Решение №270 от 6.4.2020 по гр. дело №3976/3976 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 270 /2019
гр.София, 06.04.2020 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 3976 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на „Провадинвест“ ООД, чрез адв. И. З. от АК – София, срещу въззивно решение № 72/04.06.2018 г., постановено от Варненски апелативен съд по въззивно гр.д. № 186/2018 г.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса каква част от земята на собственика може да ползва собственикът на постройките, който е правоимащ по чл. 27 ЗСПЗЗ, и има ли право на обезщетение собственикът на земята за това, че е лишен от правото да я ползва в този случай и при какви предпоставки, коя е приложимата материалноправна норма.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори:
Собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, след като не са придобили собствеността върху земята, върху която те са построени, дължат обезщетение на собственика й за ползване на незастроената част, изключая тази, нужна според чл. 64 ЗС за използване на постройката по предназначение. В последната не попадат огради, подземни и надземни комуникации, осветление, пътища (извън нужната площ за достигане до сградите) и прочие съоръжения. Казаното не изключва, при възникнала необходимост, да се осигурява достъп на суперфициаря за извършване на необходимата експлоатационна дейност, доколкото тези съоръжения обслужват и сградите в имота, но този достъп не е част от терена, нужен за обслужване на сградите в хипотезата на чл. 64 ЗС. Липсва нормативно определение на термините „достъп“ и „обслужване“ на сграда, както и липсват нормативи за определяне на прилежаща площ към сгради с нежилищен, а с производствено-стопански характер. Съдебната практика последователно приема, че достъпът до сградите следва да се разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им – като възможност да бъдат непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. Така че, достъпът следва да включва преминаване през терена за достигане до входовете на сградите, а също и достигане до фасадите им, като се вземе предвид предназначението и ползването на съществуващите сгради и особеностите на терена, при балансиране интересите на собственика на сградите и на собственика на земята.
Дължимото обезщетение се определя по правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд, размерът се изчислява на база средномесечния пазарен наем, който би получавал собственика за спорния период.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска
Ответникът по касация „ДРУЖБА-4“ ООД, чрез адв. Б. Х. и адв. Д. В. от АК – Варна, изразява становище в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивният Варненски апелативен, като потвърдил решение на първостепенния Варненски окръжен съд, e отхвърлил иска на „Провадинвест“ ООД против „ДРУЖБА-4“ ООД за заплащане на сумата в размер на 94 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, собственост на ищеца, зает от 87 броя оранжерии за периода от 22.07.2006 г. до 22.07.2008 г., на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2011 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че „Провадинвест“ ООД е собственик на реална част с площ от 63 дка от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], Варненска област, местност „У. м.“, представляващ ПИ № …, целият с площ от … дка и граници: ПИ № …, ПИ № …, ПИ № … и ПИ № …. Върху процесния имот са разположени 87 броя полиетиленови оранжерии, районно осветление, ограда, помпена станция, обслужващи улици, капково напояване, сондажен кладенец, паркинг, външен път, два броя ел.табла, помпа, фургон, филтърен блок, резервоар за вода, които са поставени там от „ДРУЖБА-4“ ООД. Последното е учредено от съдружниците – Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“, Земеделска кооперация „Труд“, Кооперация за производство и услуги „Съединение-95“, Земеделска кооперация „Тракия“, Земеделска кооперация за производство и услуги „З.“ и Земеделска кооперация „Въглен“, които са правоимащите по реда на чл.27 от ЗСПЗЗ при прекратяване на КЗС „Агрофирма Дружба“. Установено е също така, че кооперациите са собственици на всички изброени съоръжения, като въззивният съд приел, че те са трайно прикрепени към недвижимия имот и не представляват движими вещи.
Съдът приел, че ищецът е собственик на земята, която е закупил обременена с правата на собствениците на оранжерийния комплекс върху нея, поради което е длъжен да ги търпи. Собствениците на оранжериите, като част от този комплекс, имат право да ги държат върху земята и да се ползват от нея за нуждите на тези обекти съгласно чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 64 ЗС. Именно, защото цялата земя е заета от оранжерийния комплекс, ищецът Провадинвест“ ООД не може да извлича ползи от нея, включително чрез отдаването й под наем. С оглед на тези съображения, съдът е приел, че ищецът не е обеднял с лишаването му от ползването на земята за сметка на обогатяването на ответника, поради което и този елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД не е налице.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Направените касационни оплаквания във връзка с това кой е собственик на съоръженията върху имота на ищеца и те без основание спрямо него ли се държат върху земята, е преклудирано по настоящия спор, поради формирана сила на присъдено нещо по други влезли в сила съдебни решения. Така по гр.д. № № 8044/2003 г. на ВРС „Дружба-4“ ООД е осъдено да предаде владението върху спорната земя на „Провадинвес“ ОООД, на осн. чл. 108 ЗС, като изрично са изключени оранжерийните съоръжения. С влязло в сила решение по положителен установителен иск е прието за установено по отношение на „Провадинвес“ ОООД, че кооперациите учредители и съдружници в „Дружба-4“ ООД са собственици на тези съоръжения.
Без значение за материалноправния спор, а от там ирелевантни са касационните доводи относно това дали и как могат да придобият собственост върху терена правоимащите лица по чл. 27 ЗСПЗЗ. По делото нито се твърди, нито съдът е приел за установено, че ищецът е загубил собствеността върху земята, върху която е изграден оранжерийния комплекс. Няма твърдение, нито доказателства, че ответникът е изкупил по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ земята – застроена и незастроена.
Въззивното решение е постановено в противоречие с даденото от настоящия състав тълкуване по чл. 290 ГПК. Без значение при така предявения иск е дали незастроената част от имота би могла да се отдаде под наем. Пазарния наем за спорния период е база за определяне размера на обезщетението за неоснователното обедняване на собственика за сметка неоснователното обогатяване на ползващата страна по правилата на чл. 59 ЗЗД. Загубата на имущество поради неполучен наем е предмет на друг иск, какъвто по делото не е предявяван. Съдът в случая не установява какви ползи е загубил ищецът, както неправилно се е мотивирал въззивния съд. Предмет на преценка е наличие на неоснователно обедняване на ищеца за сметка неоснователното обедняване на ответника и такова е налице, щом ответникът ползва без основание изцяло или част от земя, собственост на ищеца.
Съдът, също така, неточно е приложил чл. 64 ЗС, като не е изяснил каква е незастроената площ, нужна конкретно за непосредственото обслужване на сградите и достъпа до тях, съответно остава ли свободната площ от терена, така, както е разяснено в отговора по чл. 290 ГПК. Налице е заключение на вещо лище, но то не съдържа детайлно посочване на тези площи – за достъп и непосредствено обслужване. Ето защо, за изясняването на този въпрос е необходима нова техническа експертиза.
При горните изводи обжалваният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменен. Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 72/04.06.2018 г., постановено от Варненски апелативен съд по въззивно гр.д. № 186/2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар