1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 30.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1625/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2896/ 14.06.2013 г. по г.д.№ 4749/ 2012 г. на Варненски районен съд и решение № 2547/ 4.12.2013 г. по гр.д.№ 2773/2013 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска на П. К. П., Я. Д. Р. и Р. Д. С. против Г. Г. С. за предаване владението на едно обслужващо помещение- тоалетна, на първия етаж на жилищна сграда в [населено място] [улица]. Със същото решение е прието за установено по отношение на Г. Г. С., че ищците са собственици на основание покупко-продажба и наследяване на първия етаж от жилищната сграда и на 24,50/ 208 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена.
Ответникът Г. Г. С. е подала касационна жалба срещу частта от решението, с която се приема, че ищците са собственици на 24,50/ 208 ид.ч. от дворното място. Твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът не се е съобразил с влязло в сила решение, според което ищците / респ.техните праводатели/ не притежават идеални части от дворното място. В тази връзка поставя и въпроса за служебно произнасяне от страна на ВКС относно допустимостта на обжалваното решение, тъй като спорът за собствеността на същия имот е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 972/ 1961 г., като страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение. Поддържат се и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по въпроса за придобиването по давност на идеални части от дворното място-възражение, направено от ответницата и отхвърлено от съда. Представят се р.№ 281/29.10.2012 г., р.№ 133/ 14.03.2011 г. и р.№ 55/ 22.02. 2012 г. на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, което сочи на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не т.2, както се твърди в изложението.
Ответниците оспорват жалбата като недопустима по чл.280, ал.2 ГПК с оглед цената на иска, както и поради отсъствието на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото, според заявеното в исковата молба, е за първия етаж от двуетажна жилищна сграда и за 24, 50/ 208 ид.ч. от дворното място, но се е концентрирал само относно въпроса за собствеността на претендираните идеални части от земята. При хронологичното проследяване на множеството промени в собствеността на имота е установено, че първоначален собственик е бил С. х. Х. Д., получил имота през 1931 г. като бездомник. Имотът се е състоял от дворно място от 208 кв.м., една жилищна сграда на 79, 50 кв. и втора жилищна сграда на два етажа. През 1956г. наследниците на С. х.Х. продават първата жилищна сграда на И. К. Р., ведно с 134, 50 ид.ч. от дворното място, на Н. и Л. К.- втория етаж и ? ид.ч.от дворното място, а през 1957 г. на Н. Ж. и М. Ж.- продават първия етаж от другата сграда с ? ид.ч. от дворното място.
Настоящите ответници са правоприемници на тези купувачи на отделни обекти от имота.
Тъй като сборът от прехвърлените им идеални части надхвърля площта на дворното място, по спор между купувачите И. К. Р. и Л. и Н. К. е установено с влязло в сила решение от 19.02.1962 г. по гр.д.№ 972/ 61 г. на Варненски народен съд, че първият приобретател- И. К. Р. е собственик на 134, 50 кв.м, а за ответниците, които са купили втори поред остават 73, 50 кв.м. в ид. части. В мотивите е посочено, че за третите по ред купувачи – Н. Ж. и Мита Ж., респ.за техните правоприемници Д. П. и П. К. Ж. не е останала свободна част от дворното място, която да са могли да придобият.
Въззивният съд е приел, че посоченото решение не го обвързва, тъй като двете дела имат различен предмет- по гр.д.№ 972/61 г. предмет е правото на собственост на ищците по това дело Л. и Н. К.- праводатели на ответницата, без да е постановен диспозитив и формираната сила на пресъдено нещо относно правата на праводателите на ищците по настоящото дело- Д. С. и П. К., които са били и ответници по спора. Посоченото в мотивите на решението, че тези лица не притежават никаква част от дворното място не е възприето като обвързващо съда заключение, с аргумент, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението, независимо от констатациите в мотивите към него относно други факти и права, които не са обхвани от предмета на спора.
За да уважи иска в посочения размер въззивният съд се е позовал на данните, че Л. и Н. К. са закупили имота не от всички наследници на първоначалния собственик, а видно от посоченото в нот.акт № 33/ 56 г. само от Х. Д. и Р. Д., без участието на Н. Д., от което е направил извод, че от останалите след първата продажба 73,50 кв.м. непродадена е останала частта на Н. Д. от 1/3 ид.ч., или от 24,50 кв.м. и съответно тя е могла да бъде придобита от купувача по третата продажба, извършена от наследниците, а именно на Н. Ж. и М. Ж., а от тях -на Д. С. и П. К., което обуславя признаването на ищците за собственици на тези 24,50 кв.м.
По този начин искът е уважен на предявеното първо правно основание, а именно придобиване на част от дворното място на основание извършените разпоредителни сделки и наследствено правоприемство. Не е уважено възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск с оглед разпоредбата на чл. 299, ал.1 и за идентичност на делата по чл.298, ал.1 и 2 ГПК, както и второто й възражение за придобито от нея право на собственост на същата идеална част от имота по давност. Не е разгледано предявеното като евентуално основание за собственост изтекла придобивна давност в лицето на ищците.
По довода за недопустимост на касационната жалба с оглед цената на иска по чл.280, ал.2 ГПК. Видно от исковата молба предмет на спора е бил първият етаж от къщата и идеална част от дворното място, с цена на спорната част от имота 8 991, 33 лв. С оглед на тази цена на иска, която надхвърля минимума от 5000 лв., жалбата е допустима, като допустимостта се преценява с оглед цената на целия имот, а не отделно за жилищната сграда и отделно на дворното място, тъй като предявеният иск е един, а не обективно съединени искове за отделни имоти.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос, който се поставя в изложението, е за допустимостта на въззивното решение и е свързан с довода, че съдът не е зачел влязлото в сила решение по гр.д.№ 972/ 61 г., което е довело до пререшаване на спор за собствеността на имота, който вече е бил разрешен и постановеното по него решение обвързва съда и страните по настоящото дело.
Видно от представените преписи от решението от 19.02.1962г. по гр.д.№ 972/61 г. страни по делото са били ищците Н. и Л. К.- праводатели на настоящата ответница, ответникът И. К. Р.- праводател на втория и третия ответник по настоящото дело- К. И. К. и Г. И. К., а в мотивите към решението е посочено, че ответници са били и Д. С. и П. К.- праводатели на ищците. Предмет на спора е бил каква идеална част от дворното място /идентично с имота по настоящото дело/ притежават Н. и Л. К..
С оглед на горните данни и предвид довода, че спорът по настоящото дело е решен с влязло в сила решение, което обвързва страните и техните правоприемници, съществува вероятност и следва да се провери дали обжалваното решение е допустимо или е постановено в нарушение на чл. 299, ал.1 ГПК, при което съгласно ТР № 1/ 2009г . на ОСГТК на ВКС касационната жалба се допуска до разглеждане и без да се излагат основания по чл.280, ал.1 ГПК или същите да се обосновават чрез представяне на съдебна практика по аналогични казуси.
Останалите правни въпроси, които се поставят в жалбата и свързаните с тях основания за допускане на касационното обжалване се отнасят до съществото на спора и следва да се разгледат след отговора на въпроса за допустимостта на решението.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2547/ 4.12.2013 г. по гр.д.№ 2773/2013 г. на Варненски окръжен съд по жалбата на Г. Г. С..
Указва на Г. Г. С. да внесе в седемдневен срок от съобщението и да представи в същия срок в съда документ за внесена държавна такса от 25 лв. по сметка на ВКС, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: