Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
София, 13.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 240 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС,и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
Х. И. Х. от гр. С. обжалва решението на Габровския окръжен съд,постановено на 16.11.2007г. по гр.д. № 262/2007г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Моли решението да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационната жалба М. И. М. изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за установяване наличието на грешка в кадастралната основа по реда на чл.53,ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
С обжалваното решение,постановено на 16.11.2007г. по гр.д. № 262/2007г. Габровският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР по отношение на Х. И. Х.,че при заснемането на кадастралната основа на регулационните планове на гр. С. през 1979г. и 1991г. неправилно е била заснета имотната граница между поземлени имоти № V* и ІХ-752 от кв.128 по плана от 1956г.,а по сега действуващия план с № V* и № V* от кв.73,като не е отразена действителната кадастрална граница по плана от 1956г. като права линия,а като начупена линия и допуснатото отклонение е довело до навлизане в имота на М. И. М. от западна страна с 1.22кв.м. и от източна страна с 8.18кв.м.,както е отразено на скицата към допълнителното заключение на тройната техническа експертиза,изготвена от в.л. Хр. Д. ,Г. Павлов и Хр. Х. и приложена на л.17 от делото, представляваща неразделна част от решението.
Прието е,че е налице изменение на вътрешната регулационна линия между процесните два имота по двата последни регулационни плана, одобрени през 1979г. и 1991г. като от права тя е станала начупена и реално съществуващата на място граница не отговаря на тази по първия регулационен план от 1956г.,когато е била права линия. Прието е,че действителната кадастрална граница е тази от 1956г.,отразена и в плана от 1965г.,като в резултат на това изменение има навлизане в имота на М. И. от западната страна с 1.22кв.м.,а от източната с 8.18кв.м.,като тази граница е била неправилно заснета.
Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо,но по същество неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон по отношение на последиците от установените по делото факти и обстоятелства /чл.53,ал.2 ЗКИР/.
Неоснователно е оплакването на касатора,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 05.11.2007г. въпреки,че в.л. Дренска и П. са участвували и при изготвянето на други експертизи по делото,които са дали различни заключения.
За да достигне до извода,че следва да бъде възприето заключението на тройната съдебно-техническа експертиза съдът е взел предвид всички обстоятелства,които е установено,че са обусловили различните констатации на вещите лица,участвували при изготвянето на другите,изслушани по делото експертизи-невъзможност за извършване на реално измерване и отчитане на вътрешната граница и използуване само на компютърни графики,които също могат да дадат отклонение при определяне навлизането в имота на М. И. Всички имащи значение по смисъла на чл.157,ал.3 ГПК/отм./ факти и обстоятелства са взети предвид от съда. Действително площта на двата имота по плана от 1956г. и по плана от 1979г. не е посочена от вещите лица,но това обстоятелство не е от съществено значение за настоящия правен спор, поради което само по себе си не би могло да обуслови неправилност на обжалваното решение.
Въз основа на заключението на изслушаната експертиза, установяваща местонахождението на границата между двата имота по плана от 1956г.,както и по следващите регулационни планове от 1965г., 1979г. и 1991г. обаче неправилно въззивният съд е приел,че е налице грешка в кадастралната основа,която следва да бъде отстранена по реда на ЗКИР.
Целта на производството по чл.53,ал.2 ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на собствеността,но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени,за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница между тези имоти съответствува на тази,която сочат действителните права на спорещите страни,тъй като изготвената и одобрена по предвидения в закона ред кадастрална карта следва да отразява действителното местоположение и площ на имотите,както и действителната граница помежду им. От съществено значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в кадастрален и регулационен план,но и доколко последващите промени в границата между имотите,вкл. и в последния действуващ кадастрален план,са били извършени в съответствие с изискванията на съответния териториално-устройствен закон или се дължат на допусната при нанасянето на границата грешка. В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е преценил естеството и правните последици на извършваните промени на вътрешната граница между имотите в периода от 1979г. до 1991г. и изцяло е игнорирал правното значение на обстоятелството,че именно тази граница е материализирана на място още преди влизане в сила на регулационния план от 1979г. и е съществувала в този си вид повече от 10 години.
Неправилно на първо място е прието,че промяната в регулационната линия между двата имота през 1979г. е станала без съгласието на собствениците на съседните имоти. Двата гаража в западната част на имотите са изградени с обща стена на сега съществуващата регулационна линия,като гаражът на Х. И. е построен след гаража на М. И. въз основа на издаден по предвидения от закона ред протокол за строителна линия №46/30.07.1971г. и не е установено нито се поддържа между страните да е съществувал спор по повод изграждането и местоположението й. Изграждането на тази стена,както и на общата стена между стопанските постройки в източната част от имотите по правилата на формалната логика не може да се приеме,че е извършено без съгласието на собствениците и на двата имота,в каквато насока е и изявлението на в.л. Г. П. в о.с.з.,проведено на 13.11.2007г. Този факт не е съобразен от въззивния съд. Не е съобразено и обстоятелството,че както вътрешната регулационна линия по плана от 1979г.,така и тази по плана от 1991г. съвпадат именно с преградните стени на гаража и стопанската постройки, че именно тази линия е материализирана и на място посредством тези преградни стени,както и че от влизането в сила на регулационния план от 1979г. до нанасянето на същата вътрешна граница в плана от 1991г.,която както вече беше отбелязано е материализирана и на място,са изминали повече от 10 години и регулацията от 1979г. е приета при изработването на плана от 1991г. като приложена.
Неправилно е прието,че е налице грешка в кадастралната основа по отношение на вътрешната граница между двата имота в посочения в решението на въззивния съд смисъл, като не е отчетено обстоятелството,че не винаги несъвпадането на границата по предходния регулационен и кадастрален план с границата по последния регулационен и кадастрален план сочи наличие на грешка в кадастралната основа. Поради това по реда на чл.218ж ГПК/отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество.
Нанасянето на различни граници не се дължи на допусната грешка ако това е станало по общо съгласие на собствениците на съседни имоти или ако тази граница е материализирана на място и парцелните граници по приложен регулационен план са нанесени като имотни,както в настоящия случай. Когато изменението на регулацията е извършено с оглед застрояването на съседните имоти и наличието на обща стена между намиращите се на границата постройки,за изграждането на която не е съществувал спор, не може да се претендира последваща поправка на границата с твърдението, че е налице грешка в кадастралната основа особено ако новата граница е материализирана на място и не е налице противопоставяне на собствениците на съседни имоти повече от 10 години,с оглед на което тази граница е приета като имотна при изработването на последния регулационен план.
В настоящия случай,както вече беше отбелязано, материализираната на място вътрешна граница минава по общите стени на изградените в съседните имоти гаражи и стопански постройки. Тази граница е нанесена в кадастралния и регулационен план от 1979г. и е съществувала в този вид към момента на изработването на кадастралния и регулационен план от 1991г.,поради което с оглед действуващата към този момент разпоредба на чл.33,ал.1 ЗТСУ парцелните граници на плана от 1979г. са приети за имотни. В съответствие с изискванията на действуващия към 1991г. териториално-устройствен закон /ЗТСУ/ в сега действуващия план е отразено съвпадане на регулационната линия и имотната граница като вътрешната граница между двата парцела по плана от 1979г. е нанесена като имотна и това нанасяне,както вече беше отбелязано,не е последица от грешка. Като отразяваща съществуващата на място граница,от материализирането на която в този й вид и нанасянето й в регулационния план от 1979г. до влизането в сила на регулационния план от 1991г. е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок,тази граница следва да се приеме за действителната имотна граница. И тъй като тази граница съвпада с нанесената в кадастралния план,въз основа на който е изработен сега действуващия регулационен план на населеното място,следва да се приеме,че не е налице твърдяната в исковата молба грешка в кадастралната основа. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 16.11.2007г. по гр.д. № 262/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. И. М. против Х. И. Х. иск за признаване за установено,че при осъществяване на промени в плана на гр. С. от 1991г. е допусната грешка на основните данни в кастралната карта и кадастралния регистър при нанасяне на вътрешната граница между имот №VІІ-1443 и имот №VІІІ-1443 от кв.73 и да се признае,че действителната регулационна линия е тази по плана от 1965г.
Председател:
Членове: