О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 21.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6605/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Варненският апелативен съд, с въззивно решение от 17. 06. 2013 г. по гр. д. № 25182013 г. е отменил решение по т. д. № 874/2012 г. на Окръжен съд – Варна в осъдителната му част в полза на Г. Д. за сумата 66572, 45 лв. главница и за разликата над 313.63 лв. до 5166 лв. съдебни разноски, отхвърлил иска на Г. Д. срещу [фирма], [населено място] за сумата 66572,45 лв. и осъдил Г. Д. и Д. Д. да заплатят на [фирма] разноски по делото, както следва: 1695,93 лв. за първа инстанция и 1258,58 лв. за въззивна инстанция. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Д. и Д. Д.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебна практика.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което [фирма] е осъдено да заплати на Г. Д. сумата 66572,45 лв. и отхвърлил иска на Д., като е приел, че между тях съществува уговорка, удостоверена в чл. 10, изр. 2 и 3 от предварителния договор, за едновременно изпълнение на двустранните им задължения – продавачът [фирма] е длъжен да върне на купувача Г. Д. всички внесени суми по договора за продажба на недвижимия имот, а купувачът е длъжен да върне обратно на продавача полученото право на строеж, като връщането на парите и полученото с нотариален акт право на строеж ще стане едновременно. Съдът е приел, че връщането на правото на строеж от Д. на [фирма] следва да стане със завеждане от нея на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на удостоверения с нот. акт № г. договор за продажба на правото на строеж, каквото действие тя не е предприела. Съдът е посочил, че връщането на полученото от Д. е условие за уважаване на претенцията й спрямо [фирма] за връщане на платената му от нея цена на обектите по предварителния договор, което условие не е осъществено. Поради отхвърляне на иска за сумата 66572,45 лв. въззивният съд е изменил определението на първоинстанционния съд в частта за разноските.
Искането на жалбоподателите за допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е основателно.
Съгласно трайно установената съдебна практика и принципите на диспозитивното и служебното начало по чл. 6 и чл. 7 ГПК, решаващият съд съдейства на страните за фактическото и правно изясняване на делото, като дължимата защита и съдействие се определят от страните. Тези принципи изискват от съда да основе решението си на закона и установените по делото фактически обстоятелства – чл. 235, ал. 2 ГПК, така както те са доказани от заинтересованата страна – чл. 154, ал. 1 ГПК. По настоящото дело няма спор, че съгласно т. 10 на предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж, сключен на 12. 06. 2008 г. между [фирма] като продавач и Г. Д. като купувач, е предвидено едновременно връщане на парите, дадени от купувачката на продавача и връщане на полученото от купувачката с нотариален акт право на строеж. С решение по гр. д. № 139/2009 г., четвърто гражданско отделение, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при двустранни договори, неизпълнението на задължението на единия съконтрахент е основание другият да откаже изпълнение на насрещното си задължение и никой измежду съдоговорителите не може да иска изпълнение на вземането си преди да е изпълнил или да е готов да изпълни собственото си задължение. Тези зависимости се подчиняват на общите правила за изпълнение, съответно неизпълнение на задълженията. Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка страна трябва да изпълни задълженията си по договора точно и да не пречи на другата страна за изпълнява своите задължения, като кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото – чл. 65, ал. 1 ЗЗД. Тъй.като уговорката на страните предвижда връщане на полученото с нотариален акт право на строеж, следва че изпълнението на това задължение от Д. изисква връщане на правото на строеж с нотариален акт. Още с исковата молба тя е заявила, че е предложила това изпълнение на задължението си на кредитора [фирма] с нотариална покана от 15. 11. 2011 г., но представител на ответното дружество не се е отзовал на поканата, удостоверено с констативен протокол от 09. 12. 2011 г.. Тези твърдения и правни доводи Д. е поддържала неизменно по време на първоинстанционното и въззивното производство. При това положение решаващият съд е бил длъжен да се произнесе по възникналите между страните спорни въпроси: кое е точното изпълнение на задължението за връщане на получено с нотариален акт право на строеж – обратно прехвърляне с нотариален акт или предявяване на иск за разваляне на договора за първоначалното прехвърляне; при отправена покана от длъжника до кредитора за изпълнение на задължението чрез прехвърляне с нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД и неявяването на кредитора пред нотариус, съгласно чл. 578, ал. 4 ГПК, налице ли е забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД и в този случай приложимо ли е правилото на чл. 96, ал. 1 ЗЗД за освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, т. е. от неизпълнение на дължимото от него действие.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17. 06. 2013 г. по гр. д. № 251/2013 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на Г. Д. да внесе сумата 1331,44 лв. държавна такса по сметка на ВКС и да представи по делото документ за внесената сума в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение делото да се докладва за насрочване в съдебна заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: