Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
София, 13.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 292 от 2008 година,образувано по описа на ВКС,І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Г. Н. М. от гр. Д. обжалва решението на Силистренския окръжен съд, постановено на 02.10.2007г. по гр.д. № 131/2007г. в частта,с която е обезсилено първоинстанционното решение,с което О. И. О. е осъден да й заплати сумата 1080лв. обезщетение за лишаване от ползуване,в частта,с която решението на първоинстанционния съд по предявените от О. И. О. искове е отменено и вместо това Г. Н. М. е осъдена да заплати сумата 3458лв.,представляваща увеличената стойност на недвижим имот,находящ се в гр. Д. и сумата 1280лв.,представляваща стойността на направени от него разходи за запазване на същия имот. Поддържа,че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК /отм./. Моли в тези части решението на въззивния съд да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,респ. спорът бъде решен по същество,като предявените срещу нея искове бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационна жалба О. И. О. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./ и отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./. В частта,с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено,както и в частта по предявения от О. И. А. иск за заплащане на подобренията,довели до увеличаване стойност на имота,находящ се в гр. Д. същата е и допустима. В частта,с която Г. Н. М. е осъдена да заплати на О. И. А. сумата 1280лв.,представляваща стойността на направени от него разходи за запазване на имота обаче постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване,тъй като цената на предявения иск е под предвидения в чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./ размер. Предявеният иск за заплащане стойността на извършени в имота ремонти за запазването му от погиване е с цена 3000лв.,поради което в тази част подадената от Г. Н. М. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Г. Н. М. е предявила срещу О. И. А. иск за предаване владението на недвижим имот,находящ се в гр. Д. и представляващ УПИ *Х-878 в кв.41 по плана на града,ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ от 98кв.м.,полумасивна жилищна пристройка с площ от 32кв.м. и паянтова стопанска сграда,като в частта,с която въззивният съд се е произнесъл по така предявения иск решението не е обжалвано и е влязло в сила. По реда на чл.104 ГПК/отм./ О. И. А. е предявил срещу Г. Н. М. иск за заплащане на сумата 6000лв.,представляваща стойността на извършени от него подобрения в имота в периода от 1999г. до 30.07.2006г. От страна на Г. Н. М. е заявено възражение за прихващане със сумата 2000лв.,представляваща обезщетение за лишаване от ползуване на същия имот за периода от 09.10.2003г. до 09.10.2006г.
С обжалваното решение,постановено на 02.10.2007г. по гр.д. №131/2007г. Силистренският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080лв.,представляваща обезщетение за ползуване на имота за периода 09.10.2003г.-09.10.2006г. поради непредявяване на искова претенция от такъв характер и поради недопустимост на подобно искане като възражение за прихващане. Решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която е отхвърлен предявения от О. И. А. насрещен иск за сумата 3458лв.,представляваща стойността на извършени в имота подобрения,с които стойността на имота е увеличена и вместо това Г. Н. М. е осъдена да заплати тази сума ведно със законната лихва от деня на предявяването-20.09.2006г. до окончателното изплащане и сумата 504.68лв.,представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.
Прието е,че претенцията на Г. Н. М. за заплащане на сумата 2000лв. обезщетение за лишаване от ползуване е заявена като възражение за прихващане,с оглед на което е недопустимо да бъде присъждана с диспозитив и освен това възражението не е надлежно прието за разглеждане от съда.
Прието е,че имотът,находящ се в гр. Д.,е придобит през 1999г. /н.а. №34,том ІІ,н.д. №725/1999г./ на името на Г. Н. М. по време на фактическото съжителство между страните и тъй като страните нямат сключен брак,този имот се явява нейна индивидуална собственост. Раздялата помежду им настъпила през м.юли,2006г.,когато Г. Н. М. напуснала имота,а със съдействието на РП-Дулово на 09.10.2006г. О. И. А. е отстранен от имота. Прието е,че при закупуването имотът е бил в лошо състояние и от О. И. А. са извършени редица ремонтни работи,като част от тях представляват подобрения,които увеличават стойността на имота. О. И. А. обаче няма качеството нито на добросъвестен,нито на недобросъвестен владелец,а на държател, поради което е прието,че отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на водене на чужда работа без пълномощие,тъй като извършените от него дейности са със знанието,съгласието и поощряването на Г. Н. М.. Прието е,че е налице обедняване със сумата 3564лв.,представляваща стойността на доказаните подобрения към момента на извършването им. Възражението на Г. Н. М.,че с инвестирането в подобренията О. И. А. е изпълнявал нравствен дълг към нея и тя не дължи връщане по смисъла на чл.55,ал.2 ЗЗД е прието за неоснователно,тъй като имотът е нейна собственост,а О. И. А. има нравствен дълг само по отношение на децата.
Възражението за прихващане с претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване,направено от Г. Н. М.,е прието за недопустимо,тъй като не е налице изискуемост и ликвидност на тази приетенция към момента на нейното предявяване-доказването на размера и основателността й е било предмет на производството по делото.
Постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо. В частта,с която е обезсилено първоинстанционното решение,с което О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползуване същото е правилно.
Както правилно е прието в обжалваното решение,съдът дължи произнасяне със самостоятелен осъдителен диспозитив само по претенция, която е заявена като искова по предвидения в процесуалния закон ред. Посредством възражение за прихващане може да се постигне само отхвърляне на предявена насрещна претенция,респ. уважаването й в по-малък от заявения размер. Недопустимо е обаче страната,срещу която по предявен от нея осъдителен иск като защитно средство е заявено възражение за прихващане,да бъде осъдена да заплати на направилото възражението лице сумите,за които е прието,че възражението е основателно. В тази част постановеното от въззивния съд решение е правилно и на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
В частта,с която Г. Н. М. е осъдена да заплати на О. И. А. сумата 3458лв.,представляваща стойността на извършени от него подобрения в имота,обжалваното решение е неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,изразяващи се в необсъждане на надлежно наведени от ответника по така предявения иск възражения за давност и прихващане.
Следва да се отбележи,че предявената от О. И. А. претенция правилно е квалифицирана от въззивния съд с оглед на обстоятелствата,че същият няма качеството владелец,но пък подобренията са извършени в имота със знанието,съгласието и поощрението на собственика. Правилно е прието, че в тази хипотеза следва да бъде присъдена сумата,с която налице обедняване на извършилото подобренията лице. Неправилно обаче е прието, че не следва да бъде разгледано направеното от Г. Н. М. възражение за прихващане със сумата 2000лв.,заявена като обезщетение за лишаване от ползуване.
Действително претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване не е установена по размер,нито е доказана по основание към момента на нейното предявяване и доказването на размера и основателността й е било предмет на производството по делото. Изискването на чл.103,ал.1 ЗЗД за изискумост и ликвидност на вземането,с което се иска да бъде извършено прихващане обаче касае само извънсъдебното прихващане,чийто ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл.104,ал.1,изр. първо ЗЗД. Възражението за прихващане,заявено по реда на чл.221,ал.2 ГПК/отм./ е допустимо и когато вземането не е ликвидно. В тази хипотеза прихващането настъпва, след като влезе в сила решението,с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост,от който момент същото става ликвидно. Поради това при направено възражение за прихващане съдът е длъжен да се произнесе дори вземането да не е ликвидно към момента на предявяване на възражението.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл и по направеното от Г. Н. М. възражение за изтекла погасителна давност. Допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в”ГПК/отм./,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се произнесе по основателността на предявения иск и с оглед направените от Г. Н. М. възражение за прихващане и възражение за изтекла погасителна давност.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението,постановено на 02.10.2007г. по гр.д. № 131/2007г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от О. И. А. иск за заплащане на сумата 3458лв., представляваща извършени от него подобрения,с които е увеличена стойността на УПИ *Х-787 в кв.41 по плана на гр. Д. и построените в него сгради и вместо това Г. Н. М. е осъдена да заплати тази сума,ведно със законната лихва от деня на предявяването-20.09.2006г., както и сумата 504.68лв. направени по делото разноски и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Силистренския окръжен съд в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 02.10.2007г. по гр.д. №131/2007г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта,с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд,в частта,с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080лв.,представляваща обезщетение за ползуване на имота за периода 09.10.2003г.-09.10.2006г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. Н. М. касационна жалба срещу решението,постановено на 02.10.2007г. по гр.д. №131/2007г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд Г. Н. М. е осъдена да заплати на О. И. А. сумата 1280лв., представляваща стойността на направени от него разходи за запазване на процесния имот,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от деня на предявяването-20.09.2006г.
В частта,с която касационната жалба на Г. Н. М. е оставена без разглеждане настоящият с. акт подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: