3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 132/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
гр. София, 11.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия Рикевска гр. дело № 132 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. М. Г., В. Л. Р. и С. П. Л. обжалват решение № 286 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 338/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация А. Д. В. и Д. С. В. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 279 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 5175/08 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е прието за установено, че М. Г. е собственик на 5/6 ид. ч. от първи етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ІV-7003 и е прекратил производството по делото в тази част. Отменил е решението в частта, в която е прието че М. Г. е собственик на 1/6 ид. ч. от втори етаж на сградата, като в отменената част е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, в което е прието за установено че В. Р. и С. Л. са собственици на УПИ ІV-7003, както и в частта в която в полза на В. Р. е постановено изкупуване на продадените от И. В. 1/6 ид. ч. от УПИ ІV-7003 и е прекратил производството в тази част. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част. В. съд е приел че установителния иск за собственост на втори етаж от жилищната сграда е допустим, тъй като ответникът твърди че е негов собственик. У. иск за първия етаж бил недопустим, тъй како липсва правен интерес. В исковата молба не се твърди че ответникът оспорва правата върху него, а и в отговора си той не твърди че е собственик на първи етаж. Затова е обезсилил и прекратил производството по установителния иск за първи етаж. По отношение на установителния иск за втория етаж съдът приел че към момента на продажбата И. В. имал права само върху 2/6 ид. ч. от втори етаж. П. сделка на целия етаж била непротивопоставима на ищците за 4/6 ид. ч, а не за 5/6 ид. ч., затова отменил първоинстанционното решение в тази част и признал за установено, че искът следва да бъде отхвърлен за 1/6 ид. ч., а в частта, в която искът е уважен за 4/6 ид. ч. от втори етаж, решението следва да бъде потвърдено. По отношение на установителния иск за собственост на дворното място съдът е обезсилил решението в частта, в която С. Л. е призната за собственик на 1/6 ид. ч., тъй като тя не е предявила такъв иск. В останалата част по този иск решението също следвало да бъде обезсилено, тъй като липсвал правен интерес от предявяване на иска. Ответникът не оспорвал правата на ищците върху процесните 5/6 ид. ч. Досежно иска по чл. 33 ал. 2 ЗС съдът приел че срокът е преклузивен и за него съдът следи служебно. Ищците не ангажирали доказателства за датата на узнаване на продажбата, затова и този иск бил недопустим, като решението следвало да се обезсили и в частта, в която съдът е определил сумата която трябва да бъде заплатена на ответника. Изложил е и съображения, че е недопустимо след подаване на исковата молба ищецът да предявява нови искове под формата на уточнения. Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 ГПК давала възможност на ищеца само да допълни исковата си молба, но не и като предявява нови искове. Дори съдът да е включил тези искове в доклада си, с него той не може да преодолее забраната на чл. 124 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос следва ли, когато не е налице спор между страните относно началната дата от която започва да тече преклузивния срок по чл. 33 ал. 2 ЗС, ищецът да ангажира доказателства за датата на узнаването или е достатъчно неговото твърдение, за да се обоснове извод за допустимост на иска по чл. 33 ЗС. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Настоящият състав счита, че въпросът не е съществен за спора, тъй като от различното му разрешаване не би се стигнало до друг резултат по съществото на спора. Действително, въззивният съд е разгледал въпроса как следва да се докаже датата на узнаване на продажбата, но решението в тази част е обезсилено не поради причина за недоказване на факта, а защото съдът е разгледал ненадлежно предявен иск по чл. 33 ал. 2 ЗС. С оглед на изложеното, не следва да бъде обсъждана практиката на ВКС в цитираната съдебна практика.
Формулирани са и въпросите допустимо ли е въззивният съд да обезсили решение на първоинстанционния съд по установителен иск за това че липсва правен интерес и допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. Настоящият състав счита, че няма основание за допустимост на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие досежно действията на съда тогава когато липсва правен интерес от иска. ВКС счита, че има основание да бъде допуснато касационно обжалване само по въпроса допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба, тъй като по този въпрос няма обнародвана съдебна практика.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 338/11 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на М. М. Г., В. Л. Р. и С. П. Л. в едноседмичен срок да внесат 300 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: