Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр. София, 09 декември 2016 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1132 по описа за 2016 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. И. М. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Враца, № 29 от 15.09.2016 г, по ВНОХД № 197/16, с която е отменена оправдателна присъда на Районен съд, гр. Мездра, № 14 от 29.03.2016 г, по НОХД № 347/15, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 11.04.2015 г в [населено място], е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, с оглед на което и на основание чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно чрез настаняване в затвор, при първоначален „строг” режим.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, че са игнорирани показанията на св. Г. М., заявил, че той е управлявал автомобила, че неправилно е дадена вяра на показанията, депозирани от служителите на МВР: св. И. И. и св. Ц. И., че не е следвало да бъдат отхвърлени показанията на св. Р. от съдебната фаза, че материалният закон е приложен неправилно.
С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на жалбоподателя.
В съдебно заседание на ВКС жалбоподателят или негов представител не вземат участие и не изразяват становище по жалбата.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е направил анализ на доказателствените източници, като е спазил процесуалните изисквания и правилата на формалната логика, тоест, правилността на формираното вътрешно съдийско убеждение по релевантните факти е гарантирана.
Приобщените показания на св. Р. от досъдебното производство са кредитирани, тъй като е констатирано, че твърденията му са последователни и логични, не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират на фактите, изяснени чрез други, заслужаващи доверие доказателствени източници, изводими от показанията на полицейските служители, ангажирани със случая. Правилно са отхвърлени показанията на св. Р. от съдебната фаза, с които е направен опит да се „помогне” на защитната теза, тъй като е констатирано, че заявеното пред съда е непоследователно, нелогично и съдържа съществени вътрешни противоречия. При анализа на кредитираните гласни доказателства е изяснено, че на инкриминираната дата, св. Р. е бил в дома си, където е употребил голямо количество алкохол, заедно с подсъдимия, който му е гостувал със семейството си. През цялото време автомобилът на свидетеля е бил паркиран на улицата, с оставен ключ за привеждането му в движение. Късния следобед, подсъдимият подкарал автомобила, без да получи разрешение. Пристигнал в [населено място], където граждани забелязали, че управлява без необходимата координация. По техен сигнал, на място били изпратени служителите на РПУ, Роман: св. И. И. и св. Ц. И.. Те се опитали да спрат автомобила, но не успели, тъй като водачът не се подчинил. Тогава забелязали и познали подсъдимия, когото познавали от по-рано, но след като узнали, че автомобилът е на св. Р., се отправили към неговия дом. Пристигнали и заварили домакина в явно нетрезво състояние, но не и госта / подсъдимия /, който бил излязъл. На Г. М. били съставени актове за нарушения на правилата за движение, допуснати при управление на автомобила на инкриминираната дата. Издадените впоследствие наказателни постановления били отменени от съда. В хода на процедурата по ЗАНН, пред св. Н. и св. П., жалбоподателят не възразил, че друго лице е управлявало автомобила.
При съвкупния анализ на приобщените показания на св. Р., на показанията, депозирани от св. И. И., св. Ц. И., св. Н. и св. П. / последните двама, косвено установяващи релевантния факт кой е управлявал /, е изведен верният извод, че жалбоподателят е управлявал автомобила, а не неговият брат / св. М. /, чиито показания правилно са отхвърлени като недостоверни и опровергани от изброените доказателствени източници. На следващо място, неоснователно е възражението на защитата, че свидетелите не са имали обективна възможност да познаят водача. Правилно въззивния съд е приел, че такава възможност е съществувала, който извод произтича от писмените доказателства: справка от Астрономическия справочник за 2015 г, според който описаните от свидетелите събития са се случили в светлата част от денонощието / преди падането на мрака /, и справка от администрацията на Община, Р., че на съответното място е имало работещо улично осветление.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя доказателствените изводи на въззивния съд и също счита, че събраните доказателства, уличаващи жалбоподателя, формират надлежна основа за неговото осъждане. В посочената хипотеза, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице, откъдето следва, че липсва необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените релевантни факти обвързват подсъдимия с извършеното престъпление по чл. 343 в, ал. 2 НК, каквато правна квалификация е възприета по делото. При тази хипотеза, не са налице условията по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за деяние, което не съставлява престъпление /, поради което не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя от настоящата инстанция.
По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Врачански окръжен съд № 29 от 15.09.2016 г, по ВНОХД № 197/16.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: