5
Р Е Ш Е Н И Е
№270
София, 29 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар: Мариана Петрова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1141 /2016 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия О. И. А., срещу въззивна присъда № 217 от 15.09.2016 г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 3179/2016 г.
В касационната жалба и допълненията, направени по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, се поддържат доводи за нарушение на материалния закон поради отказа на втората инстанция да приеме, че извършената кражба е „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, както и да приложи чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, подсъдимият А. и неговият защитник поддържат жалбата. Акцентира се още, че съдът не е отчел многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства – ниската стойност на отнетите вещи и изразеното от подсъдимия съжаление. Отправени са алтернативни искания за преквалификация на извършеното по чл. 193, ал. 3 от НК, за приложение на чл. 9,ал. 2 от НК или да се намали наложеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че постановената от втората инстанция присъда следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
I. С присъда от 27.05.2016 г., постановена от Софийски районен съд по НОХД № 6929/2016 г., подсъдимият О. И. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева. Оправдан е по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК.
По протест на прокурора и по жалба на подсъдимия А. е било образувано ВНОХД № 3179/2016 г. С присъда №217/15.09.2016 г., постановена по това дело, е отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание между наложените по НОХД № 124/2015 г. по описа на Районен съд – Никопол и по настоящето дело, а именно – две години лишаване от свобода. Приведено е в изпълнение наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 17258/2012 г. по описа на Софийски районен съд.
II. Жалбата на подсъдимия А. е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият О. А. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В жалбата не се съдържат твърдения, че съкратеното съдебно следствие е проведено в разрез с процесуалните изисквания и против желанието на подсъдимия, а и такива нарушения не се установяват по делото. Несъмнено, възприемането на фактите от обвинителния акт в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК не лишава съда от възможността да направи преценка на обективните и субективни факти, признати от подсъдимия, и да им даде друга правна оценка, а именно, че деянието осъществява друг, по-леко наказуем престъпен състав, съответно да го оправдае, каквито искания се правят сега с касационната жалба за преквалификация на извършеното по чл. 194, ал. 3 от НК, съответно да се приложи чл. 9,ал. 2 от НК.
Основните доводи в подкрепа на възражението за нарушение на закона са за „маловажност на случая“.
Въззивният съд е изложил аргументирани съображения защо счита, че деянието, извършено от подсъдимия, не представлява маловажен случай на кражба по чл. 194, ал. 3 от НК. Преценката на съда е съобразена със задължителните указания, дадени с ППВС № 6/71 г, т. 7. Правилно въззивният съд е съобразил, че стойността на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретното деяние като „маловажен случай“, при това не определящ. В цитираната задължителна съдебна практика е дадено тълкувание в този смисъл – „ Възможно е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай“.
Действително стойността на предмета на престъплението е 150 лева, но останалите обстоятелства, свързани с характеристиката на изпълнителската деятелност и личността на дееца не дават основание да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Подсъдимият А. е злоупотребил с доверието на човек (свидетеля Д.), който му е предоставил възможност да придобие парични средства чрез полагане на труд, но той е предпочел да си ги набави по престъпен начин. Възползвайки се от временното отсъствие на свидетеля от търговския обект, за извършването на чийто ремонт е бил нает, подсъдимият, действайки дръзко и арогантно, е отнел намиращите се там вещи.
При решаването на въпроса дали е налице „маловажен случай“ следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, тоест не само обстоятелствата, свързани с обществената опасност на деянието, но и тези касаещи обществената опасност на дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало. Осъждан е три пъти, като извършването на престъплението по това дело е в изпитателния срок по предходна влязла в сила присъда. Посочените данни определят, че личността на подсъдимия е останала резистентна към възпиращото и превъзпитателно въздействие на определяните му наказания.
С оглед на посоченото следва да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че липсват данни, които да определят извършеното престъпление като „маловажен случай“.
Установената фактология по престъпната дейност и по данните за дееца, не позволяват извод за присъствие на условията за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9,ал. 2 от НК в коя и да е от двете визирани в закона хипотези. Правилен е изводът на въззивния съд, че в разглеждания случай цитираната разпоредба е неприложима.
Наложеното наказание не е явно несправедливо. То е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а по реда на чл. 58а от НК е редуцирано и подсъдимият следва да изтърпи една година лишаване от свобода. Ниската стойност на отнетите вещи и цялостното процесуално поведение на подсъдимия, спомогнало за установяване на обективната истина, са отчетени от въззивния съд като фактори, имащи значение при индивидуализацията на наказанието. Не се констатират смекчаващи обстоятелства, които да налагат намеса на касационната инстанция в насока на смекчаване на наказанието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 217 от 15.09.2016 г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 3179/2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.