О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София 08.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6738/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Б. като пълномощник на В. Н. Г. и Г. С. Г., против решение № 1492 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 132/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Искането за допускане на касациионно обжалване на въззивното решение е мотивирано с твърдението, че същото противоречи на т.2 от ТР № 3/ 1993 г. на ОСГК на ВКС по въпроса кога следва да се счита приложен регулационният план, както и че с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. Б. З. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3920 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 164/2013 г. на Районен съд- Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Б. Й. З., В. Н. Г. и Г. С. Г., че при заснемането на регулационния план на [населено място] от 1990 г. е допусната грешка относно имотната граница между поземлен имот с идентификатор 501.615, собственост на С. Б. З., и поземлен имот с идентификатор 501.616, и че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място] от 1990 г. ищецът е бил собственик на 136 кв.м, а по отношение на И. С. З., Н. С. З. и П. Н. З. – че при заснемането на регулационния план на [населено място] от 1990 г. е допусната грешка относно имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 501.615 и 501.617, и че към момента на влизане в сила на регулационния план ищецът е бил собственик на 34 кв.м. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът С. Б. З. е собственик на имот с идентификатор 501.615 по кадастралната карта на [населено място]. Спорните площи съответно от 136 кв.м и 34 кв.м са били част от неговия имот към момента на заснемането/ изразът е непрецизен- има се предвид изработването/ на регулационния план от 1992 г. и са били придадени по регулация към имотите на ответниците, но регулацията не е била приложена чрез заплащането им на собственика. Поради това е приел, че в регулационния план от 1992 г. е била допусната грешка, тъй като спорните части погрешно били заснети към имотите на ответниците.
Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал.2 З. /в редакция преди изменението ДВ бр.49/2014 г./. Твърдението на ищеца С. Б. З. е било, че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени през 2004 г., изразяваща се в неправилното заснемане на части от неговия имот с площ 136 кв.м към имот с идентификатор 501.616 и на 34 кв.м към имот с идентификатор 501.617, съответно собственост на ответниците. В съответствие с тези твърдения е поискал от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място] е бил собственик на 170 кв.м, заснети към имоти с идентификатори 501.616 и 501.617, и че по отношение на тези 170 кв.м е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилното им заснемане към посочените имоти. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл относно правото на собственост на ищеца и относно наличието на грешка в кадастралната основа към друг минал момент, различен от посочения в исковата молба, който предхожда момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с повече от 10 години. Предвид това настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в обжалваната му част за проверка на неговата допустимост.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1492 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 132/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на В. Н. Г. и Г. С. Г., че при заснемането на регулационния план на [населено място] от 1990 г. е допусната грешка относно имотната граница между поземлен имот с идентификатор 501.615, собственост на С. Б. З., и поземлен имот с идентификатор 501.616, и че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място] от 1990 г. ищецът е бил собственик на 136 кв.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: