О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 14.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1362 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. А. и М. В. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Б., постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№267/2010г. в частта,с която предявеният срещу тях от Р. Г. А. ревандикационен иск е уважен и по насрещна касационна жалба на Р. Г. А. срещу постановеното от Окръжен съд-Б. решение в частта,с която предявеният от него по реда на чл.109 ЗС иск е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от К. С. А. и М. В. А. касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за необходимоста въззивният съд да изложи мотиви по възраженията и доводите във въззивната жалба,а също и по поддържаните пред първоинстанционния съд,по който поддържат,че е налице противоречие с практиката на ВКС/ ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС/; по въпроса за значението на фактическото преустройство на част от избените клетки в сградата в самостоятелни обитаеми площи,както и представляват ли незаконните обекти годен обект на собственост, когато са търпими строежи и съществува ли пречка незаконните строежи да бъдат придобивани по давност,респ. да бъдат собственост на отделни лица,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за значението на признанието на неизгоден за страната факт,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата. П. и въпроса за допустимостта на решението в частта,с която е отменен нотариален акт за покупко-продажба.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от Р. Г. А. насрещна касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали самият факт на извършване на незаконно строителство представлява нарушение на правото на собственост по смисъла на чл.108 ЗС или е необходимо във всички случаи да се докаже,че то пречи на собственика да осъществява правата си,по който поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените решения на тричленни състави на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Р. Г. А. изразява становище ,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената от К. С. А. и М. В. А. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК К. С. А. и М. В. А. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената от Р. Г. А. насрещна касационна жалба по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената от К. С. А. и М. В. А. касационна жалба,като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се отбележи,че подадената от Р. Г. А. искова молба е постъпила в съда на 16.12.2008г.,т.е. производството по делото е провеждано по правилата на ГПК,обн.ДВ.бр. 59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. и въззивният съд изрично е посочил в обжалваното решение,че изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви,към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК. С оглед на това следва да се приеме,че указанията,дадени в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС в случая са неприложими и не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за необходимоста въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения и доводи на страните.
По въпроса за значението на фактическото преустройство на част от зимничните помещения в самостоятелни обитаеми площи,за възможността същите,ако представляват търпим строеж да бъдат придобивани по давност или чрез друг придобивен способ,както и за доказателственото значение и последиците от издаването на удостоверението за търпимост и по приложението на §16 ПР ЗУТ в обжалваното решение е прието,че приземният етаж няма характер на жилищен обект /по архитектурен проект е предназначен за мазета,които представляват принадлежност към двата самостоятелни жилищни етажа и следват собствеността на главната вещ/, въпреки че са извършени преустройства и в удостоверение №959/21.06.1995г.,издадено от [община] е посочено,че част от зимника се ползува като самостоятелна обитаема площ и понастоящем има собствен идентификатор,а оттам и че наследодателят В. А. не е могъл да запази собствеността върху тях при извършването на прехвърлителните сделки,посредством които се е разпоредил с първи и втори жилищен етаж от сградата,нито да прехвърли през 1995г. с н.а.№187,том ІІІ,н.д.№1031/1995г. правото на собственост върху тази самостоятелна обитаема площ на М. В. А.. Прието е, че удостоверението за търпимост е административен акт,който няма вещноправни последици. Изложени са и съображения,че М. А. и К. А. не са придобили по давност процесните обекти,вкл. и чрез праводателя си В. А., тъй като не е установено да са успели да осъществят спокойно,явно, несмущавано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху обектите като свои в рамките на установения от закона срок.
По поставения в изложението и разрешен в обжалваното решение въпрос за значението на фактическото преустройство и възможностите преустроените в жилищни помещения обекти в зимничния етаж да бъдат придобити по давност или посредством друг придобивен способ в хипотеза,при която същите са признати за търпими строежи по реда на §16 ПР ЗУТ в посоченото от касаторите решение №1206/19.11.2008г. по гр.д.№3615/2007г. на ІV ГО на ВКС е прието,че помещенията,които чрез пристрояване са придобили статут на жилище съобразно изискванията , установени в действуващите технически правила и норми и към момента на позоваване на придобивната давност са имали такъв характер могат да бъдат придобити по давност. В решение №942/07.11.2008г. по гр.д.№3426/2007г. на І ГО на ВКС пък е прието,че въпросът за собствеността върху търпимите строежи следва да се решава според доказателствата за придобиване на тези строежи по някои от предвидените в закона придобивни способи /със сделка,по давност,по приращение и др./, т.е. налице е противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за възможността преустроен обект,който отговаря на изискванията за жилище,установени в действуващите технически правила и норми да бъде придобит по давност или посредством друг придобивен способ,както и по въпроса за доказването на промяната в статута на обекта и придобиването на собствеността.
Налице е противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и по въпроса за доказателственото значение и последиците на удостоверението за търпимост с оглед разрешението на така поставения въпрос,дадено в решение №1259/11.12.2008г. по гр.д.№5035/2007г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че удостоверението за търпимост установява,че строежът е търпим по смисъла на §16 ПР ЗУТ,не подлежи на премахване и забрана за ползуване и следователно обектът е годен самостоятелен обект за извършване на разпоредителни сделки по смисъла на §16 ПР ЗУТ.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема,че в частта,с която предявеният от Р. Г. А. ревандикационен иск е уважен обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за значението на фактическото преустройство на част от избените клетки в сградата в самостоятелни обитаеми като жилище площи, представляват ли тези помещения годен обект на право на собственост когато са търпими строежи,допустимо ли е да бъдат придобивани по давност или по друг,установен в закона придобивен способ, както и по въпроса за доказателствата,които са необходими и фактите, които следва да бъдат установени,за да се приеме,че е налице самостоятелен обект,който може да бъде предмет на разпореждане и придобиване посредством допустим от закона придобивен способ и за доказателственото значение и правните последици на удостоверението за търпимост.
По поставения от Р. Г. А. в подадената от него насрещна касационна жалба въпрос според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е разрешено.
В решение №493/24.06.2010г. по гр.д.№719/2009г. на І ГО на ВКС е прието,че незаконният строеж не създава такива пречки на собственика на съседен имот,които да пречат на пълноценното упражняване на правото на собственост, когато този строеж е изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение,но в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,т.е. самият факт на извършване на незаконен строеж /или преустройство/ не обуславя наличие на пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост,ако не бъде установено по категоричен начин,че действително препятствува упражняването на правата на собственика на съседния имот. Така даденото разрешение напълно съответствува на изразеното в обжалваното решение становище по въпроса дали самият факт на извършване на незаконно строителство представлява нарушение на правото на собственост по смисъла на чл.109 ЗС,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в частта,с която предявеният от Р. Г. А. по реда на чл.109 ЗС иск е отхвърлен.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№267/2010г. по описа на Окръжен съд-Б. в частта,с която оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е уважен предявеният от Р. Г. А. срещу К. С. А. и М. В. А. ревандикационен иск и в частта,с която е отменен н.а.№187,том ІІІ,н.д.№1031/1995г. на Районен съд-Б..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№267/2010г. по описа на Окръжен съд-Б. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Р. Г. А. срещу К. С. А. и М. В. А. иск с правно основание чл.109 ЗС.
Да се изпрати съобщение на касаторите К. С. А. и М. В. А. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 26.20лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: