКС в размер на 390.83 лева за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 785 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1056 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която с него е изнесен на публична продан недвижим имот: дворно място в [населено място] поле, с площ 2300 кв.м., с идентификатор 87669.502.277, с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв.м.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 785 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1056 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която с него на основание чл.283 ГПК от 1952 г. (отм.) е изключен от делбената маса недвижим имот : 2 /3 ид.ч. от дворно място в [населено място] поле, с площ 2400 кв.м., с идентификатор 87669.502.284.
Указва и дава възможност на жалбоподателите М. Г. Д. и Д. Л. Д. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 390.83 лева (триста и деветдесет лева и 83 ст.) за разглеждане на касационната им жалба, като им указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2