Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
София, 28.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 206 /2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”а” ГПК/ отм./.
Г. Я. и В. Я. , и двамата от гр. С. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 637 от 09.07.2007 год. постановено по гр.възз.д.Nо 6/2006 год. на Благоевградския окръжен съд , В ЧАСТТА , с което отменено Решение Nо 286 от 18.10.2005 година по гр.д. Nо 135/2005 год. на Санданския районен съд по уважения положителен установителен иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ над 28/100 идеални части до размер от 1/3 идеална част за гаражи, таван , мазета , като общи части на сградата и е постановено ново решение , с което ревандикационният иск срещу жалбоподателите е уважен само за средното мазе и е отхвърлен е установителния иска за разликата до 1/3 идеална част от посочените помещение , В ЧАСТТА по отхвърлените установителни и ревандикационни искове. Поддържа се , че в обжалваните части решението на въззивния съд в неправилно, необосновани и незаконосъобразно, отменителни основание по см. на чл. 218б б.”в” ГПК /отм./.
С втора –самостоятелна касационна жалба Л. Т. М. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 637 от 09.07.2007 год. постановено по гр.възз.д.Nо 6/2006 год. на Благоевградския окръжен съд ,В ЧАСТТА с която са уважени исковете с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на среднозападното мазе, включващо и установителната част на иска и на 28/100 идеални части от подпокривното пространство. Поддържа се , че в обжалваната част решението на въззивния съд е отчасти недопустимо,в частта за среднозападното мазе, и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано, основания за отмяна по чл. 218 б.б”Б’ и б.”в” ГПК /отм./.
В срока по чл. 218г ГПК /отм./ не са постъпили писмени отговори от ответниците по касация.
По подадените касационни жалби, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна в обжалваните части и са процесуално допустими.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция , по жалбите на Г. Я. и В. Я. / в частта по отхвърлените им искове/, Л. М. / в частта по уважените искове/, Б. И. , Ц. И. , Ю. И. , К. И. , Г. К. и Х. К. в частта досежно собствеността на мазетата и при въведено и възражение за придобивна давност на мазетата по разпределението по договора за доброволна делба, е 1./ отменил решението на първата инстанция , В ЧАСТТА , с която е прието за установено по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ по отношение на ответниците/ Ю. Н. И., К. Б. И. ,Г. Н. П., Р. Б. П., Н. Г. П., А. Г. П. , Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И. , И. Н. М. и Л. Т. М., че Г. С. Я. и В. Г. Я. , като собственици на първия етаж от сграда- източна половина на близнак – етажна собственост на страните, построена в УПИ VII кв. 78 по плана на гр. С., са собственици на цялото северозападно мазе, както и на 1/3 идеална част от общите части на сградата, в т.ч. и тавана като подпокривно пространство / извън багажното помещение/ над 28/100 идеални части до 1/3 идеална част за северопзападното мазе и до 1/3 идеална част от общите части , в т.ч. таванско подпокривното пространство/ извън багажното отделение/ и е постановено ново решение , с което 2./ е прието за установено по отношение на всички ответници- собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост , че В. и Г. Я. са собственици на средно западното мазе , като 3./ е осъдил Н. Г. П. и А. Г. П. да предадат на основание чл. 108 ЗС владението на това помещение и 4 / е отхвърлил иска на Г. и В. Я. срещу Ю. Н. И., К. Б. И. ,Г. Н. П., Р. Б. П., Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И. , И. Н. М. и Л. Т. М. по чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/3 идеална част от приземния етаж на сградата /източен близнак,построена в УПИVII кв. 78 по плана на гр. С. и 5./ е отхвърлил иска на Г. и В. Я. срещу всички ответници – Ю. Н. И., К. Б. И. ,Г. Н. П., Р. Б. П., Н. Г. П., А. Г. П. , Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И. , И. Н. М. и Л. Т. М. да предадат владението на подпокривното пространство / извън багажното отделение/ над размера от 28/100 идеални части до 1/3 идеална част. и 6./ изцяло иска на Г. и В. Я. по чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/3 идеална част от общите части на сградата.
Решението на въззивния съд , с което е 2./ е прието за установено по отношение на всички ответници- собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост , че В. и Г. Я. са собственици на средно западното мазе , като 3./ е осъдил Н. Г. П. и А. Г. П. да предадат на основание чл. 108 ЗС владението на това помещение , е процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено.
През 2003 година с договор за покупко-продажба по НА Nо 13/2003 година, съпрузите Г. Я. и В. Я. придобиват от И. М. и Л. М. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от източната половина на масивна жилищната сграда-близнак, построена в УПИ –VII от кв. 78 по РП на гр. С., целия с площ от 540 кв.м.. Л. и И. М. , като прехврлители от своя страна се легитимират като носители на правото си на собственост на процесния първи етаж, ведно със северозападното помещение от мазето- НА Nо 154/1982 година.
На същата дата , между същите страни е подписан предварителен договор за покупко-продажба на обект от 5.5 кв.м.,- мазе , реално обособено, разположено над средния гараж, който да бъде сключен след смъртта на Н. и А. П. .
Към момента на продажбата през 2003 година жилищната сграда /сграда-източен близнак, построена в УПИ VII в кв. 78 по плана на гр. С. има три жилищни етажа, 4 етаж- тавански етаж с две жилища и таван –подпокривно пространство ,приземен етаж , в който се намират гаражи и зимнични помещения, преустроени в стаи за живеене и търговски обект, в режим на етажна собственост.
От правна страна няма спор ,че закупувайки етаж от сградата в режим на етажна собственост към 2003 година , Г. и В. Я. безспорно придобиват идеална част от общите части на сградата в онзи обем права от общите части на сградата, които имат техните праводатели И. и Л. М. . Към моментът на придобиване на правата на първия етаж в етажната собственост от В. и Г. Я. , съобразно правилата на чл. 40 ал.1 ЗС припадащата се част от общите части е в обем на 28 %, поради което и определения дял от 28/100 идеални части от общите части на сградата е правилно , обосновано и законосъобразно определен.
За да уважи , както положителния установителен иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ по отношение на всички страни -ответници и признае , че Г. и В. Я. са собственици на „средно западно мазе”/ по скицата на вещо лице-неразделна част от съдебното решение / , както и за да осъди Н. и А. П. да предадат владението на това помещение , на основание чл. 108 ЗС, окръжният съд е приел, че има заявени такива искове, както и че процесното мазе, като прилежащо складово помещение е било предмет на сделката по НА Nо 13/2003 година.
Данните по делото сочат , че с исковата молба , В. и Г. Я. , въпреки твърдението , че заедно с придобития етаж като самостоятелен обект, са придобили собствеността и на обект мазе , реално обособено, разположено над средния гараж , описано по НА Nо 154/1982 година на продавачите И. и Л. М. , формулираният петитум – че се заявява осъдителен иск за предаване собствеността по чл. 108 ЗС за 1/3 идеална част от общите части на сградата и за предаване на 1/3 идеална част от мазето, тавана и другите общи части на сградата , не дава основание да се приеме че са заявени ДВА ИСКА, като вторият е предявен само срещи А. и Н. П. и е осъдителен.
Релевираното възражения, че съдът е разгледал и се е произнесъл plus petitum по незаявен по делото иск, е основателно, поради което в тази част въззиното решение, на основание чл. 209 ал.1 ГПК /отм./следва да бъде обезсилено.
Доколкото могат да бъдат споделени правните изводи на съда , че след като по силата на една разпоредителна сделка, каквато е тази по обективирана с НА Nо 13/2003 година , заедно с главната вещ , приобретателите придобиват и нейната принадлежност- зимничното помещение – то това право може да бъде защитено с иска по чл. 108 ЗС- ако такъв иск би бил заявен с исковата молба на Г. и В. Я. и би бил доказана идентичността на мазето, фигуриращо като зимнично помещение по НА Nо 154/1982 година и това по НА Nо 13/2003 година.
Решението на въззивният съд , в който е отхвърлен иска на В. и Г. Я. за признаване право на собственост и предаване владението на срещу всички останали собственици в етажната собственост на основание чл. 108 ЗС , на 1/3 идеална част от приземения етаж на сградата- гаражи и мазета, като обща част на сградата , е правилно.
Изводът на съда , че приземеният етаж/ в който по проект са изградени три гаража- в източната част и 3 зимнични помещения- в западната част / без значение извършените по късно преустройства и промяна на функционалната им характеристика/ не е обща част на сградата , е законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 38 ЗС дава легална дефиниция , в хипотезите н сграда- етажна собственост, кои нейни части са общи части, като досежно етажите в които има изградени избени помещение, общи части са „….стълби, площадки, стени между избените помещения на отделните собственици …”. След като в приземния етаж , още с изграждането на сградата по плана от 1985 година са изградени 3 гаража/ а те дори инкорпорирани в сградата , винаги са самостоятелни обекти на правото на собственост/ и 3 мазета/ зимнични помещение/, и в резултата на извършено разпределение- Договор за доброволна делба на недвижим имот, със нотариална заверка от 1989 година /поправен с друг договор за доброволна делба от 23.01.2003 г./ всеки собственик е от етажната собственост е получил по едно от мазетата , като принадлежност към главната вещ по см. на чл. 37 ЗС т.е. към притежавания жилищен етаж, и по един гараж , то лисват каквито и да е основания да се приеме , че приземен етаж като такъв е обща на сградата и съсобствен на собствениците в етажната собственост, след като не е изграден като обща част по предназначение и не се явява обща част по естеството си.
Релевираните с касационната жалба на Г. и В. Я. доводи за нарушен чл. 188 ГПК/ отм./ поради липса на преценка на доказателствата по делото и необоснованост на съдебния акт са несъстоятелни,тъй като изводите на съда са съобразени както с фактите , така и с духа и разума на закона .
Неоснователно се релевира като основание за отмяна изводите на съда , с които се признава придобиването по давност на помещения – търговски и складови в приземния етаж именно поради факта , че нито едно от помещенията в този етаж не може да има характеристиката на обща част от сградата.
Решението на въззивният съд , в който е отхвърлен иска на В. и Г. Я. за признаване право на собственост и предаване владението на основание чл. 108 ЗС, на тавана – подпокривно пространство за разликата над 28/100 идеални части до претендираните 1/3 идеална част от общите части на сградата, е правилно.
Изводите на решаващият съд за обема на права на Г. и В. Я. от общите части на сградата са признати почиват на констатациите и изчисленията на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Правата на Я. са придобити през 2003 година от И. и Л. М. и тези права не могат да бъдат в по-голям обем от тези , придобити от праводателите им. Правилно съдът е съобразил, с оглед на настъпилите промени в собствеността и собствениците в етажната собственост по съгласие на всички собственици и съответни разрешения на органите за строителен надзор, че правата следва да бъдат определени с оглед на притежаваните самостоятелни обекти към момента на закупуване на жилището/ в т.ч. и двете жилища в таванския етаж/ и след като обосновано експертизата е определила , че припадащата се част на първия жилищен етаж е 28 % , то идеалната част е в изражение на 28/100 идеални части от общите части на сградата.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 209 ал. 1 ГПК / отм./ Решение Nо 637 от 09.07.2007 год. постановено по гр.възз.д .Nо 6/2006 год. на Благоевградския окръжен съд,В ЧАСТТА с която са уважени исковете на Г. С. Я. и В. Г. Я. с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ по отношение на Ю. Н. И., К. Б. И. ,Г. Н. П., Р. Б. П., Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И. , И. Н. М. и Л. Т. М., че Г. С. Я. и В. Г. Я. , като собственици на първия етаж от сграда- източна половина на близнак – етажна собственост на страните, построена в УПИ VII кв. 78 по плана на гр. С., са собственици на цялото средно западно мазе, намиращо се в призмения етаж на описаната сграда и на основания чл. 108 ЗС, срещу Н. Г. П. и А. Г. П. / починала и заместена от наследниците по закон- Н. П. , Ю. И. и И. М. /, като последните са осъдени да предадат владението му, като постановено plus petitum, по непредявен иск.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 637 от 09.07.2007 год. по гр. в.. д. Nо 6/2006 год. на Благоевградския окръжен съд, в останалите му обжалвани части по жалбите на В. и Г. Я. и отчасти по жалбата на Л. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :