Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр. София, 11.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 75 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Д. Г. Д. от [населено място], за отмяна на решение № ІІ-68 от 1 юни 20011 г. и определение № ІІ-4360 от 14 септември 2011 г., постановени по гр.д. № 551 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г.
В молбата се сочи, че се иска оставяне в сила на решение на районния съд в гр. Бургас по същия спор в частта, в която се приема за установено, че Д. не дължи сумата от 346,65 лева на ответника, за която е издаден изпълнителен лист, а присъдените разноски в полза на ответника да се отменят изцяло; представените част от многобройни доказателства по опис, приложени към делото, не са анализирани от съда и трябва да се постанови друго, с което да се пресекат апетитите на монополиста да изнудва потребителя по документи с невярно съдържание, двойно плащане и рекет; ответникът е създал звена от служители, които съставят документи с невярно съдържание и звено за прекъсване на водоподаването с указания да не се легитимират; получени са писма за плащане на суми многократно по-високи от стойността на разходваната вода; в изпълнителните листи фигурират платени фактури, които се манипулират, че покриват разходи, лихви и др. недоказани суми извън сумата по изпълнителния лист; паралелно с изпълнителното производство след прекъсване на водоподаването ответникът започва да изпраща предупреждения, което е рекет-изнудване; в резултат ищецът е натоварен с разходи, няколко пъти по-високи от истинското задължение от 50-60 лева; ако законът е спазен, но е несправедлив, следва да се промени. Излага се хронология на спора и се посочват факти и доказателства, които не са взети предвид от съда: от сторени разходи от 1250 лева съдът признал само 116 лева, а на ответника 527 лева, което е несправедливо; съдът не разпоредил възстановяване на водоподаването; ВКС следва да се запознае с протоколи, становища на страните, писмени защити и т.н., за да прецени в коя част делото е опорочено; делото във въззивния съд е усложнено от юрисконсултите на ответника, но в решението и определението се търси защита на интересите на ответника, без да се вземе становище по неправомерно прекъснатото водоподаване; фактурите по изпълнителните листове са документи с невярно съдържание за парични претенции по неизвършени услуги и двойно плащане, което е престъпление; ответникът прекъсва водата на абонат, който си плаща разходите по банков път при висящо производство без участие на съдебен изпълнител, което е самоуправство, наказуемо по закона; с поправката на името на С. М. е фалшифициран документ за финансова изгода, което е престъпление; съдът не е взел предвид решение за воден спор между същите страни на същото основание, по което е доказано, че се представят фактури, но съдът приключва събирането на доказателствата; решението на съда е постановено на 1 юли 2011 г. и не е възможно в същия ден ищецът да е осведомен чрез адвоката си, та касационната жалба да е подадена със закъснение; решението по същество е писмена защита на ответната страна. Представят се под опис тридесет и седем документа и съдебни актове, представени и постановени по делото, както самият молител сочи.
В уточняваща молба от 13 март 2012 г. молителят сочи, че в хода на гр.д. № 4080 за 2009 г. на районния съд в [населено място] молителят поискал ответникът да представи уравнителна сметка, от която да се установи какви задължения са останали неплатени от С. М. до м. февруари 2005 г., след което от този месец собственик е синът й – молителят Д., но искането било оспорено от юрисконсулта на ответника – нямало такава практика и се иска ВКС да задължи ответника да представи исканата сметка за периода на двата изпълнителни листа, което е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е известно при решаването му, тъй като не е представено своевременно от ответника – основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; безспорно е установено, че има издадени два изпълнителни листа – първия срещу С. М. на стойност 346,65 лева по 10 бр. фактури, а вторият дублира тези фактури и прибавя още три броя с обща стойност 91,10 лева и се получава изпълнителен лист срещу молителя на стойност 438,65 лева, а изводът на съда по чл. 244 ГПК (отм.) е несъстоятелен, защото срокът за обжалване на акта за издаване на изпълнителен лист за длъжника още не е започнал да тече, и той ще започне да тече ако изпълнителният лист бъде предявен за изпълнение, поради което следва да се заключи, че ответникът е задействал изпълнително производство по изпълнителен лист по скрит начин, като е включил пълната му стойност от 346,65 лева във втория изпълнителен лист, което значи, че никога не може да задейства изпълнително производство по неправомерно издаден изпълнителен лист на починало лице, съдът не се е произнесъл по искането за обявяване на изпълнителен лист на починало лице за нищожен, не е ясно на какво основание окръжният съд отменя решението на районния съд за установяване, че молителят не дължи сумата от 346,65 лева при установена неистинност на документа – изпълнителен лист, издаден срещу починало лице – основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК; има престъпно действие на ответника като страна в процеса, на нейни представители и това е злоупотреба с права, тъй като паралелно със заведеното изпълнително производство започват действия срещу абонат, който не дължи сумата от 438,15 лева – безспорно платени са 145,99 лева и остават дължими 247,39 лева, а ответникът атакува абоната с предупреждение, че дължи сумата 736,44 лева ако не започне погасяване на 30% по споразумение ще спре водоподаването без второ предупреждение и това е рекет, който по закона се таксува за престъпление, престъпно действие – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. предпоследно ГПК, а и рекетът е приложен, защото водоподаването е спряно. В допълнителна молба от 29 март 2012 г. молителят сочи, че съдът следва да се произнесе има ли престъпни действия самоуправство и рекет, приложени от ответника срещу молителя, който без договор, без правно основание налага наказателна мярка спиране на водоподаването към къщата на абоната; съдът следва да се произнесе и допустимо ли съдът да откаже обезпечителна мярка по искане “възстановяване на водоподаването” с мотив, че не било доказано водоподаването да е прекъснато, а след като това е доказано, окръжният съд не наложил “възстановяване на водоподаването”, тъй като не било поискано спиране на водоподаването.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Т., чрез юрисконсулт Д. З., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за нередовност на молбата за отмяна, недопустимост поради пропускане на преклузивните срокове, както и за нейната неоснователност.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
За да постанови съдебните си актове въззивният съд приел, че при наличие на признание от страна на ответното дружество, че част от задължението е платено, то искът за сумата общо от 145,99 лева е основателен и доказан; за останалите дължими суми за процесния период ищецът не доказал, че ги е платил – представен касов бон и плащания по банков път и фактури не касаят плащания във връзка с изпълнителния лист; възражението за изтекла погасителна давност е сторено след преклузивния срок; не се ангажират доказателства за служебно начислени количества вода; решението в частта, с която районният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за сумата от 346,45 лева, предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 113/2006 г., е недопустимо – в исковата молба се твърди, че не дължи поради плащане сумата от 438,15 лева по изп.д. № 536/07 г. на ЧСИ Р. С.; отрицателен установителен иск за сумата 346,45 лева отделно от 438,15 лева не е бил предявен, за първи път е заявен с молба за уточняване на иска и представлява нов иск, който не е редовно предявен и приет от съда; изпълнителният лист по ч.гр.д. № 113/2006 г. не е предявен за изпълнение; документите за извършено плащане на вода, приложени към исковата молба, са по фактури, които не са включени в периода, за който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 36/2007 г.; без значение е и плащане, извършено по време на изпълнителното производство, тъй като то евентуално би било взето предвид от съдебния изпълнител; разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не намира приложение в случая – присъдените мораторни лихви са такива по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и се дължат на основата на забавено изпълнение, а не са договорни. Съдът обезсилил първоинстанционното решение и решение за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която е отхвърлен искът на Д. против [фирма] Б. за приемане за установено, че не дължи сумата 346,45 лева по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 113/2006 г. на районния съд в [населено място], мораторна лихва върху нея от 18 ноември 2006 г. и разноски; в останалата част първоинстанционното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка е отменено и е прието за установено спрямо ответника, че Д. Д. не дължи сумата от общо 145,99 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по изброени фактури, ведно с мораторна лихва върху нея от 5 октомври 2007 г. до окончателното изплащане и разноски, отхвърлен е предявеният установителен иск в останалата част до пълния размер от 438,15 лева, мораторни лихви от 5 октомври 2007 г. и разноски, ответникът е осъден да заплати на Д. 116 лева разноски, а Д. – да заплати на ответника 527 лева разноски. С определението си въззивният съд по искането по чл. 248 ГПК приел, че молбата е просрочена – постановеното решение на 1 юни 2001 г. е окончателно, а молбата за изменението му е подадена на 11 юли 2001 г.
Молителят сочи основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2, пр. първо и предпоследно ГПК.
По първото посочено основание заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
В случая молителят твърди именно предпоследната посочена хипотеза. Сочи се, че в хода на първоинстанционното дело молителят поискал ответникът да бъде задължен да представи уравнителна сметка, от която да се установи какви задължения са останали неплатени от покойната му майка до момента на смъртта й, но процесуалният представител на ответника се възпротивил с възражението, че нямали такава практика. Иска се ответникът да бъде задължен да представи сметка за периода на двата изпълнителни листа, което е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е известно при решаването му, тъй като не е представено своевременно от ответника.
Със „становище” без дата на получаването му от съда, приложено в първоинстанционното дело на стр. 223-225, молителят-ищец прави искане ответникът да представи изравнителна сметка по периодите на плащане на разходвана и отведена вода, установени от експертизата. В съдебните заседания от 2 декември 2009 г., 27 януари 2010 г. и 26 май 2010 г. изравнителната сметка е спомената само в първото посочено заседание от ищеца във връзка с твърдението, че вещото лице трябва да направи изравнителна сметка, на което вещото лице е посочило, че не е имало поставена такава задача. В експертното заключение от 18 януари 2010 г. въпросът с изравнителните сметки не е третиран, тъй като не е бил поставен от ищеца. Нито в писмените бележки пред първата инстанция, нито във въззивната жалба е посочен пропускът на съда да се произнесе по стореното искане. Със средствата на отмяната не може да се преодолее бездействието на молителя да ангажира необходимите доказателства в съответствие с твърденията си. Ето защо по това искане молбата е неоснователна.
Поддържа се основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК с твърдението, че неправилно въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 346,65 лева, която е по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 113/2006 г. на районния съд в [населено място] и не е ясно на какво основание това решение е отменено – не случайно съдът развива хипотезата на чл. 244 ГПК (отм.), без да уточни, че се касае за издаден изпълнителен лист срещу починало лице.
Законът допуска заинтересованата страна да претендира отмяна на влязло в сила решение в случай, че по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В разглеждания случай молителят поддържа изрично първото предложение – по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ. От твърде неясното изложение може да се заключи само, че се поддържа неистинност на въззивното решение. Молителят не е представил доказателство по императивното изискване на закона – твърдяната неистинност на документ да е установена по надлежния съдебен ред, с влязъл в сила съдебен акт – решение или присъда, с който да е установена съответната неистинност. Подобно установяване, доколкото такава изобщо може да се твърди относно съдебно решение, не може да се извърши в рамките на производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Ето защо, независимо от значимостта на спора за молителя и оплакванията му срещу въззивното решение, посочените от него доводи не могат да доведат до отмяна на атакуваното решение на посоченото от молителя основание.
На трето място се твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. четвърто и пето (макар молителят да е посочи предложение предпоследно) ГПК – наличие на престъпно действие на ответника и на негов представител, изразило се в започване на действия срещу абоната, който не дължи сумата от 438,15 лева, тъй като е безспорно установено, че частично са платени 145,99 лева, а останалата сума от 247,39 лева е спорна и с предупреждение за спиране на водоподаването, ако не се започне погасяване на дълга, без второ предупреждение, което е рекет; рекетът е приложен, защото водоподаването е спряно. И за това сочено основание важат изложените по-горе мотиви относно необходимостта престъпното действие, и то във връзка с решаването на делото, да е установено по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, когато са налице основанията за такъв иск. В разглеждания случай молителят се домогва да установи, че ответникът и негов представител са осъществили престъпление спрямо него, но евентуални свои права в това отношение той може да реализира по друг ред.
На последно място, молителят не е посочил каквито и да е основания за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК на определение № 4360 от 14 септември 2011 г., поради което искането и в тази му част следва да се прецени като неоснователно.
Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да му се присъдят 50 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. Д. от [населено място] за отмяна на решение № ІІ-68 от 1 юни 20011 г. и определение № ІІ-4360 от 14 септември 2011 г., постановени по гр.д. № 551 по описа на окръжния съд в Бургас за 2011 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: